Вчера, след дълго боледуване, е починал Александър Божков – бивш министър в правителството на Иван Костов, активен и популярен блогър.
Божков беше колоритна и противоречива фигура, но аз лично го харесвах. Избягвам да споделям политическите си пристрастия, но в по-ранните години на демокрацията бях симпатизант на СДС и може би част от симпатиите ми са останали и към него. Вярно е, че беше един от първите политици, открито обвинявани в корупция, сдобил се с прякора „министър 10 процента“, но това бяха недоказани обвинения, пък и 10% звучат доста меко в сравнение с министрите от последното правителство, които си искали по 50%.
По-важното е, че за разлика от повечето политици, които градят стени между себе си и хората, Ал Бош беше народен човек – споделяше разнообразните си интереси както в радиопредаването, което водеше, така и в блога си – място, откъдето лично аз черпех както информация от поитическите и икономическите му анализи, така и любопитни новини и много хумор. А „музиката за душата“, която обичаше да споделя със своите читатели, беше наистина прекрасна.
Като всеки човек, сигурно е имал и други качества – и хубави, и лоши. Аз не о познавах лично, макар че известно време работехме в една сграда и сме се засичали по асансьорите. (А гледката как аз и Божков влизаме заедно в един асансьор си е любопитно зрелище сама по себе си 🙂 ) Познавах го основно по публичните му изяви и по блога му и го харесвах. Даже го бях поканил да участва в една блогърска игра – 8 неща, които не знаете за мен – но той не се включи. Сигурно не е обичал този тип закачки, но щеше да бъде интересно, ако беше участвал.
От пресата разбрах, че сме били от една зодия – може би това е бил допълнителния фактор, който е подклаждал моята симпатия към него – ние, Лъвовете, се харесваме едни други 🙂
Тепърва маститите специалисти ще коментират неговите исторически и политически заслуги, но за знам, че българската блогосфера загуби един важен свой представител и че ще ни липсва.
Почивай в мир, Ал Бош!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.




Тъжно. Много тъжно.
А и на 58 години е прекалено рано да си отидеш от света.
И аз съжалявам за смъртта на Божков, въпреки противоречивите слухове, които са свързани с всеки политик или успял човек в България. Четях блога му с интерес и слушах „Музика за душата“ с удоволствие. Като човек с икономическо образование се впечатлявах от компетентността на анализие му, а като човек със здрав разум и силно развита интуиция винаги съм се съмнявал в онези 10%, защото някак драстично ми противоречаха на всичко останало, което излъчваше прекрасната аура на този човек. Мир на прахта му!
Бог да го прости. Навремето Божков докара определени кръгове от БСП до пяна на устата, а Слави Трифонов направи скеч, в който Весела Лечева стреляше по мишена с неговия образ. И всичко това, защото ги принуди да си платят данъците. Румен Овчаров повтаряше като в транс мантрата „Мистър 10%“ и му създаде тоя гнусен прякор. На мен ми е малко трудно да разбера готовността на хората да повтарят нещо, казано от Овчаров, но това е положението.
Александър Божков беше човек с изключително чувство за хумор, а познанията му в областта на музиката няма дори да коментирам. Само ще кажа, че предаването му в „Дарик“ имаше сериозен почитател в мое лице.
Погледнах коментарите под некролога в „Дневник“ и се ужасих. Буквално. Просто се потресох като видях, че има хора, които са издивели от радост, че един човек е починал.
А няма значение, че така и не чухме за сарая на Божков, за хотелите на Божков, за курортите на Божков, за спа-центъра на дъщерята на Божков и имотите й в чужбина.
Ефирът на „Дарик“ осиротя, а България загуби един чудесен човек. Дано почива в мир.
Даа, наистина е лесно да ти окалят името, особенно у нас и особенно ако си политик. Много бързо забравяме, а анализаторските способности на народа ни направо отчайват.
Нека почива в мир.