Учителката с пръчката или за неумението да задържиш вниманието на слушателите

Учителката с пръчкатаТези дни посетих едно обучение, в което попаднах на преподаватели, които изобщо не бяха в състояние да привлекат и задържат моето внимание, въпреки че живо се интересувах от темата на обучението. Предполагам, че една от причините за това беше тяхното неумение да говорят пред хора. Това е проблем, който по принцип лесно се поправя – има множество книги, както и курсове, които могат да помогнат на един човек да придобие по-добри умения за общуване. Аз самият водя обучение и правя консултации за хора, искащи да подобрят уменията си за говорене пред публика. По-сериозният проблем, е, че преподавателите имаха толкова високо самочувствие, че едва ли биха се замислили, че имат нужда от помощ в презентирането.

Втората причина е че бяха некомпетентни и не можеха да обяснят нещата, за които говореха, както и не можеха да отговорят убедително на въпросите на курсистите, защото просто не си разбираха материала.

Не ме питайте какво съм правил аз на това място – имах си причини, имах нужда да науча нещо повече (най-вече от практическа гледна точка) за една тема, по която не можех да намеря опитен учител. Е, така и не успях да намеря все още.

Историята, обаче е за друго. Понеже пиша много нечетливо и бавно на ръка, от години ползвам компютър, за да си вода записките. Може и да е някакъв вид професионална деформация, но определено с компютър ми е много по-удобно. затова и на това обучение си бях взел лаптопа, като основната ми цел беше да си водя записки в електронен вид. Разбира се, след като видях какво представлява самото обучение и открих, че полезната информация е много малко и че лекторите предимно ми губят времето, започнах да използвам лаптопа си и с друго предназначение.

Смятам, че съм достатъчно възпитан човек, за да преча на околните, затова, колкото и на мен да ми беше безинтересно, работех с компютъра си в пълна тишина, стараейки се по никакъв начин да не преча на провеждането на обучението, което за другите хора може и да е било интересно. Просто в моментите на скука си четях една електронна книга.

Оказа се, че преподавателите са забелязали липсата ми на интерес и това ужасно ги е обидило. По принцип, в началото на всяко занятие, организаторите обявяваха, че мобилните телефони за недопустими и настояваха всички участници да си ги изключат. Това, естествено, е разбираемо, тъй като обучението изисква тишина и концентрация, а мобилните телефони биха могли да ги нарушат. На втория ден, обаче, се появи второ изискване – да не се ползват лаптопи. И тъй като аз бях единственият слушател с лаптоп, не беше трудно да се досетя, че ограничението се отнасяше лично до мен.

И точно това ме накара да се ядосам. Както едно време моите начални учителки тропаха с пръчката по чина ми (а понякога и през пръстите ми), за да им обръщаме внимание постоянно, така и днес, хора, които се представят за високо образовани, прикриват безсилието си да привлекат вниманието ми с безумни ограничения. Според тях, ако нямам лаптоп в ръцете си, ще внимавам повече в онова, което казват. А според мен, ако казваха неща интересно, може би наистина щях да ги слушам, но когато говорят глупости, едва ли биха могли да ме накарат насила да им обръщам внимание.

Аз самият съм преподавател със значителен опит и смея да се похваля, че много рядко някой мой курсист е идвал на обучение със занимавка. Признавам, че съм имал случаи (един-два), когато участник в обучение е идвал с лаптопа си и почти през цялото време е писал имейли или се е занимавал с текущата си работа. В първия момент това ме обиждаше и мен – смятах, че е невъзпитано да дойде на обучение и да не ме слуша. Но в следващия момент се замислих, че човекът сигурно си има свои причини да прави това и може би си има по-висши приоритети, които да го карат да постъпи по този начин.

Например, може да е бил пратен без желание от шефа си на моето обучение или пък да е дошъл с едно очакване и да е видял, че курсът не му предлага онова, което е очаквал. Възможно е съвсем случайно да се е появила спешна работа, която изисква неговото внимание повече, отколкото моя курс. И куп други възможности.

Какво можех да направя аз? Първо, да разбера, че вселената не се върти около мен и да приема, че другите хора си имат своите интереси, очаквания, цели и приоритети и че е напълно възможно моето обучение да не е най-важното нещо в този момент, въпреки че човекът си е платил за него. Второ, хората днес имат възможност да намират информация от безкрайно много източници и са станали много по-взискателни към лекторите, твърдящи, че ще ги научат на нещо важно. Обучението трябва да бъде много интересно и ангажиращо, лекторът трябва да бъде много добре подготвен и ерудиран, трябва да умее да следи настроението на аудиторията и да може постоянно да привлича и задържа вниманието й върху темата на обучението. Ако го изпуснеш за момент, може и никога повече да не успееш да си го върнеш.

Затова винаги се старая да бъда оригинален, да представям нещата по увлекателен и интересен начин, да задавам въпроси, да поставям участниците в по-динамична обстановка, за да нямат възможност да скучаят. Ако допусна да им стане безинтересно, значи проблемът е в мен и следващия път ще направя опит да се представя по-добре. Да забраниш на участниците да ползват лаптопи, таблети или смартфони, да забраниш да споделят мнението е си в социалните мрежи или дори да играят игри по време на обучението – това е признак на безсилие. Дори и да ми се случи такова нещо – на някой курсист да му стане толкова скучно, че да почне да си играе игрички на телефона, например, смятам, че е много по-достойно да му върна парите и да го поканя да си тръгне. Очевидно е, че не мога да му привлека вниманието и това е изцяло моя грешка и слабост, но определено е по-авторитетно отколкото да се направя на обиден и да поискам да си изключи играта.

Тъжното е, че има хора, които не само не умеят да общуват с другите, но и стават преподаватели. застават пред нас на една катедра и със самочувствието че знаят и умеят повече, започват да ни учат. А когато им покажем, че тяхното място не е там, че не са достойни за тази роля, те се опитват да измислят нови правила и насила да ни карат да им признаем авторитета. Това винаги е губеща стратегия. Печелившата е да бъдеш наистина добър в това, което правиш. Тогава тези, които трябва, ще те последват сами.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Учителката с пръчката или за неумението да задържиш вниманието на слушателите

  1. Пешо каза:

    Майк, препоръчвам ти да прочетеш една книга, която ще ти даде нов поглед върху процеса на обучение – „12 правила на мозъка за оцеляване и успех…“ на Джон Медина и по-специално глава „Внимание“

  2. Майк Рам каза:

    Благодаря! Ще я потърся непременно.

  3. „Няма скучна материя, има скучно преподаване“ – казал го е някой много по-умен от мене. „В края на урока умореният трябва да бъде ученикът, а не учителят“ – това пък е казано по повод преподавателския стил на бълване на „Истини“ от катедрата. В моите уроци използвам предимно въпроси и много малко твърдения, а курсистите си водят бележки преди да влязат в урок (защото презентаторите са те). …
    Тъжното е, че критиката (както и „name and shame“) не помагат при този вид хора, за които ти разказваш. (говоря на „ти“, защото съм чела толкова текстове от автора, че … някак отвътре ми дойде 🙂 )
    А, и още нещо (май беше от Елинор Рузвелт): „Посредственият учител обяснява, добрият показва, изключителният вдъхновява.“ Дерзай, Майк!

  4. Абсолютно съм съгласен с предното мнение. Един преподавател трябва да умее да грабне публиката си. Да не говорим, че трябва да може да се нагажда според това как публиката му би могла по-лесно да възприеме преподавания материал.

  5. Pingback: Учителката с пръчката или за неумението да задържиш внимание то на слушателите | К+

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s