От доста време се интересувам от уменията ни да общуваме, даже преподавам от време на време техники за презентиране, но се оказа, че има страшно много неща, които не знам и затова все още се опитвам да наваксам пропуските си. Чета в момента една книга, в която се говори за уменията за общуване между мъжете и жените, какво очакват едните и другите от възможната връзка, и в какви грешни предположения не рядко изпадат.

Една от главите на въпросната книга започва със следното изявление:

За да можете да спечелите по-лесно партньора си, трябва да сте наясно каква е вашата цел на връзката, какво точно искате. Дали това ще бъде краткотрайна връзка (например секс за една нощ) или дълготрайна (например брак, деца, ипотека), трябва още в началото да си наясно какво искаш. Сред хилядите възможни партньори със сигурност ще се намери такъв, който иска точно същото. Много по-добре е да заявиш своите цели предварително и да намериш човек, който търси същото, отколкото да заблуждаваш и себе си, и партньора си. Защото хората най-много мразят лъжата и защото веднъж разрушено, доверието много трудно се възстановява (ако това изобщо е възможно).

Колкото и просто да звучи този въпрос, оказа се, че никак не е лесен за отговаряне. Освен това, той важи във всички аспекти на живота, не само по отношение на връзките. Когато бях по-млад, например, съм си сменял работното място повече от 20 пъти. В един момент това започна да прави лошо впечатление на HR-ите, по-нататък започна и самия мен да ме притеснява. Все пак, не е нормално човек да скача от фирма на фирма толкова често. Моят отговор винаги е бил, че съм търсил работа, която да ми дава повече възможности за развитие и реализация на моя потенциал, като в същото време ми носи удоволствие и удовлетворение. Но никога не съм можел да си отговоря защо не го получавам. А истинският отговор е бил пред очите ми: не съм знаел какво точно искам. А когато не знаеш какво искаш, никога няма да го получиш и никога няма да си удовлетворен.

Когато човек е наясно с желанието си, може да направи осъзнат избор, който дори и да е компромисен, няма да го изненада в резултатите. Проблемът е, че често не познаваме добре себе си или се опитваме да се заблудим. Затова не можем да си отговорим честно на въпроса “Какво искам?” или си даваме погрешните отговори. Например, една от причините да си сменям толкова често работата е било желанието ми способностите ми да бъдат оценявани по-високо. И като заплащане, и като публично признание от страна на колегите и работодателите. И когато съм виждал, че усилията ми отиват нахалост, съм решавал да напусна. Но никога не съм се запитвал защо пък ми е толкова необходимо да получавам това признание. Каква точно нужда съм искал да задоволя с получаването му?

Трябваше да получа много удари от живота, трябваше да постигна големи успехи и след това да загубя всичко, за да започна да се замислям над тези въпроси. Днес имам много по-добра представа за себе си – кой съм аз, какви травми съм преживял като малък и от какво съм имал нужда през целия си живот, за да осмисля и осъзная поведението си и грешките, които съм допуснал. Разбира се, за това ми беше нужна и помощта на много хора – приятели, роднини, психолози и психотерапевти, за което съм безкрайно благодарен на всички.

Давам пример с работата, защото отношенията между работодател и работник са доста делови, в тях няма толкова емоции, както във взаимоотношенията между двама души и е много по-лесно да решиш какво искаш и как да го постигнеш. Дори и да направиш компромис, можеш да продължиш да следваш плана си, без да забравяш основната си цел.

Да речем, че човек да иска да постигне няколко неща в професията: да получава добра заплата, да има възможност да изяви способностите си, или да се научи на занаят. Много е вероятно в една работа да не можеш да получиш всички тези неща, но тогава можеш да вземеш решение, което да покрие поне едно от изискванията ти. Например, започваш работа, която може да ти даде много знания и опит, но не ти дава подобаващо заплащане. Въпреки това приемаш сделката за определен период от време, защото след това със знанията и опита, които си натрупал, можеш да си намериш много по-високо платена работа.

Възможен и обратния вариант: приемаш добре платена работа, която не ти носи удовлетворението, което искаш, но оставаш там, докато успееш да спестиш определена сума, която би ти помогнала да се захванеш с нещо, което обичаш повече.

В личните отношения и връзките нещата са малко по-деликатни. Там има заложени много емоции, затова човек трябва да подхожда още по-внимателно, но принципът е същият.

Ако знаеш какво искаш от една връзка и срещнеш човек, който не може да ти го даде, какво правиш?

Ще направиш ли компромис, ако партньорката ти умее да готви добре, но не обича да прави секс? Или пък ако иска да прави кариера, а ти очакваш да си стои у дома и да гледа деца?

Тези въпроси никак не са лесни. А още по-неприятно е, че много често съвсем забравяме да си ги задаваме или пък си даваме грешни отговори, защото се страхуваме сами пред себе си да си кажем истината: кое е онова, което наистина, ама наистина искаме от една връзка?

Единственото, на което животът ме научи и то едва в последните години, е, че човек трябва да бъде осъзнат. Това, че чета книги, като тази, за която споменах в началото, ме прави осъзнат. Тези книги ме подсещат да си задавам важните въпроси и да се старая да бъда честен към себе си. Понякога е болезнено да осъзнаеш, че години наред си се страхувал да си зададеш правилните въпроси, че отговорите, които си си давал, не са верните, не идват от дъното на душата ти и в крайна сметка си живял един живот, изпълнен с компромиси. Живот, който е много далеч от онова, за което си мечтал някога.

Времето минава и животът ни изтича. Въпреки това е по-добре да се осъзнаем сега, отколкото по-късно или пък никога. По-добре да живеем в болезнената реалност, отколкото в измислената Матрица. Поне така мисля сега, макар и по-голямата част от живота ми вече да е отминала. И не спирам да си задавам въпроса:

А ти, какво точно искаш?