Читанка дайджест – 3

Историята със сайта „Читанка.инфо“, който се зове сам „обществена библиотека“, а бе наречен от полицията „организирана престъпна група“, предизвика много полемики и много коментари. Разбира се, най-силни бяха емоциите, които стигнаха до открит антагонизъм между издатели, читатели и полиция. Сред всичко, което се каза и изписа имаше и доста интересни, разумни и оригинални мнения, поради което преди две седмици направих една компилация от блог постове по темата , а впоследствие и още една. За последните седем дни се натрупаха още интересни публикации, които смятам, че си струва да обобщя в третия пореден дайджест, посветен на този конфликт.

Да, на практика се оказа, че не е толкова важно кой е крив и кой – прав. Важното е, че се разгоря обществен конфликт, в който няколко различни сили (полиция, издатели, дори и автори) обявиха открита война на народа. Бруталната намеса на полицията беше абсолютно ненужна там, където проблемите биха могли да се разрешат с обикновен разговор. Още по-ненужно бе да се изкарват герои, обезвредили опасни престъпници. Издателите пък решиха, че са изгубили милиони, които никога не са били техни. Писателите, ограбвани най-безцеремонно от същите тези издатели, решиха, че читателите има са най-големият им враг и се включиха в хора на жалващите се от „пиратството“.

Сандо, в опит за сравнение на българската с френската книжовна традиция, описва нещата така:

автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.

Министерството на културата излезе с официално становище, публикувано в блога „Аз чета“, в което (както се и очакваше) се произнесе, че Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е официално одобрена от тях. Хитро! Борислав Манолов от Читанка.инфо, пък обясни в интервю на Енея Вородецки с него, че „…най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната“ и че сайтът никога не е вземал пари от читателите си за достъпа до книгите, поместени там. А от 84-те издателства-членове на АБК, само 3 си направиха труда да отвърнат на нейното открито писмо, при това арогантно, на шльокавица и без да дават конкретни отговори на въпросите как точно са изчислили милионите левове загуби.

Градусът на емоциите беше силно завишен в началото, но с течение на времето страстите започнаха да се успокояват и хората започнаха да разсъждават с главите си (поне някои от тях). Появиха се доста добри публикации, в които гласът на разума проговори и се направиха сериозни анализи и креативни предложения за бъдещото развитие на бизнеса с интелектуални продукти.

Най-сериозният и задълбочен анализ на ситуацията направи Григор Гачев, който публикува своите разсъждения в две части. В първата част авторът разглежда поведението на читателите и отстоява тезата, че разпространението на цифровите книги не само не вреди на продажбите на хартиени книги, но и може да допринесе за тяхното увеличаване. Втората част пък обяснява произхода на авторските права и разкрива стремежа на големите праводържатели да наложат тотален контрол над културата и да използват репресивните органи на властта за утвърждаване на пазарния си монопол, криминализирайки опитите за неговото нарушаване. Григор рисува една страшна картина на общество, в което гражданите нямат никакви права над знанията и литературата и дори подаряването на закупена книга ще се третира като криминално престъпление. В този ред на мисли авторът стига до следния извод:

Свиването в потреблението на художествени, музикални и т.н. творби през последните години не е резултат от нелегалното им, “пиратско” потребление. То е резултат от мерките, които праводържателите взимат, за да ограничат това потребление.

Писателят Тихомир Димитров признава, че всяка страна в конфликта има своите основания и аргументи и задава логичния въпрос Какво да правим тогава? Ето и неговото виждане:

Очевидно се нуждаем от по-гъвкав закон по отношение на авторските права. […] Нуждаем се от реформи, които да узаконят техния достъп, независимо дали ще е платен или не, защото той вече отдавна е факт, при това – необратим.  Правната теория винаги изостава от правната действителност и непрекъснато трябва да наваксва. Властта си вкарва автогол с показните акции срещу виртуалните библиотеки в едно общество, което е изнервено до краен предел от факта, че апашите и главорезите продължават да демонстрират самолюбие и просперитет по време на криза, а на „унизените и оскърбените” им беше отказан дори достъпа до книги, които не могат да купят, защото тези книги са абсолютно неоткриваеми в разпространителската мрежа. Казано с думи прости: на едни им беше забранено да четат, а на други им беше разрешено да крадат

Очевидно имаме нужда от ново законодателство, но как да стане това, след като томахавката на войната е вече извадена? Комитата предлага да започнем от правилните принципи, което, макар и идеалистично, звучи справедливо:

Наистина, законът може да се тълкува по много начини, но в една демокрация, за разлика от комунистическия режим, законът (би трябвало) да се тълкува в полза на гражданите и техните права.

Жюстин Томс разкрива трудностите, с които се борят издателите и доста неефективния им начин на работа и критикува опитите им да се захванат за най-лесното на пръв поглед решение – да обвинят Интернет и неговите потребители за всичките си проблеми. В друг пост пък цитира шокиращите резултати от социологическо проучване, проведено от Алфа Рисърч, според което

  • 20% от българите не са купили и една книга в живота си, а
  • 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през 2009 година

и задава въпроса дали книгоиздаването е бизнес или кауза. Нещо над което всички страни би трябвало да се замислят.

Свилен Милев ни припомни подхода на Паулу Коелю, който макар и недолюбван от българските интелектуалци, е автор с милионни тиражи и може би единственият от този калибър, който не само не преследва „пиратите“, които разпространяват неговите творби в интернет, но даже ги и поощрява, защото лично се е уверил, че това му носи повече печалба, отколкото вреда. Аз лично бях превел една реч на Коелю преди две години, в която той споделя своите виждания за бъдещето на книгата и за успеха, който е постигнал в Русия, благодарение на торентите, разпространяващи неговите книги. Ето няколко цитата от тази реч:

  • Навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш.
  • Аз инвестирам в нещо, за което всеки един писател по света би бил благодарен: неговите текстове да бъдат четени от максимален брой хора.
  • Интернет ме научи на това: не се страхувай да споделяш идеите си. Не се страхувай да ангажираш другите да изкажат своите идеи. И най-важното: недей да предполагаш кой е творец и кой не е, защото ние всички сме.

Завършвам с един цитат от поредната силна статия на Милена Цветкова, озаглавена „Кой намрази Робин Худ?“:

А всички пишещи и четящи – нека не бъдем лицемери и йезуити. Всички, още преди да се научим да пишем, сме били и докато имаме очи, ще бъдем читатели. Четенето е като каране на колело – не се забравя. […]

И авторът, и ученият, и издателят, и преводачът, и редакторът, и рецензентът, преди да израснат като такива, също са били Читатели. И продължават да са Читатели.

Амин!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Читанка дайджест – 3

  1. Браво, Майк! Много стегнат и точен анализ на ситуацията… (Направо ме отказа да пиша повече по въпроса!)

  2. zelenkroki каза:

    Като читатели, всички се оказахме грабители на интелектуална собственост.
    Ще дойде ли момент, когато законодателствата по света ще намерят правилния вариант да защитят авторите и приносителите на правата им, така че на следващия ден да са ни опростени престъпленията, и да знаем, че сме праведни читатели?
    Май по-добре е да се откажем, да си заживеем без изкуство, без наука, с еснафска култура, но – блажено и щастливо? 🙂

  3. Майк Рам каза:

    Ще дойде. 😦 И ще мислим само за хляба и сиренето.
    Ето още една „бакалска“ статия“, изпълнена с толкова примитивизъм, жлъч и евтин сарказъм, че чак ми се погади. Чудя се, тези „творци“ и техните защитници, щом толкова много се интересуват от манджата, защо не излязат да просят пред „Света Неделя“? Ще изкарат колкото за една буца сирене. Защо са се захванали с литература и просвета, щом не им пука за читателите, а само за парите? Да ходят да просят!

  4. Viliana каза:

    Интересен е твоят свят, Майк Рам. Той е материален, но само когато се отнася до теб. Заобикалящото те обаче явно витае в някаква нематериална вселена, в която е грешно човек да се грижи за манджата си и е недостойно да сложи на масата си буца сирене.

    В твоя свят има музиканти, писатели, преводачи, актьори и поети, които по някакви причини са длъжни да се грижат за личния ти комфорт, да обогатяват културата ти и мирогледа ти. Длъжни са, но безплатно. Защото културата е нематериална, литературата е нематериална, а просветата е направо ирреална. Очевидно ако тези хора искат да ядат, трябва да идат да просят и то непременно само пред „Света Неделя“. Бих запитала – а по други места могат ли да просят или само това място им отреждаш? Защо точно пред „Света Неделя“? Пред подлеза на Централна гара може ли? А към плебейската буца сирене разрешаваш ли им благосклонно да си закупят и кило презрени кренвирши? И ако наистина вярваш, че исконното право на човек да получава заплащане за труда си е някаква тегоба, която по някаква причина лично на теб ти пречи, защо още не си стегнал куфарите си за Северна Корея?

  5. Майк Рам каза:

    @Viliana, нито си първия, нито последния човек, който ме обвинява в комунистически възгледи. Опитът ти за сарказъм е жалък. Никой не говори за това, че авторите не трябва да получават възнаграждение за труда си. Просто вярвам, че човек, който се е отдал на духовното, трябва наистина да вярва в него, а не да плаче за манджата си.

    Конфликтът, в който и ти се опитваш да ме въвлечеш, няма да бъде от полза за никой гладен творец, ако неговите читатели спрат да му купуват произведенията, защото в крайна сметка войната е точно срещу читателите.

    Вторият ти коментар (който няма да публикувам) е още по-глупав. Преди да ме обвиняваш в самовлюбеност е добре да допуснеш, че просто съм нямал достъп до интернет следобед и това е единствената причина коментарът ти да не се появи веднага. А спирането на коментарите на непознати хора става автоматично. Все пак, не мога да позволя на всеки непризнат графоман да ме плюе в собствения ми блог, нали?

  6. Някъде по блоговете срещнах абсолютен анализ на съобщението, което се въртеше по медиите. И в уеба и в телевизиите и навсякъде беше едно и също. И един добър блогър го беше анализирал и се стигна до извода, че това си е чистата пепел в очите на зрителя и слушателя…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s