Петъчна притча: приказките на Владимир Кабрански

Питат ме хората: защо не публикуваш вече петъчни притчи? Истината е, че държа това, което публикувам в този блог, да бъде мое съдържание или поне да имам някакъв принос, а не просто да копирам текст от други източници. Затова и досега в рубриката „Петъчна притча“ намирах интересни истории (главно от блога на Паулу Коелю, който пък ги намираше от някъде другаде) и ги превеждах на български език за вас. Напоследък Коелю не публикува такива истории и това доведе до дългото затишие напоследък в тази рубрика.

Добрата новина е, че намерих други места, където човек може да прочете интересни и поучителни истории и едно от тях е блогът на Владимир Кабрански „Нямам идея„. Трябва да си призная, че започнах да го чета още преди много време, но ми се видя обладан от много негативни емоции и темите му бяха предимно политически, така че скоро загубих интерес към този блог. Мина се доста време преди да открия, че той е започнал да пише приказки (надявам се, че са оригинални негови), в които умело представя негативизма и цинизма на съвременния българин в качествата на своите приказни герои, но вече им противопоставя и други идеи, които ни карат да се замислим над своите мисли и своето поведение.

Приказките на Владо Кабрански са като разкази с неочакван край – имат някакво послание и някаква поука, но понякога ми е трудно да я осъзная и да обясня с думи – просто чувствам, че в живота имам алтернативи и че щастието ми зависи единствено от това коя алтернатива ще избера и по кой път ще поема (в мислите и в делата си).

Точно това ми харесва в неговите притчи и реших да споделя някои от тях с вас.

Някои от тях са объркващи. Например „Дървото на щастието„. Едно човече подарява на трима братя дърво на щастието. Те обаче видели в него само зло и взели, че го унищожили. Накрая излиза, че са направили добро, защото така дарили щастие на всички. Сигурно нещо не разбирам в тази история, но точно това й е хубавото – кара те постоянно да мислиш за нея 🙂

Подобна е и историята за демоните. Те всъщност са някакви ангели, но хората понеже се страхуват от непознатото, ги наричат демони. Демоните донесли много добрини и блага и хората заживели по-щастливо. Единствено царят и неговите велможи се уплашили, че губят авторитета си и решили да ги унищожат. Историята е за това как всеки е подвластен на завистта и е готов да унищожи доброто в себе си, за да запази властта си или илюзията за нея.

Историята за Философския камък ми харесва най-много заради това, че показва как хората оценяват себе си по онова, което могат да си купят и даже се сравняват едни с други по този критерий и си създават самочувствие само заради това, че имат iPhone (примерно). Учудващо е как сме готови да се откажем от истинското щастие в името на няколко скъпи джунджурийки.

(Една скоба – снощи бях на една среща, в която ми обясняваха, че основната цел в живота ми трябвало да бъде да имам много пари. И това трябвало да бъде мотивацията ми да работя повече. Мисля, че целта в живота трябва да бъде съвсем друга. Парите винаги са били просто инструмент, средство за нейното постигане. Когато бъркаш целта със средствата за нейното постигане, няма начин да бъдеш щастлив. Така мисля аз.)

И накрая – още една история, чието послание ми е трудно да разгадая – „Тясното място„. В нея се разказва за едно царство, което било изолирано от света и само по една тясна пътека можело да се минава, но на практика никой не я използвал. Когато, под влияние на един буден цар, решили да разширят пътя, за да започнат да общуват по-активно с външния свят и дадат възможност и на други хора да посетят тяхното царство, по-силни войски ги нападнали и разрушили тяхното царство. Краят остава отворен за онези, които оцелели – дали да преглътнат поражението и да се опитат да се адаптират към новия живот, или пък да се опитат да си възстановят стария? Дилемата е трудна и тази история ме накара да се замисля над този въпрос в много ситуации от моя живот. Разбира се, винаги съществува и „българския вариант“ – да емигрираш, да избягаш от проблемите (или поне така да си мислиш), но на мен ми се струва, че той е най-неудачният. Все пак, хубавото на тази история е точно в това – да ни накара да се замислим.

Надявам се историите, които ви споделих да ви харесат. Прочетете ги целите от блога на Владимир, а после може да споделите мнението си с коментар тук. Ще се радвам да поразсъждаваме над тези идеи.

Приятно четене!

(илюстрация: http://www.desktopedia.com/wallpaper/Tree-of-Happiness/)


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Петъчна притча и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Петъчна притча: приказките на Владимир Кабрански

  1. tutankhamon661 каза:

    Щом препоръчваш, вероятно има защо.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s