Първият въпрос от новата рубрика, която започнах в блога – Въпросите на Майк – беше „Кое е най-голямото предизвикателство, което сте преодолели?„, вдъхновен от книгата на сър Ричард Брансън „Майната му! Да го направим!“. Аз самият неведнъж съм имал случаи, в които някакви вътрешни страхове са ме възпирали от вземането на важни решения, за което после съм съжалявал, и много исках да науча как другите хора успяват да преодолеят тези страхове, да си кажат „Майната му!“ и да се хвърлят с главата напред в неизвестното.

За съжаление, твърде малко хора приеха предизвикателството да говорят за своите предизвикателства, но макар и малко, техните коментари бяха много искрени и вълнуващи. Самата книга, която обявих като награда за най-интересния коментар, реших да подаря на Димитър Н. Митев, за неговата история как е повярвал в една идея, в силата и волята на един човек и как заедно с Краси Костов са постигнали немислимото – да участват на най-реномираното състезание по триатлон.

В новата рубрика реших да вкарам и още един елемент – да ви представя един човек, когото харесвам и уважавам заради онова, което прави, и да му задам и на него същия въпрос. Този път това е писателят Христо П. Христо, известен като Христо от Лясковец. Той е млад писател, но вече има зад гърба си цели 15 книги! Книгите му са особени – те са израз на една търсеща душа, която постоянно открива своя път и своето призвание. Някои са твърде лични, други са твърде сурови, но всяка от тях има своя богат емоционален заряд и своето послание.

Харесвам го и го ценя много заради неговия несекващ оптимизъм и заради неговата желязна вяра в себе си и в своя успех. В живота си е срещнал толкова много пречки, трудности и проблеми, но нито веднъж не се отрекъл от своето призвание и своята мисия. Такива хора ме изпълват с вяра и оптимизъм и мен, а техните дела ме мотивират да бъда упорит и постоянен в своята работа, въпреки неуспехите, които срещам по пътя. Това е причината да приема да участвам в неговата последна книга – „Христо от Лясковец и приятели“ – и да се почувствам горд и благодарен, че съм един от тях.

Ето какво разказва Христо за своите най-големи предизвикателства:

Родих се човек, но станах писател. Аз съм от провинцията, където да се занимаваш с нещо или да си различен, не е чак толкова добре прието. Но какво от това? С каквото и да се захвана, ми е все тая как съм приет – особено ако ми е приятно да го правя.

С времето се сблъсках с какви ли не издателства, които отказваха да издадат нещо мое, защото първо трябвало да бъде одобрено от комисия и чак тогава може би нещо ще последва. Омръзнаха ми тези условности и продължих да пиша. Продължих да питам книжарници и издатели какво може да се направи, за да се появи моята книга при тях. Знаете ли? Само условия. Ще влезе книгата ти ако има „това/онова” и дадеш определени бройки на по-ниска жена. А не ми казват направо да си предложа моята печалба на тях. Условности си измисляха. Нищо, казах си аз и продължих да пиша. Теглих им поредната майна и продължих да пиша. Казах си: щом творчеството ми е кадърно, един ден ще приемат моите условия. Чак когато стигнах до 10-та написана книга, ми се усмихна късмета и книгите ми започнаха да се отпечатват и да се продават.

Знаете ли, че аз не си ангажирах съзнанието с отказа на тези хорица, защото колкото повече ми отказваха, не съзнаваха, че ми правеха услуга, защото преодолях бариерата от страха от популярността и от това да ме отхвърлят като автор. Имах време и да узрея и да творя спокойно. Сега дори не ми пука за тях, защото от три години напуснах очертанията на град Лясковец, а от две години – на България. Книгите ми се превеждат на други езици въпреки онези, които ми отказваха.

Хиляди пъти съм се питал защо не може да е лесно, а трябва все по-трудния начин да става. Хиляди пъти чувах в живота си, че нещо не може да бъде направено, а на мен все ми се струваше, че хората ме лъжат или грешат. А може би наистина те не можеха да го направят? Колкото и да е неприятно да чуваме откази – майната му! или майната ви!… Аз го направих, хора! Постигнах нещата си, защото не повярвах на тяхната „диагноза”, че е невъзможно. Защото желанието ми за успех е толкова голямо, колкото е голямо сърцето ми, а то се оказа наистина голямо. Книгите ми описват много от чертите му, но издателите не разбраха това, защото за тях сякаш е по-важно да се пишат и четат глупости, отколкото да има смисъл в даден материал. Да, тук става въпрос за книгите на Христо от Лясковец, който реши, че може и просто го направи за собствено удовлетворение и кеф.

Да, получи се и щом някои автори могат, значи и аз мога. А щом аз мога, значи и вие можете. Просто кажете „Майната му!“ и го направете!

Христо от Лясковец

Един от примерите на Христо за успешен човек е сър Ричард Брансън. Той е убеден, че някой ден ще може да се срещне лично с него и да изпият заедно по едно кафе. А аз вярвам, че щом човек като Христо си е наумил нещо, то непременно ще се сбъдне. Какво ни трябва, за да постигнем успех и ние? Трябва само силно да вярваме в себе си и в своите способности и да имаме смелостта да си кажем „Майната му! Да го направим!“.

Надявам се и мен да ме поканят на кафе 🙂

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.