Моят колега Ники, подвизаващ се под псевдонима Zalmoxis, е преместил блога си на нов домейн и е започнал да събира интересни притчи, някои от които не бях ги чувал и затова реших да ги споделя и с вас.

Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

***

Какво е щастието?

Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …

– Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.

Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:

– Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?

– Какво? – с удивление попитало котенцето?

– Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…

Горещо ви препоръчвам историята За гъските и за хората, притчата за Пешо Гъсеницата, както и всички останали публикации от рубриката притчи.

Пожелавам ви мъдър и духовен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.