След концерта на Manowar на 30-ти юни, който свърши в 2 часа на 1-ви юли, всички колебания дали да ходим на July Morning се бяха изпарили, след като до изгрева оставаха някакви си 3 часа, и стана ясно, че ще прекараме нощта будни в очакване на паметното събитие.
Докато съберем тайфата, която се поразгуби на концерта, отидоха няколко часа – наложи да направим един бърз скок до Балчик и в крайна сметка от Каварна за Камен бряг поехме към 4 часа. Точно в този момент небето започна да изсевтлява и както не познавахме пътя, аз започнах да се притеснявам, че може да се съмне преди да успеем да стигнем дотам.
За щастие, слънцето изгрява бавно и малко преди 5 часа вече бяхме успели да паркираме и да се настаним на удобно място на самия бряг. Бяхме подочули, че ще има музика и купон, но когато забелязах истинска сцена, камери и озвучаване, разбрах, че няма да просто подрънкване на сънени хипари, а нещо доста по-сериозно. Името на Б.Т.Р. се споменаваше и очакванията ни бяха да видим тях.
Наистина, не след дълго момчетата от Б.Т.Р. се появиха и засвириха една свежа комбинация от техни песни и стари рок-класики, което разбуди позаспалите души и вля нова енергия в сърцата ни. На сцената се появиха и гост-музиканти, които допринесоха за по-интересното и ранообразно звучене. Личеше си, че на всички им се спи, но възбудата от очакването на изгрева и хубавата музика постепенно разбуди всички.
Каква беше изненадата ми, когато Наско Пенев по едно време каза: „Дами и господа, представям ви John Lawton“! Знаех, че ще идва на концерт, но мислех, че ще е вечерта в града, а това сутрешно изпълнение си беше яка изненада! От много години съм тежък фен на Uriah Heep и присъствието на John Lawton в 5 часа сутринта на Камен бряг беше върха на удоволствието.
Започнаха с едно парче от неговото време в Хийп – „The hanging tree“ и веднага след това от морето започна да се издига слънчевият диск. Точно в този момент зазвучаха и първите акорди на „July Morning“. Усещането беше неописуемо! Никога досега не бях посрещал изгрева на брега на морето и гледката беше невероятно красива. Като прибавим и присъствието на толкова много хора, всички вперили погледи в една посока, и божествената музика на Uriah Heep, мога категорично да потвърдя думите на дъщеря си, че изживяването беше като в рая.
John Lawton пя малко, но от сърце и съм сигурен, че не го направи само за парите. Самият той си призна, че никога досега не участвал в подобен ритуал и не е пял на концерт по изгрев слънце. След неговото участие, Б.Т.Р. продължиха още малко, а той остана зад кулисите (които бяха съвсем символични), даде няколко интервюта на шепата журналисти, жертвали съня си, и раздаваше автографи на верните фенове. Даже и аз успях да се сдобия със заветния подпис в бележника си, което ме направи още по-щастлив.
Вярно е, че ритуалът е измислен преди много време и то не толкова от почитатели на Heep, колкото от хипита-бунтари срещу тогавашната власт и с времето всеки един, който е идвал на този бряг да посрещне слънцето, си е имал свое разбиране за смисъла на този ритуал. Някои казват, че се е превърнал в наркоманско сборище. Може и такива хора да е имало – не знам. За мене този празник беше символ на много неща – свободата, красотата, вярата и духа на рокерското братство.
Щастлив съм, че моето първо участие в рок-феста в Каварна ми донесе много хубави емоции. През цялото време си прекарвахме добре – изключително съм очарован от северното Черноморие – няма я онази навалица, чалгата и простотията, която залива Юга. Концертите, на които присъствахме, бяха великолепни, а посрещането на зората на July Morning беше фантастичен завършек на цялото приключение. Разбира се, всички си обещахме, че това няма да бъде последното ни идване в Каварна и вече очакваме с нетърпение следващото издание на фестивала.
The Man On The Silver Mountain 