Tag Archives: петъчна притча

Настрадин ходжа решил да обиколи света, за да научи нови техники на медитация. Оседлал своето магаре и заминал за Индия, Китай и Монголия. Срещнал се много мъдри учители, но нищо ново не научил. Веднъж чул за голям мъдрец, който живеел … Има още →

Преподавателка по психология водила лекция по управление на стреса и се разхождала из залата. Когато вдигнала чаша с вода, всички от аудиторията си помислили, че ще ги пита дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Вместо това, тя ги … Има още →

Тази притча изразява моето отношение към света, към новините и към онова, което медиите ни карат да си мислим и да чувстваме. Мисля, че съм я срещал на няколко места из българския Интернет в различни вариации. Този текст го намерих … Има още →

Питат ме хората: защо не публикуваш вече петъчни притчи? Истината е, че държа това, което публикувам в този блог, да бъде мое съдържание или поне да имам някакъв принос, а не просто да копирам текст от други източници. Затова и … Има още →

Днес в рубриката „Петъчна притча“ няма да ви представям истинска притча, а ще ви насоча вниманието към един въпрос, който задава Радислав Кондаков в своя блог „Богатство.нет“: Ако ви срещне просяк и решите да му дадете пари, как бихте го … Има още →

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой. Блокче шоколад Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да … Има още →

Темата на тази притча винаги ме е вълнувала. Защо едни хора просят, вместо да работят и кое е онова, което ни кара да дадем нещо на другите – дали желанието да помогнем или е просто опит да си „изчистим“ съвестта? … Има още →

Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът „Final Destination“ с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за … Има още →

Тази история ми беше попаднала преди повече от една година, но по неизвестни причини стоеше в графата „чернови“ и все не намирах вдъхновението да я преведа на български и да я публикувам. Днес видях, че Паулу Коелю е я публикувал … Има още →

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все … Има още →