Да живеят религиозните мракобесници!

Боян Юруков е открил оригинален документ на някакъв партиен комитет в Украйна от 1985 година, в който се осъждат и забраняват различни поп и рок изпълнители и групи, като надлежно обясняват и причината за това.

Спомням си онези времена, защото тогава бях примерен комсомолец, но въпреки това имах нездравия навик да слушам групи като Black Sabbath, Scorpions, Kiss и Pink Floyd, които и в България бяха обявени за незаконни, защото пропагандирали антикомунистически или неофашистки идеи. В нашето училище идваха „специалисти“ от ЦК на БКП, да ни разяснят нашите заблуди и да ни обяснят колко вредна за нашето пубертетско съзнание, а и за цялостното ни здраве, е тази разлагаща морала музика.

HM avatarЕ, украинските другари направо са надскочили себе си, обвинявайки Sabbath и Maiden в „религиозно мракобесие“. Това е най-любимата ми дума-рожба на комунистическата лексика. Винаги ми е било чудно какво означава тя – някой някого беси в мрака ли?

Pink Floyd пък са обвинени в „извращение на външната политика на СССР“, а огромен брой изпълнители просто са обвинени в „пънк“, който очевидно сам по себе си е престъпление 🙂 Обвинението към Nazareth е „насилие, садизъм и религиозен мистицизъм“, а към Scorpions са били по-снизходителни и тях са ги обвинили само в едно провинение – „насилие“.

HM fanНай-фрапиращите случаи, обаче са Хулио Иглесиас, обвинен в „неофашизъм“ (?!?) и Donna Summer и Tina Turner, обвинени в „еротизъм“ и „секс“. Леле, това сексът, ако знете колко е страшен за комунистическото общество! Вие сте млади и сигурно не знаете, но при комунизма децата не се раждат в следствие на полов контакт между мъж и жена, не! – това е нравствено недопустимо! Има едни специално обучени щъркели с червени ленти на крилата, които носят децата на верните партийци. 🙂

Не знам дали хората от по-младото поколение разбират ужаса и безсмислието на такива наредби, но аз, като човек, живял в онова време, съм много объркан. От една страна ми е смешно, защото това да забраняваш музика, особено пък под такива безумни предлози, е пълна идиотщина. От друга страна, обаче, ми е срамно и обидно, че обществото ни е било толкова извратено, за да приеме такива простотии за нещо нормално, че даже се е съобразявало с тях.

Дали сме го правили само от страх или е имало и нещо друго? А дали наистина сме го надживели онова време или то още живее в съзнанието и спомените ни?

Metal Crowd

Виж още:

Публикувано в Лични, Музика, Простотии | 3 коментара

Честит рожден ден на мен!

Обичам рождените дни. Чудесно е да ти се обаждат близки и далечни роднини, приятели и колеги, да ти пожелават хубави неща, да ти подаряват интересни подаръци, а вечерта, с най-близките от тях да отпразнуваш завършека на деня с хубаво хапване и пийване.

Само че в един момент годините почват да се въртят твърде бързо и ти се иска ако може някак си да ги позабавиш, но изглежда няма начин. Има години, в които на рождения си ден човек изпада в умисъл, вглежда се в живота си дотук и се опитва да си направи равносметка – какво е постигнал, докъде е стигнал и накъде ще поеме. На някои им се случва около т.нар. „Христова възраст“, а на такива като мен – много по-често – кажи-речи през 3-4 години. Може би просто съм си такъв – обичам да разсъждавам над Живота, Вселената и всичко останало…

Днес ставам на 39. Последната година на тридесетте. Имам чувството, че е последната година от младостта ми. Числата от 40 нагоре винаги са ми навявали усещане за старост, въпреки че други хора наричат 40-те години „на попрището жизнено в средата“. В моята професия, където средната възраст е 24 години, годините и опитът не се ценят и на тази възраст вече много хора ме смятат за твърде стар.

Аз, обаче, се чувствам много свеж и здрав, изпълнен с много енергия и богат с безброй мечти, напук на всички зложелатели, напук и на собствените си страхове. След близо 20 години работа в областта на информационните технологии, в главата ми се зародиха идеи за смяна на попрището. Вместо да работя някъде за заплата, реших да се впусна в рисковете на собствения бизнес. Вместо с писане на софтуер, тръгнах да пиша блогове и да изнасям лекции. Дали ще успея? Не знам, но се чувствам силен и способен, и вярвам силно както в себе си, така и в приятелите и семейството си, които стоят плътно до мен и ме подкрепят безрезервно с вярата и любовта си.

Възпитанието, което родителите ми и обществото, в което съм израснал, са ми дали, винаги ме е карало да търся сигурността – да се изуча, за да взема диплома, с която по-лесно да си намеря по-добра и по-високо заплатена работа. Но какво, всъщност, значи „по-добра работа“? Добра ли е работата, в която те карат да правиш неща, които или не са ти интересни, или не ти харесват? Добра ли е работата, в която шефът те овиква и обвинява за собствените си грешки? Или пък добра е тази, в която не можеш да намериш общ език с колегите, които тайно злословят зад гърба ти?

Не, не казвам, че всичко това ми се е случило на мен и че работата, която съм работил през годините, не е била добра! Работил съм на ужасно много места и навсякъде съм срещал хора, общуването с които е било огромно удоволствие за мене. Винаги съм попадал на места, където съм научавал много както за тънкостите на професията, така и за човешката природа.

Работата ми винаги е била „добра“, но не „достатъчно добра“.

Сега поемам по нов път. Искам да работя това, което аз реша, това, което ми доставя най-голямо удоволствие. Попитаха ме дали смятам да правя кариера като блогър. Не знам как може да се „прави кариера“ с това. Не знам дали това може да носи достатъчно приходи, за да може човек да живее от блогване. Знам само, че това мога да го правя добре и че страшно ми харесва. Ако мога да направя кариера от това да бъда ИТ консултант, лектор и блогър, ще мога един ден (дано да е по-късно!) да умра щастлив.

Астролозите казват, че през някакъв период от време на човек му се случват съдбоносни години, т.е. години, през които се случват важни събития, които тласкат съдбата ни в нова посока. Може би за мене този период е 13 години. Днес се случва важна промяна в живота ми. Преди 13 години, когато бях на 26, създадох първата си частна фирма, заедно с моя учител по информатика, брат си и още двама колеги. Усещането да правиш това, което умееш и което ти харесва, да вземаш сам решенията за работата и живота си, е несравнимо! Тогава и чувството за несигурност беше по-слабо, защото бяхме петима съдружници и всеки усещаше подкрепата на другите.

За съжаление, бяхме млади и неопитни – не само в бизнеса, а и в умението да се разбираме помежду си. Скоро доверието помежду ни се пропука и се наложи да се разделим. Аз не можах да събера смелост да продължа в бизнеса сам и започнах работа като наемен работник. И така – 13 години, чак до днес.

Сигурно и на 13-годишна възраст ми се е случило нещо съдбоносно (най-малкото навлязъл съм в пубертета), но вече от възрастта спомените ми са избледнели и не мога да се сетя за някакво забележително събитие оттогава.

Днес е друго. Тръгвам по нов път сам, но за сметка на това много по-уверен в себе си. Имам прекрасно семейство и верни приятели, които дори и да не ми помагат пряко, са моя духовна упора и ми дават сила и кураж да продължа. Накъде точно ще тръгна – не знам. Дали ще успея – никой не може да каже. Единствено времето ще бъде онзи безмилостен съдия, който ще прецени дали съм успял или не. Със сигурност, обещавам, че след още 13 години ще направя нова равносметка на живота си и ще я споделя в „дневничето си“.

Дано да сме всички живи и здрави дотогава!
Наздраве!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Лични | С етикет , , , , , , | 18 коментара

Как да привлечем вниманието на всеки

Предлагам ви списък от заглавия, които можете да използвате в своя блог, статия или книга. С тях гарантирано ще привлечете вниманието на своите читатели, а съответно и огромен трафик:

  1. Защо шефът ви е загубеняк…
  2. Как да се общувате със съпруг, който не ви разбира…
  3. Защо парите не са всичко…
  4. Защо повечето ви клиенти са тъпи…
  5. Защо богатите не са щастливи…
  6. Защо всичко, което знаете за продажбите, е грешно…
  7. Как да спечелите всеки спор…
  8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем…

За съжаление, тези изключително полезни заглавия не съм ги измислил аз. 😦 Предлага ги Раджеш Сети в неговия блог Life Beyond Code. Той също дава и обяснение защо тези заглавия винаги работят. Убеден съм, че неговите обяснения ще ви послужат като храна за размисъл:

  1. Защо шефът ви е загубеняк
    Много по-добре, отколкото да прочетете статия със заглавие „Защо загубеняка винаги си ти…
  2. Как да общувате със съпруг, който не ви разбира…
    Това е много по-добро заглавие, отколкото „Как сте напрвили живота на съпруга си ад…
  3. Защо парите не са всичко…
    Това пък е по-добро, отколкото „Защо вие не заслужавате да бъдете богати…
  4. Защо повечето ви клиенти са тъпи…
    Това заглавие е за предпочитане пред следното: „Защо не сте достатъчно умни, за да обслужвате всичките си клиенти…
  5. Защо богатите не са щастливи…
    По-успокояващо е, отколкото заглавие от вида: „Как да бъдем богати И щастливи…
  6. Защо всичко, което знаем за продажбите, е грешно…
    Това е много по-добро заглавие, отколкото „Как да спрем да се оправдаваме и да започнем да продаваме…
  7. Как да спечелите всеки спор…
    Чувстваме се много по-добре да прочетем това, вместо „Защо не можете да спечелите всеки спор...“
  8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем…
    Разбира се, че това е много по-атрактивно, отколкото заглавие „Защо няма такава тайна как да получим всичко, което желаем…

Изводът е: не вземайте заглавието твърде насериозно. И внимавайте от какво се привличате. Ако твърде хубаво, за да бъде истина, значи е така! 🙂

Публикувано в Блогове, Думи, Смешки | 1 коментар

Тест: Колко сте пристрастени към блогването?

От блога за SEO & Оптимизация намерих този линк към един много забавен тест, оценящ до каква степен сте пристрастени към блогването. Въпреки шеговития си характер, някои от въпросите са доста сериозни и предполагам, че оценката има логично основание, въпреки че аз очаквах по-висока оценка за себе си.

Почти непрекъснато се занимавам с блоговете си, а те са цели три; при това се опитвам да ги поддържам активни и трите, а получих оценка от 67%. (За съжаление, WordPress.com не разрешават всякакви скриптове и не мога да публикувам картинката с резултата си.)

За си мисля, че вече съм много пристрастен, защото почти непрекъснато през веремето, когато съм буден, се занимавам с четене или писане на блогове. Жена ми даже започна да се сърди, че не може да си говори с мене, защото съм вечно заровен в статистиките на Adsense, преправям нещо по дизайна или добавям нови линкове по блоговете си.

Интересно, тези които имат оценка 90% или 100% по колко време отделят за блогване?

Публикувано в Блогове, Лични | 10 коментара

Виц: Любов необяснима

Сутрин не ям, защото мисля за тебе.

На обяд не ям, защото мисля за тебе.

Вечер не ям, защото мисля за тебе.

Нощем не спя, защото… съм гладен!

(Благодарности на Ели)

Публикувано в Вицове, Простотии | 1 коментар

Трагедията на българското кино

Благой Иванов от C I N E A S T E е публикувал обширна статия, посветена на порното, като по-специално внимание е обърнал на първия (и май единствен) български порно филм – “Секспартия бридж”.

Това, което ме порази, беше един цитат от интервю с режисьора на филма – Деян Русев, – където той казва:

Оказа се, че имам вътрешен проблем – дълбоко в себе си съм старомоден, моралист и затова филмът търсеше някакво внушение: че безразборният секс не носи очакваната удовлетвореност. В западните порнофилми такива внушения няма. При нас нещата бяха малко умозрителни, измислени. От притеснението, че трябва да направим най-различния порнофилм, който ще бъде изкуство. За жалост мисля, че не стана така.

Питам се: защо всички български режисьори се опитват да направят „най-различния филм“? Че даже и когато снимат порно?! Не може ли някой да се опита да направи най-нормалния филм, без да е умозрителен, дълбоко философски и ексцентричен? Не може ли като снимат филм, българските кинаджии да го правят с мисълта да доставят някакво удоволствие на публиката, а не с мисълта за снимки на червения килим на „Кроазет“ и Златна палма в ръце? Кога ще разберем, че не сме ултрагениални, а сме сериозно изостанали от световните стандарти както в творческо, така и в технологично, и в бизнес отношение? Толкова ли е трудно да проумеем, че първо трябва да изучим занаята от майсторите и да почнем да правим кино, което става за гледане, а едва след това да мислим за гениалните си творчески идеи?

Ще имаме ли някога въобще кино, което да гледаме?

Публикувано в Филми | 3 коментара

Идиотски блог

Истинските идиоти (или поне тези, които не се притесняваме да си го признаем), сме малко, затова и трябва да се подкрепяме.

Днес открих Идиотския блог на Mindbolt – блог за идиотизъм, ирония, сарказъм и малко реализъм, както автора сам си го характеризира. Постовете му все още са малко, но за сметка на това силни.

Това, което най-много харесвам у нас, българите (макар че не се среща у всички), е умението за самоирония. за съжаление, сарказмът ни в повечето случаи е особено злобен, особено когато е насочен срещу другите. Идиотизмът отдавна е признат за национална черта на българина, но може би изобличавайки го и популяризирайки го бихме могли да го изкореним.

Не знам дали това е целта на Mindbolt, но при всички случаи му пожелавам успех в блогването и в борбата с простотията.

Публикувано в Блогове, Простотии | 1 коментар

Live Free or Die Hard (4.0)

От много време се каня да почна да пиша някакви коментари и впечатления (щото „рецензия“ е много официална дума) за филмите, които гледам (а те са страшно много), но все си намирам някакво оправдание да го отложа за някой друг ден. Може пък да е в резултат на т. нар. „авторски блок“, т.е. блокираш и нищо не можеш да напишеш. Не знам, но ето че днес е появи коментара на Longanlon Глупостта умира трудно по повод на филма „Умирай трудно 4.0“ и аз не можах да се удържа да се включа в дискусията.

Наистина, в този филм холивудската фантазия се е развинтила безобразно. То не са само компютърните простотии и леймърскиа апотеоз на хакерите и хакерстването, които едва ли не с един обикновен GSM (но задължително да е Nokia!) могат да разстроят и после обратно да възстановят цялата икономика на страна като Щатите. То не е и само простотията на един пилот, на който просто му казват „Убий един човек“ и той със самолета си да унищожи цял един град без въобще да се замисли за последствията. И разбира се не е само в героизма и атлетизма на „бат’ Брус“, който стреля по хеликоптер с кола, скача от камион върху самолет и после от самолета на земята и само се поотупва от праха, стреля през себе си, за да убия лошия, и в крайна сметка спасява човечеството от гибел.

Човек просто не трябва да гледа сериозно на тези неща.

Според мене, жанрово филмът не е просто екшън, а екшън-комедия с елементи на фантастика. Може да се каже, че както в замисъла на авторите, така и в (брилянтната) игра на Брус Уилис, се усеща едно намигване към публиката, че всичко това е по-скоро пародия, отколкото сериозно кино. Целият филм е направен с една-единствена цел – да ни забавлява. Той е несериозен и държи да ни убеди в това.

И това изглежда логично на фона на страха, който непрекъснато се насажда в съзнанието на съвременния американец. Преди 2001 година никой не вярваше, че нещо страшно може да се случи и кино-творците се опитваха да ги направят максимално реалистични, за да може зрителя поне малко да се изплаши. Въпреки това, дори филми с прости сюжети, като „Пътник 57“ например, където група терористи отвличат самолет за откуп, не успяваха да създадат усещане за реална опасност, усещане, че историята, разказвана във филма, може да се случи в действителност.

След 11.09.2001 г. нещата много чувствително се промениха. Хората разбраха, че системите им за сигурност не са достатъчно надеждни и много от „хипотетичните“ филмови ситуации се оказаха напълно възможни в реалния живот. Паниката завладя съзнанието на зрителите и постави холивудските продуценти пред сериозна дилема: хем да те поизплашат, за да отделиш малко повече адреналин и да изпиташ истинско удоволствие от ходенето на кино, хем да не те плашат много, за да не изпаднеш в паника и да се депресираш.

Това доведе до вкарването на все повече малки фантастични елементи, особено в областта на компютърните технологии, които да успокояват публиката, че въпреки страшния екшън, който се разиграва на екрана, такива джаджи като вируси, които взривяват цели блокове, няма, така че „don’t panic!“. Разбира се, историята показва, че рано или късно дори и най-фантастичните измислици могат да станат действителност. 😦

В този смисъл „Умирай трудно 4.0“ е едно забавно преживяване без претенции да бъде сериозен филм. Както казва един мой приятел, „дъвка за окото„. Да, нас, хората, които разбираме малко от компютри, всички тези хакерски глупости ни дразнят, но просто трябва да се научим да гледаме на филма с очите на непрофесионалист. Нима полицаите, пожарникарите, лекарите или космонавтите работят така, както го показват по филмите? Едва ли. Сигурен съм, че има много доктори, които се смеят или ядосват на глупости от „Спешно отделение“ например, но пък за всички останали, които не са специалисти, филмът предлага силни емоционални преживявания.

В заключение, „Умирай трудно 4.0“ е много готин екшън и задължително трябва да се гледа на кино, за да усетите в пълна сила „ефекта на ефектите“, а технологичните подробности са допълнителен повод да се посмеем и да излезем от салона заредени с положителни емоции и ведро настроение.

Приятно гледане!

Публикувано в Филми | 2 коментара

Виц: Тремор

Един старец си седял на пейка в парка и му треперели ръцете. След малко до него седнал един младеж, на който пък му се тресяла главата. Поседяли известно време заедно и старецът решил да завърже разговор:

– Паркинсън? – попитал той.

След кратко недумение, младежът отвърнал:

-Не, Дикинсън.

🙂

(Благодарности на Нат)

Публикувано в Вицове, Музика, Простотии, Смешки | Вашият коментар

Цитати от Паулу Коелю

Явно като започна с една тема и не мога да спра 🙂

Днес в блога си Паулу Коелю посочва един сайт, в който са събрани мъдри цитати от най-различни хора, включително и от него самия. Не мога да опиша възхищението си от този огромен труд, както и насладата си от четенето! Насладете се и вие!

Ето някои цитати от негови книги (преводът е мой):

  • Ако отложим беритбата, плодовете изгниват, но ако отложим решаването на проблемите си, те продължават да растат. („Петата планина“)
  • Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от провал. („Алхимикът“)
  • Когато дните ни изглеждат еднакви, значи сме спрели да забелязваме хубавите неща, които се случват в живота ни. („Алхимикът“)
  • Всички битки в живота ни служат да ни научат на нещо, даже и тези, които губим. („Петата планина“)
  • Простите неща в живота са най-удивителни. Само мъдреците могат да ги разберат. („Алхимикът“)

Явно „Алхимикът“ и „Петата планина“ най-много са ме впечатлили, щом си избирам цитати все от тях 🙂

Желая ви приятно четене!

Публикувано в Мъдрости, Паулу Коелю | 4 коментара