Не мога да се сдържа да не го публикувам и аз. Това е толкова мъдро и дълбоко разтърсващо прозрение, което всеки трябва да прочете. Снимката я видях от блога на Нели Огнянова.
Написано е от пастор Martin Niemöller. Повече за него и за историята на това стихотворение, можете да прочетете тук.
В приблизителен превод на български, то звучи така:
Най-напред дойдоха за комунистите
и аз мълчах, защото не бях комунист.После дойдоха за евреите
и аз мълчах, защото не бях евреин.След това дойдоха за синдикалистите,
а аз мълчах, защото не бях синдикалист.После дойдоха за католиците,
а аз мълчах, защото не бях католик.Накрая дойдоха за мен
и вече нямаше никой,
който да се застъпи за мен.




Тъжно е, че продължава да е актуално и до днес. Нима наистина не ни пука какво става с хората около нас и покорно чакаме да дойде и нашия ред или страхът е на път съвсем да ни обезчовечи?