Скъпи приятели,
отново паднах жертва на невярна болест и това е причината от няколко дни да не съм писал в блога си. Грипът е жесток и превърна цялото ми тялото ми в болезнена плът, а мозъка ми – в напълно безполезна тежест в главата.
Едва днес започнах да проглеждам и да се отърсвам от постоянната дрямка, която ме беше налегнала. Искам с този пост да отправя поздрав към всички вас с една чудесна песен на Хосе Фелисиано, която винаги успява да хем да ми вдъхне бодрост и кураж, хем да ме разплаче.
Хосе е невероятен музикант – уникалната комбинация от характерен глас, перфектно владеене на китарата и яркото позитивно излъчване му донесоха световен успех и обичта на милиони почитатели. Неговата съдба винаги е била за мен пример за това как с отдаденост и постоянство човек може да надвие ударите на съдбата.
Jose Feliciano – The Gypsy
Ето и текста на песента:
I’m just a gypsy who gets paid
For all the songs that I have played
And all the records that I have made
I’m part of a caravan
I have travelled on the land
Making music for my fellow man
And every song I played or wrote
With a sad or happy noteSome are played to make you laugh
Some are played to make you cry
I don’t know the reason whyBut I’ll continue to travel
Though my guitar’s old and tiring fast
She just listens to me Her music means more to me
than any other woman I have known
She just listens to me
Her music means more to me
than any other woman I have known
Пожелавам ви приятна и нежна вечер и борбено настроение за идващата седмица!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.




Радвам се, че вече се оправяш.
Невероятна песен.
Май досега само на испански я бях слушал, но и на английски звучи не по-зле, въпреки характерната испанска музика.
Излъгах – не само на испански.
Йорданка Христова си спомням беше направила не лош кавър някога.
Аз пък не съм я слушал на испански. Само това изпъление на английски и онова на Йорданка Христова.
Постоянство, постоянство- това е най- важният ключ към портата на успеха!
Престанете да се ръкувате! Това е един много лош нашенски табиет. Престанете ли, ще спрат и заболяванията от грип.
Невероятен човек и музикант! Благодаря, че го припомняш и за текста на любимата песен – също!
Прилив на енергия и бързо оздравяване ти пожелавам! Пък ръкуването си е такъв хубав обичай! Какво да кажат испанците – дето още при запознаване се целуват по два пъти 😉
Номерът е да си живеем като на Солария – без пряка комуникация – само през интернет. Иначе грип хваща и без ръкуване.
А какво е Солария – гугъл знае.
Ужасно го харесвам Хосе Фелисиано 🙂 А ти да се оправяш!
И аз бих се радвал да я чуя на испански. моля, някой ако може да ни зарадва с линкче.