Силите на доброто победиха колебанието в мен и в крайна сметка се сдобих с билети за шоуто на шведската бригада BloodBound, Sabaton и Hammerfall в зала „Универсиада“ снощи.

След един дълъг ден, който посветих на първата в България SEO конференция, последва и дълга heavy metal нощ, която изцеди и последната капка енергия у мен, но пък не съжалявам нито за миг за взетото решение.

Естествено, нещата не тръгнаха перфектно от самото начало. Едва ли има смисъл да ви обяснявам, че концертът беше насрочен за 19:00 часа (и почна почти по това време), а ние в 20:00 все още се мъчехме да влезем в залата. В резултат изпуснахме почти цялото изпълнение на първата група – BloodBound. Успяхме да чуем само последната песен, която никак не беше зле и успя да подхрани интереса ми към тях, но за съжаление, поради типичната за нашенските промоутъри организация, само това беше от тях.

За щастие, за следващата група – Sabaton – вече се бяхме позиционирали, заредили с бира и безалкохолни (някои бяхме шофьори) и се отдадохме на удоволствието. Не бях слушал тази група преди това, но ми направи страхотно впечатление хъса, с който свиреха и пееха, а и публиката им отвърна с френетично аплодиране. Струваше ми се, че по-голямата част от публиката бяха фенове на Sabaton, отколкото на хедлайнърите от Hammerfall. Родната агитка беше и подкрепена от групи от братските балкански страни, които бяха даже облечени в символичните за групата бойни маскировъчни униформи.

Песните на Sabaton звучаха наистина като бойни химни и бързо вдигнаха градуса на аудиторията. Виковете и скандиранията на тяхното име понякога бяха толкова силни и продължителни, че групата не можеше да започне следващото парче. Купонът беше много як, а музикантите – силно трогнати от горещото посрещане. Не знам дали наистина феновете бяха дошли предимно заради Sabaton, или просто се умориха твърде бързо, но при появата на хедлайнърите, градусът сякаш леко спадна.

Hammerfall, обаче, показаха, че са истински майстори и не случайно са водещата група на концерта. Шоуто им беше перфектно – и като изпълнение, и като озвучаване, и като светлинни и лазерни ефекти. Рядкост е у нас да чуете на метълски концерт ясно и чисто звука на всеки инструмент, но точно това се случи снощи и коментарите, че това беше най-добрия концерт в зала, може би не бяха далеч от истината.

Момчетата свириха безупречно и с много кеф, ритъм-машината Anders Johansson показа какво е класа и опит, а певецът Joacim Cans ни възхити всички с мощния си висок вокал, който не трепна нито за миг през цялото време и защити авторитета си на един от най-добрите съвременни рок-вокалисти.

За мен беше възхитително това, че залата беше препълнена, групата изпълни всичките си големи хитове, феновете знаеха всички песни и подкрепяха своите любимци пеейки, ръкопляскайки и скандирайки, и през цялото време и пространство се носеше едно приятно усещане (може и да прозвучи малко хипарски) на обич и удоволствие, което хубавата музика ни носеше.

Аз и моите приятели, като хора на възраст, се оттеглихме на балкона, в търсене на по-спокойно място за гледане на концерта, но бяхме безкрайно изненадани, като видяхме, че в „чичарската“ агитка някои хора бяха дошли с цялото си домочадие – родители бяха довели и децата си, а някои от тях бяха на видима възраст 7-8 годишни. Веднага кръстихме нашия сектор „агитката на чичарите и първолаците“ 🙂 Децата бяха наистина големи сладури, а да гледаш как майката, таткото и хлапетата пеят и куфеят на Hammerfall, просто ме хвърли в умиление.

Това беше една прекрасна вечер. Видяхме, че в братска Швеция има много талантливи музиканти, които работят много усърдно и постигат невероятно добри резултати. Създават истински рок-химни и знаят как да спечелят любовта на публиката.

Дай, Боже, всекиму да изпита подобно удоволствие!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.