The Man On The Silver Mountain

Голям почитател съм на Паулу Коелю и много се радвам, че освен своите собствени книги, той споделя с нас мъдрости, притчи и легенди от различни страни и различни векове както в личния си блог, така и на специализирания за това сайт Warrior of the Light. Днес реших да се опитам да преведа някои от тях на български за вас.

Желанието трябва да бъде силно
Един учител завел свой ученик до едно езеро.
– Днес ще ти покажа какво означава истинска отдаденост – казал той.
Учителят повикал ученика да нагази в езерото до него, след което го хванал здраво за главата и я потопил във водата.
Минала една минута. По средата на втората минута момчето започнало да се бори с всичка сила да се освободи от ръцете на учителя и да се изправи на повърхността.
В края на втората минута учителят го освободил. Момчето се изправило с разтуптяно сърце и силно си поело въздух.
– Ти се опита да ме убиеш! – изкрещяло то.
Учителят го изчакал да се успокои и казал:
– Не се опитвах да те убия. Ако бях, сега нямаше да си тук. Просто исках да разбера какво почувства, когато беше под водата.
– Почувствах, че умирам! Единственото, което исках, беше да вдишам малко въздух.
– Точно така. Истинската отдаденост се появява само когато имаме едно-единствено желание и чувстваме, че ще умрем, ако не го постигнем.

Рибата, която ми спаси живота
Настрадин Ходжа преминавал веднъж покрай една пещера, когато видял вътре един йога, изпаднал в дълбока медитация и го попитал какво търси в живота. Йогата отговорил:
– Изучавам животните и съм научил много уроци от тях, които могат да променят живота на човека.
– Веднъж една риба пък спаси моя живот – отговорил Настрадин. – Ако ме научиш на всичко, което знаеш, ще ти разкажа как се случи това.
Йогата бил поразен – само свят човек би могъл да бъде спасен от риба. И решил да научи Настрадин на всичко, което знаел.
Когато свършил, казал на Настрадин:
– Сега, след като те научих на всичко, за мене би било чест да науча как една риба ти е спасила живота.
– Много просто – отговорил Настрадин. – Умирах от глад, когато я хванах и благодарение на тази риба имах достатъчно храназа три дни.

Перфектната жена
Настрадин Ходжа разговарял с приятел, който го попитал:
– Не си ли се замислял да ожениш някога, учителю?
– Разбира се – отговорил Настрадин. – Когато бях млад реших да намеря перфектната жена. Пресякох пустинята и стигнах в Дамаск; там намерих приятна и много духовна жена, но въобще не познаваше света навън. Продължих пътешествието си и стигнах до Исфахан; там срещнах жена, която добре познаваше духовния и мариалния свят, обаче не беше хубава. Тогава реших да отида в Кайро, където вечерях в къщата на една много красива жена, която хем беше религиозна, хем беше оправна в материалния живот.
– И защо не се ожени за нея тогава?
– За съжаление, приятелю, тя търсеше перфектния мъж…

Жега е. Всеки търси сянка и хладно питие, а както всички знаем бирата е едно от най-любимите питиета не само на българите, а и на всички хора по света, особено в летните жеги. Но, сред барманите се намират недобросъвестни люде, които не биха се поколебали да измамят изнурения от жегата клиент и да му налеят по-малко бира, отколкото е редно. Затова съветските другари предупреждават: „Изисквайте да ви налеят бирата до чертата!“ Не се оставяйте да ви заблудят и да ви налеят само пяна.

Оказва се, че съветската пропагандно-агитационна машина е жива и работи активно даже и в наши дни в Русия. Това е хубаво, защото нейна грижа вече не е борбата против империализма, а борба за опазване на здравето на хората. Затова големият брат, загрижен за здравето на младите момичета, следващи последните модни тенденции, ги предупреждава за скритите опасности от това: „Мода + студ = формула на безплодието“. Кой ще ражда новите бойци на трудовия фронт, а?

И накрая едно колегиално послание към братята журналисти: Харията, дето я произвеждате, и за бърсане на задници не става, ‘щото е твърда и жули. Вземете се в ръце и направете така, че да става за четене поне!

Идиотската статия на Борислав Зюмбюлев го направи истинска звезда в интернет пространството. Излязоха доста писания по блоговете, изпълнени с обида и сарказъм по негов адрес – тук, тук и тук например. Отделно днес се появи чисто нов блог, където колегата се подписва под името blackreptile.

Тези дни в блогосферата направо ври и кипи, особено по темата за Странджа (и опазването на българската природа въобще) и за ГДБОП, които пък са решили, че блогърите са най-опасните терористи у нас. Тук няма да прилагам линкове, защото са много и са достатъчно популярни.

Аз, обаче, съм много кротко влечуго и отправям един поздрав към пишещите братя и сестри-влечуги с този руски плакат („Пази се от пълзящите!“):

а за неуморните ни читатели, търсещи под вола теле – един дружески съвет: бъдете бдителни – врагът е между нас.

Днес ми попадна една статия с интересни статистики за американски компании уволнявали свои служители поради причини свързани с фирмените политики за разпространяване на информация и фирмената тайна.

Вярно е, че има хора, които не вземат насериозно фирмените правила и въобще не им обръщат внимание, обаче те и правилата понякога са много идиотски. Все ми се струва, че в „страната на свободата“ всъщност много свободи са им отнети на хората и в много фирми се отнасят с тях като със собственост, т.е. като с роби.

Винаги съм се възхищавал на хора, които имат собствен сайт или блог, който имат хоби или са отдадени на някакво друго занимание, освен работата. За мене това винаги е означавало, че този човек има широки интереси и е мислеща личност, от която винаги има какво да се научи. Сега се оказва, че в Америка това не е много на почит и като нищо може да те уволнят.

Ето и един коментар от моя любим сайт с руски агитационни плакати :

И още един съвет за предпазване от уволнение:

Бродейки напоследък из родните блогове, ми направи впечатление блогът и името на Енея Вородецки. Зад това странно име всъщност се крие една девойка, която се казва Мадлена. Това, обаче, не е толкова важно (е, малко реклама за момичето 🙂 ). Важното е, че нейното име ми върна един спомен от детството, когато измислих първата си смешна дума.

Не помня на каква възраст съм бил, но щом въобще имам някакви спомени, може би съм бил поне на 4-5 години. Помня, че някой ми е разказвал за Христо Ботев и „Кора-бъра детски„. Ясно е, че това чудо ще да е било нещо за децата, но „кора-бъра“ винаги ми е звучало като „дъра-бъра“ и въобще не виждах каква може да е връзката с Ботев.

Друг спомен за смешни думи от детството. Бях на 10 години, когато ми извадиха сливиците и се наложи да полежа няколко дни в болница. Там имаше едно друго дете, може би малко по-малко от мене, което имаше една книжка със заглавие „Един за друг„. Това беше тънко книжле с много картинки, разказващо за Руско-Турската освободителна война и за братската дружба между руските войници и българските опълченци. Понеже съм си ученолюбиво момче още от малък, бях успял да прочета книгата набързо преди още нейния собственик да беше започвал. Смешното се случи, когато един от по-възрастните обитатели на нашата стая (а ние бяхме много, ама много хора вътре!) го попита за какво се разказва в книгата му. Момчето, понеже не беше чело нищо освен заглавието, отговори уклончиво: „За един, за друг…“

Веднъж пък, на пазара, видях надпис „Гръдски маслини„. То, верно, че на някои жени зърната на гърдите са като маслини, ама чак пък такова престараване!

Още една дума, мой патент – „пектопахт„. Всъщност, не държа на авторските права, защото вярвам, че и други хора са стигали до нея. Думата я прочетох в Ямбол, където над едно забутано заведение имаше надпис „PECTOPAHT LUCKY„. Явно името Lucky ме е заблудило, че целият надпис е на латиница 🙂 Пък аз бях на солидна възраст – да речем между 25 и 30 години!

Имате ли и вие такива примери за смешни думи от детството, а и от по-късните години? Не броя бебешки думи, когато малкото дете още не се е научило да говори. Интересни са ми думи, произлезли от заблуда, объркване или пък чиста неграмотност.

Очаквам вашите коментари.

Още един як плакат от сайта plakaty.ru – „Ще стана металист“. Е, днес метал-модата е малко по-различна – не се носят фуражки, защото дългата коса не се побира под нея и униформите са малко по-различни – кожени якета с кабси, но важното е човек да има желание и да цени хубавата музика 🙂

(В интерес на истината, думата „металлист“ в превод от руски означава металург, но аз я тълкувам малко първосигнално, за да ми стане интересен поста :-))

Братушките гледат на миналото с по-малко гняв, отколкото нас. Един чудесен пример в това отношение е сайтът plakaty.ru, в който е събрана невероятна колекция от плакати, предимно от съветско време. Голяма част от тях днес изглеждат смешни и може би това е била идеята на авторите на този сайт – да погледнем на миналото с насмешка.

По повод на историята с Мишел, МВР и обвиненията в хулиганство, ето една закачка от руските плакати:

Днес, в официалния си блог Спри и помисли, публикувах една статия под същото заглавие за сайта Svejo.net, която беше инспирирана от тяхната оферта за публикуване на линк срещу рецензия. Статията можете да прочетете тук, а коментари може да поствате навсякъде :-).

В книгата „Магията на мащабното мислене“ на д-р Дейвид Шуорц срещнах следния текст:

Живейте според съвета на Бенджамин Фрнклин: „Не отлгай за утре това, което можеш да свършиш днес“.

Веднага в съзнанието ми изплува споменът за завета на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров: „Не отлагай днешната работа за утре“. Очевидна е идентичността на двете послания. Наричан от американците „баща на демокрацията“, на Бенджамин Франклин спокойно би могъл да лепне и етикетът „вожд и учител на американския народ“.

Чудя се дали в други страни техните „вождове и учители“ са почитани като автори на подобно послание?