В търсене на пътя (Я ищу)

Когато дойдох за пръв път в София – преди повече от 20 години – вярвах в много илюзии. Мислех, че съм много способен и че лесно ще постигна успех, а се оказа, че всичко постигам по най-трудния възможен начин. Мислех, че съм велик математик, а се оказа, че и трошица не разбирам от голямата наука. Даже мислех, че социализмът е вечен (не се смейте – и аз съм бил млад!), а се оказа, че още на следващата година рухна.

Годината на моето студентство беше преломна в живота ми – за първи път започвах да живея самостоятелно, да работя, да решавам всичките си проблеми сам. Или поне да се опитвам. Мислех си, че вече съм станал голям човек, а всъщност едва сега разбирам, че тогава съм бил само едно смотано провинциално момче, заредено с противоречиви комплекси.

Животът ми оттогава е едно постоянно търсене – на най-добрата работа, на най-добрата жена, на призвание и смисъл. Хубавото е, че по пътя към големите цели не съм подминавал малките успехи и стъпка по стъпка съм намирал частица от себе си.

Животът по онези времена беше предначертан, но аз вярвах, че съм способно момче и мога да постигна успех, ако не загубя вярата в себе си и ако съм упорит. На практика, в материално отношение не съм постигнал нищо значимо, така че може да се каже, че отново се намирам в стартова позиция, но пък не съжалявам за нищо. Защото най-ценното – душата ми – е все още млада, чиста и смела – точно както преди 20 години – и няма търпение да се впусне в търсенето на пътя отново.

Точно тогава ледът започна да се пропуква и в строго контролирания радио ефир се появи перестроечната рок-музика. В Съветския съюз се появиха нови млади музиканти, заредени с енергия да разчупят старото мислене и да дадат поле за изява на своя талант. Групи като Чёрный Кофе, Круиз, Ария, Август и Мастер бяха станали големи звезди и даже успяха да пробият и в българския ефир.

В началото на моето студентстване Чёрный Кофе бяха истински идоли за нас – техни плочи се продаваха в България и веднага бяха закупени и записани на касетки, които въртяхме почти денонощно. Пеехме техните песни по купони и пишехме текстовете им в тетрадките си по руски език (да, тогава всички учехме руски).

Случайно попаднах на техни записи в YouTube и това ме върна в младостта. Затова реших да ви представя една от най-хубавите и най-силно въздействащите песни на групата – „Я ищу“ (Аз търся). С нея поздравявам всички, които все още търсят своя път. Не забравяйте, че смисълът на духовното пътуване не е пристигането в някаква крайна точка, а в самото пътуване. Търсенето е красиво и стойностно даже и ако нищо не е намерило.

Специален поздрав за Дима, Бисер и Наско (ти, който си на небето – R.I.P.)

Чёрный Кофе – Я ищу

Чёрный Кофе – Я ищу

За окном темно
За полночь давно
Отблеск света тает на стекле
А мысли как огни
Во мне зажгли они
Боль и радость, счастье и тревогу,
и тревогу

В жизни так не просто
Найти надежды остров
К счастью путь, к мечте своей дорогу
Не просто все понять
И веры не терять
В сердце сохранить все то чем жил,
буду жить

Припев:

Ищу я в жизни суть
И мне покоя нет
Каков мой путь, каков мой путь?
Но я найду ответ
Ищу я в жизни суть
И мне покоя нет
Каков мой путь, каков мой путь
Но я найду ответ

Город спит давно
И свет в мое окно
Вновь струится лунною тропой
А ночь отступит вдруг
И солнца яркий круг
Засверкает утренней порой

Не спирайте да търсите себе си!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Лични, Музика и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to В търсене на пътя (Я ищу)

  1. morrt каза:

    Радвам се, че още има от нас. Ето ти и от мен едно линкче:
    http://rutube.ru/tracks/1001208.html
    Чёрный кофе – Белая ночь

  2. Ани каза:

    Майк, това е едно от най-хубавите неща, които съм чела при теб.
    Поздрави!

  3. kalina каза:

    Невероятно!

  4. mcmitashki каза:

    Майк пак сложи дърво на печката 🙂

  5. Майк Рам каза:

    Благодаря за добрите думи!

  6. Jaguar каза:

    Хей, ама и аз я имах тази плоча, а това парче ми беше едно от първите в класацията:) Ей, върна ме години назад, поздрави!

  7. tony каза:

    Не мислех, че някой си спомня още Черный кофе. Сега всички слушат Би 2, Чичерина и пр, който въобще слуша руска музика…
    Ария бяха в България,в Каварна миналото лято.
    Но не знам защо руската музика ми действа депресивно.
    Даже руският и украинският метъл…за фолк метъла, говоря че им е много силен.
    Ама сега като се замисля, почти всичко от Русия ми е депресивно, и литературата даже…
    Някои казват, че имало славянска меланхолия?
    Типична за всичките славянски народности, дали е така?

  8. Майк Рам каза:

    Не бих казал, че всички славяни са меланхолици. Виж сърбите например. Но при руснаците я има тази меланхолия. Не знам откъде идва, но се усеща.

  9. Божо каза:

    @tony – точно „Черный кофе“ депресивно?

    По-скоро подхождаш с някакво предубеждение може би. Иначе меланхолията, за която говориш действително се чувства в много руски произведения.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s