Имам си една мечта…

Миналата седмица попаднах на един смешен виц, който ме провокира да се замисля над поведението на много хора в днешно време. Това, което наблюдавам, е страха да се разделиш с нещо, което смяташ за много ценно, за единствено ценно, Някои хора така се привързват към вещи, от които не желаят да се отърват, защото се страхуват, че няма да намерят други като тях и превръщат домовете си в боклучарници. Други се привързват към човека, с когото живеят и не смеят да се освободят от неговата тирания, защото се страхуват, че е единствен. А трети, като героя на нашия виц, вярват, че в този живот могат да имат само една мечта, само една идея и се вкопчват в нея като удавник за сламка, което убива тяхната креативност, тяхната фантазия и оковава мислите им в тъмницата на предразсъдъците.

Гледах наскоро едно интересно телевизионно шоу – „Shark Tank“ – в което различни предприемачи представят своите бизнес идеи пред група богати и влиятелни инвеститори (акулите) с цел да получат финансиране за своите проекти. Направи ми впечатление колко много от участниците пропуснаха своя шанс да спечелят добри пари и да видят своята идея реализирана, единствено поради това, че не искаха да отстъпят нейната реализация на онези, които имаха способностите да го направят. Водени от мисълта, че това е тяхната единствена идея – идеята на техния живот – те не посмяха да пристъпят към нейната успешна реализация, защото се страхуваха, че инвеститорите ще я обсебят.

По-нататък ще пиша повече за това шоу, защото в него имаше много интересни моменти, от които човек може да си направи ценни поуки. Тук мога да ви споделя запис от едно от предаванията, за да придобиете впечатление за него:

По-важното е да разберем, че мисълта за единствената идея и единствената мечта е не само сковаваща въображението, тя е убийствена за нашето духовно и материално развитие. Нима наистина можем да измислим само една идея през целия си живот? Нима човек може да живее само с една мечта? Мечтите идват и си отиват. Дори ценностите ни могат да се променят с годините, въпреки че те съставляват нашите морални устои и повечето от тях остават непроменени за цял живот.

Но умът ни е невероятно продуктивен и ако се научим да го използваме пълноценно, можем да раждаме хиляди идеи и да се радваме на тяхното въплъщаване в реалността. Разбира се, много от идеите са глупави, невъзможни (в този момент), безполезни или просто откачени. Повечето идеи не струват нищо, докато не видят бял свят, реализирани в някакъв физически вид. Затова да се вкопчваш в една идея или в една мечта, да не смееш да я отхвърлиш и да потърсиш нещо ново и по-добро, воден от страха, че тя е единствена и друга може и да не се появи, за мен е равносилно на духовно самоубийство. Човек се превръща в куха черупка и престава да се развива, което е нашето най-важно призвание. Тъжно ми е за такива хора и ги съжалявам.

Ако искаш да живееш пълноценен и наситен с незабравими преживявания живот, бъди готов всеки момент да изоставиш онова, което вече не ти трябва и не ти върши работа и да прегърнеш новото. Ако не изхвърлиш старите си дрехи, в гардероба ти няма да има място за нови. Ако не изхвърлиш старите си идеи, в главата ти няма да се родят нови. Разчисти и направи място за новото! Само така ще се почувстваш истински жив.

Това е моето тълкувание на вица, така че на въпроса, който обявих в предишния пост „Коя е ключовата дума във вица?“, отговорът е: ЕДНА. Човекът има само една мечта и вярва, че тя му е единствена, поради което се страхува да я постигне.

Благодаря на всички, които се включиха в предизвикателството. Всички отговори бяха интересни и изразяваха различни гледни точки и ценности. Радвам се, че един прост виц може да предизвика такова задълбочено мислене. Все пак, единственият, който е дал верен отговор, е Радостина, така че книгата-подарък „Еврика“ отива при нея.

Честито!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Въпросите на Майк и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Имам си една мечта…

  1. Честито на Радостина! 🙂
    Съгласна съм с изводите от поста, но вицът от предишната седмица не е най-подходящата илюстрация към тях.

  2. Майк Рам каза:

    Това е защото вицът провокира разсъжденията ми, а не обратното 🙂

  3. Ognian Mladenov каза:

    Чувствам се измамен 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Оги, не плачи! И за теб ще има награда някой път 🙂

  5. Радост каза:

    Здравейте Майк,
    От сърце Ви благодаря за чудесния подарък- книгата „Еврика!“
    Получих я днес и успях да прочета само предговора от авторката. Разбирам защо сте подбрал тази книга за награда на тази „Игра- въпрос“. След мечтите идва предизвикателството да се опиташ да ги направиш реалност.С удоволствие ще прочета книгата. Желая Ви здраве и много мечти!
    Радостина

  6. Майк Рам каза:

    Радост, благодаря за участието! Надявам се книгата да ви хареса и да продължавате да четете този блог.
    Успех!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s