Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът „Final Destination“ с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за безсилие пред Съдбата и на мнозина действат депресиращо. От друга страна, обаче, могат да бъдат тълкувани и позитивно: Съдбата ни е отредила някакъв път и онова, което ни се случва, е най-доброто за нас, дори и понякога да не го разбираме. Затова е по-добре да не се мъчим да го променяме, а да живеем така, както ни диктува сърцето.

Предлагам ви една подобна история, която преведох за вас от блога на Паулу Коелю. Разказът е на Джон О’Хара.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

– Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

– Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

– Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.