Преди една година, през юли, открих сайта plakaty.ru, в който авторите са се постарали да съберат образци от „изкуството“ на плаката, което в онези години се превърна в основен лост на комунистическата пропаганда. Идеята на авторите определено не е нито про-, нито анти- комунистическа, а просто историческа – да се съберат и запазят за бъдещите поколения тези произведения и именно бъдещите хора да определят от дистанцията на времето тяхната историческа или художествена стойност.

Възхищавам се на тази идея, защото колкото и да изглеждат глупави или наивни, тези плакати са част от историята и културата на руския народ (а и на нашия, имайки предвид, че и у нас този метод на възпитание и пропаганда е играл важна роля) и би било грехота да бъдат унищожени и забравени, въпреки че това биха пожелали българските антикомунисти, ако някой ги беше попитал.

Питам се дали някога в България ще се научим на историческа толерантност, така, както я умеят французите, например. Те, въпреки че се пишат видни демократи и републиканци, ревностно пазят всички исторически и археологически паметници както от кървавите си революции, така и от многобройните кралски и аристократични родове, така и от императорът, опитал се да завладее цяла Европа. Каквото е било в миналото, си остава там. Важното е да го познаваме и да не го забравяме. Това е поуката от историята. Жалко, че у нас все още битува първичната омраза и не виждам признаци да успеем да я надраснем.

След това дълго предисловие, да ви припомня за какво съм писал преди една година.

Вдъхновен от съветските плакати, които сега ми изглеждат просто смешни, написах няколко поста, в които ги използвах като илюстрация:

• Доведете хулиганите… за справка
• Мамо, ще стана металист!
• Поздрав към всички черни влечуги
• Мъдри съвети от руските агитатори

Днес много колеги смятат, че да имаш собствен блог е важно и полезно за теб, а фирменият такъв също се превръща в необходимост. Факт е, обаче, че все още има топ мениджъри, които смятат личните блогове за източник на неприятности, а фирменият за ненужен разход. И затова избират прост и радикален подхода за борба с това явление – уволняват служителите си блогъри. (Май малко съм попрекалил със съветските плакати – в този пост отново съм ги използвал за илюстрация 🙂 )

Една интересна аналогия между мъдростите, на които са ни учили нас, когато бяхме малки, и тези, на които учат младите американчета, можете да откриете в поста Днешната работа, вождове и учители.

Забавно четиво е постът Смешни думи: Кора-бъра детски. В него ще откриете откъде се е появил този израз в заглавието, както и други странни думи, които е раждало моето въображение. Статията За простотията пък е опит за анализ на човешката простотия в различните й форми на проявление и в различните хора, дори в мене самия. Една от първите ми публикации, написани с вдъхновение, самокритика и самоирония.

И накрая, нещо наистина смислено. По онова време открих блога на Паулу Коелю, който публикува там интересни разкази, притчи и легенди, събирани от различни краища на света, и реших да препубликувам някои от тях тук, в свободен превод на български. Първите постове, които са вдъхновени от него са

• Цитати от Паулу Коелю – мъдри мисли от неговите собствени книги
• Мъдрости от Паулу Коелю – три много красиви и поучителни истории от неговия блог

Приятно четене!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.