Читанка дайджест – 3

Историята със сайта „Читанка.инфо“, който се зове сам „обществена библиотека“, а бе наречен от полицията „организирана престъпна група“, предизвика много полемики и много коментари. Разбира се, най-силни бяха емоциите, които стигнаха до открит антагонизъм между издатели, читатели и полиция. Сред всичко, което се каза и изписа имаше и доста интересни, разумни и оригинални мнения, поради което преди две седмици направих една компилация от блог постове по темата , а впоследствие и още една. За последните седем дни се натрупаха още интересни публикации, които смятам, че си струва да обобщя в третия пореден дайджест, посветен на този конфликт.

Да, на практика се оказа, че не е толкова важно кой е крив и кой – прав. Важното е, че се разгоря обществен конфликт, в който няколко различни сили (полиция, издатели, дори и автори) обявиха открита война на народа. Бруталната намеса на полицията беше абсолютно ненужна там, където проблемите биха могли да се разрешат с обикновен разговор. Още по-ненужно бе да се изкарват герои, обезвредили опасни престъпници. Издателите пък решиха, че са изгубили милиони, които никога не са били техни. Писателите, ограбвани най-безцеремонно от същите тези издатели, решиха, че читателите има са най-големият им враг и се включиха в хора на жалващите се от „пиратството“.

Сандо, в опит за сравнение на българската с френската книжовна традиция, описва нещата така:

автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.

Министерството на културата излезе с официално становище, публикувано в блога „Аз чета“, в което (както се и очакваше) се произнесе, че Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е официално одобрена от тях. Хитро! Борислав Манолов от Читанка.инфо, пък обясни в интервю на Енея Вородецки с него, че „…най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната“ и че сайтът никога не е вземал пари от читателите си за достъпа до книгите, поместени там. А от 84-те издателства-членове на АБК, само 3 си направиха труда да отвърнат на нейното открито писмо, при това арогантно, на шльокавица и без да дават конкретни отговори на въпросите как точно са изчислили милионите левове загуби.

Градусът на емоциите беше силно завишен в началото, но с течение на времето страстите започнаха да се успокояват и хората започнаха да разсъждават с главите си (поне някои от тях). Появиха се доста добри публикации, в които гласът на разума проговори и се направиха сериозни анализи и креативни предложения за бъдещото развитие на бизнеса с интелектуални продукти.

Най-сериозният и задълбочен анализ на ситуацията направи Григор Гачев, който публикува своите разсъждения в две части. В първата част авторът разглежда поведението на читателите и отстоява тезата, че разпространението на цифровите книги не само не вреди на продажбите на хартиени книги, но и може да допринесе за тяхното увеличаване. Втората част пък обяснява произхода на авторските права и разкрива стремежа на големите праводържатели да наложат тотален контрол над културата и да използват репресивните органи на властта за утвърждаване на пазарния си монопол, криминализирайки опитите за неговото нарушаване. Григор рисува една страшна картина на общество, в което гражданите нямат никакви права над знанията и литературата и дори подаряването на закупена книга ще се третира като криминално престъпление. В този ред на мисли авторът стига до следния извод:

Свиването в потреблението на художествени, музикални и т.н. творби през последните години не е резултат от нелегалното им, “пиратско” потребление. То е резултат от мерките, които праводържателите взимат, за да ограничат това потребление.

Писателят Тихомир Димитров признава, че всяка страна в конфликта има своите основания и аргументи и задава логичния въпрос Какво да правим тогава? Ето и неговото виждане:

Очевидно се нуждаем от по-гъвкав закон по отношение на авторските права. […] Нуждаем се от реформи, които да узаконят техния достъп, независимо дали ще е платен или не, защото той вече отдавна е факт, при това – необратим.  Правната теория винаги изостава от правната действителност и непрекъснато трябва да наваксва. Властта си вкарва автогол с показните акции срещу виртуалните библиотеки в едно общество, което е изнервено до краен предел от факта, че апашите и главорезите продължават да демонстрират самолюбие и просперитет по време на криза, а на „унизените и оскърбените” им беше отказан дори достъпа до книги, които не могат да купят, защото тези книги са абсолютно неоткриваеми в разпространителската мрежа. Казано с думи прости: на едни им беше забранено да четат, а на други им беше разрешено да крадат

Очевидно имаме нужда от ново законодателство, но как да стане това, след като томахавката на войната е вече извадена? Комитата предлага да започнем от правилните принципи, което, макар и идеалистично, звучи справедливо:

Наистина, законът може да се тълкува по много начини, но в една демокрация, за разлика от комунистическия режим, законът (би трябвало) да се тълкува в полза на гражданите и техните права.

Жюстин Томс разкрива трудностите, с които се борят издателите и доста неефективния им начин на работа и критикува опитите им да се захванат за най-лесното на пръв поглед решение – да обвинят Интернет и неговите потребители за всичките си проблеми. В друг пост пък цитира шокиращите резултати от социологическо проучване, проведено от Алфа Рисърч, според което

  • 20% от българите не са купили и една книга в живота си, а
  • 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през 2009 година

и задава въпроса дали книгоиздаването е бизнес или кауза. Нещо над което всички страни би трябвало да се замислят.

Свилен Милев ни припомни подхода на Паулу Коелю, който макар и недолюбван от българските интелектуалци, е автор с милионни тиражи и може би единственият от този калибър, който не само не преследва „пиратите“, които разпространяват неговите творби в интернет, но даже ги и поощрява, защото лично се е уверил, че това му носи повече печалба, отколкото вреда. Аз лично бях превел една реч на Коелю преди две години, в която той споделя своите виждания за бъдещето на книгата и за успеха, който е постигнал в Русия, благодарение на торентите, разпространяващи неговите книги. Ето няколко цитата от тази реч:

  • Навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш.
  • Аз инвестирам в нещо, за което всеки един писател по света би бил благодарен: неговите текстове да бъдат четени от максимален брой хора.
  • Интернет ме научи на това: не се страхувай да споделяш идеите си. Не се страхувай да ангажираш другите да изкажат своите идеи. И най-важното: недей да предполагаш кой е творец и кой не е, защото ние всички сме.

Завършвам с един цитат от поредната силна статия на Милена Цветкова, озаглавена „Кой намрази Робин Худ?“:

А всички пишещи и четящи – нека не бъдем лицемери и йезуити. Всички, още преди да се научим да пишем, сме били и докато имаме очи, ще бъдем читатели. Четенето е като каране на колело – не се забравя. […]

И авторът, и ученият, и издателят, и преводачът, и редакторът, и рецензентът, преди да израснат като такива, също са били Читатели. И продължават да са Читатели.

Амин!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Читанка дайджест – 3

  1. Браво, Майк! Много стегнат и точен анализ на ситуацията… (Направо ме отказа да пиша повече по въпроса!)

  2. zelenkroki каза:

    Като читатели, всички се оказахме грабители на интелектуална собственост.
    Ще дойде ли момент, когато законодателствата по света ще намерят правилния вариант да защитят авторите и приносителите на правата им, така че на следващия ден да са ни опростени престъпленията, и да знаем, че сме праведни читатели?
    Май по-добре е да се откажем, да си заживеем без изкуство, без наука, с еснафска култура, но – блажено и щастливо? 🙂

  3. Майк Рам каза:

    Ще дойде. 😦 И ще мислим само за хляба и сиренето.
    Ето още една „бакалска“ статия“, изпълнена с толкова примитивизъм, жлъч и евтин сарказъм, че чак ми се погади. Чудя се, тези „творци“ и техните защитници, щом толкова много се интересуват от манджата, защо не излязат да просят пред „Света Неделя“? Ще изкарат колкото за една буца сирене. Защо са се захванали с литература и просвета, щом не им пука за читателите, а само за парите? Да ходят да просят!

  4. Viliana каза:

    Интересен е твоят свят, Майк Рам. Той е материален, но само когато се отнася до теб. Заобикалящото те обаче явно витае в някаква нематериална вселена, в която е грешно човек да се грижи за манджата си и е недостойно да сложи на масата си буца сирене.

    В твоя свят има музиканти, писатели, преводачи, актьори и поети, които по някакви причини са длъжни да се грижат за личния ти комфорт, да обогатяват културата ти и мирогледа ти. Длъжни са, но безплатно. Защото културата е нематериална, литературата е нематериална, а просветата е направо ирреална. Очевидно ако тези хора искат да ядат, трябва да идат да просят и то непременно само пред „Света Неделя“. Бих запитала – а по други места могат ли да просят или само това място им отреждаш? Защо точно пред „Света Неделя“? Пред подлеза на Централна гара може ли? А към плебейската буца сирене разрешаваш ли им благосклонно да си закупят и кило презрени кренвирши? И ако наистина вярваш, че исконното право на човек да получава заплащане за труда си е някаква тегоба, която по някаква причина лично на теб ти пречи, защо още не си стегнал куфарите си за Северна Корея?

  5. Майк Рам каза:

    @Viliana, нито си първия, нито последния човек, който ме обвинява в комунистически възгледи. Опитът ти за сарказъм е жалък. Никой не говори за това, че авторите не трябва да получават възнаграждение за труда си. Просто вярвам, че човек, който се е отдал на духовното, трябва наистина да вярва в него, а не да плаче за манджата си.

    Конфликтът, в който и ти се опитваш да ме въвлечеш, няма да бъде от полза за никой гладен творец, ако неговите читатели спрат да му купуват произведенията, защото в крайна сметка войната е точно срещу читателите.

    Вторият ти коментар (който няма да публикувам) е още по-глупав. Преди да ме обвиняваш в самовлюбеност е добре да допуснеш, че просто съм нямал достъп до интернет следобед и това е единствената причина коментарът ти да не се появи веднага. А спирането на коментарите на непознати хора става автоматично. Все пак, не мога да позволя на всеки непризнат графоман да ме плюе в собствения ми блог, нали?

  6. Някъде по блоговете срещнах абсолютен анализ на съобщението, което се въртеше по медиите. И в уеба и в телевизиите и навсякъде беше едно и също. И един добър блогър го беше анализирал и се стигна до извода, че това си е чистата пепел в очите на зрителя и слушателя…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s