„Аз, легионерът“ – така се казва блогът на Георги Лозев, посветен на историята и настоящето на Френския чуждестранен легион. Обичам да чета блогове, посветени на определена тема, от която авторът определено се вълнува, а в случая с Георги, допълнителен бонус е фактът, че самият той е бил легионер в продължение на няколко години, което придава автентичност на неговите разкази и печели интереса на читателя.
В блога можете да откриете много разнообразна информация и истории, посветени на Легиона. Статии за създаването и функционирането му, неговия кодекс на честта, условия и пунктове за приемане, истории за славни битки и легендарни бойци, бойни химни и много други неща.
Дори за отявлен пацифист като мен бе интересно да чета публикуваните от Георги статии в блога, защото в тях се говори за смелост, другарство, чест и достойнство – все неща, които заемат висока стойност в моята ценностна система и които все по-рядко срещаме в живота.
Надявам се, че като истински войник, Георги ще има волята и упоритостта да продължи да пише в блога си и да ни поднася интересни и вдъхновяващи истории от живота на Чуждестранния легион. Знам, че в блогването изключително много му помага и сестра му Белла Чолакова – опитен блогър, когото аз лично много харесвам, – но мисля, че и малко подкрепа от читателите ще му помогне да разбере, че делото му е стойностно и има смисъл да го продължи.
Затова ви препоръчвам да посетите блога на Георги „Аз, легионерът“ и да подкрепим неговите първи стъпки в споделянето на интересни неща от живота си в една област, за която знаем относително малко.
Пожелавам му успех!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
абонирах се. да видим.
Майк, страхотен си както винаги!!!!
Благодаря за този пост! Радвам се, че е направил впечатление дори на „отлявлен пацифист“, както се наричате. Аз самият също не съм типичният военен – попаднах в легиона, следвайки мечтата си за приключения и нови хоризонти. И не съжалявам, Легионът ми даде много. Но именно желанието ми за свобода и нови приключения ме отведе от него още по-далеч – в Никарагуа, където живея сега.
до лозев пьрво поздравления за книгата останах приятно изненадана когато я четох защото там открихинтересни неща за моя познат димитър йорданов