Снощи, цъкайки безцелно из каналите на телевизора, попаднах на филма Rosewood (1997) и за пореден път изживях тази покъртителна драма с цената на това да си разваля спокойния сън. Филмът е базиран на истинска история и разказва за това как от една дребна наглед случка се получава истинска касапница. За това как човешката злоба и жажда за кръв могат да затъмнят разума и човещината. За това как едни хора заслепени от омраза и простотия се настървяват да избиват своите съседи и колеги, слуги и съграждани само заради това, че кожата им е черна.

Въпреки, че не изпада в натурализъм, филмът ме разстройва дълбоко всеки път, когато го гледам. Не съм нито почитател на негрите, нито расист, макар тяхната култура да ни залива отвсякъде. Но не мога да гледам безучастно удоволствието и настървението, с които примерните граждани на „страната на свободата и демокрацията“ избиват жени и деца, че даже водят и своите деца, за да ги „изцапат с кръв“ и да ги възпитат в своите „ценности“.

Какво значение има, че пострадалата жена е лъжкиня, мами мъжа си и му изневерява? Какво значение има, че човекът, който я преби беше бял и беше неин любовник? Никакво! Важното е да се отмъсти, но понеже не можем да наказваме нашите хора, ще си го изкараме на негрите. ‘Що пък даже да не ги избием всичките? Тъкмо ще стане купон!

Зловещо е!

Добре, че във филма има и друга сюжетна линия – положителните герои, които успяват да се преборят със собствените си предразсъдъци и страхове, и да спасят една шепа жени и деца от пушлите и бесилките на побеснялата линч тълпа. Jon Voight, Ving Rhames и Don Cheadle правят страхотни роли и успяват донякъде да ни внушат, че има надежда и че има хора, които все още не са изгубили човешкия си образ.

Бих искал да ви пожелая приятно гледане, но съм сигурен, че гледането няма да е особено приятно. Филмът ти разбърква вътрешностите и те кара да се замислиш къде е границата, която ни превръща в чудовища и какво може да ни накара да я прекрачим.