Днес статистиката на wordpress.com ми показа, че съм постигнал 10 000 посещения на този блог, който макар и стартирал съвсем на шега, се оказа по-четен от другите ми блогове, които смятам за сериозни и професионални.
Първият ми пост е от 22.06.2007, което означава, че утре стават точно 5 месеца, откакто съм започнал да пиша тук. 10 000 посещения за 5 месеца прави средно по 2 000 на месец – не е кой знае какво постижение – някои хора правят по толкова посещения на ден, но като се има предвид нищожния ми опит в писането и пълното ми отсъствие от уеб живота преди това, мисля, че си заслужава едно питие 🙂
Много неща научих за това време и с много непознати ситуации се сблъсках. Няколко пъти бях на път да зарежа всичко и да се откажа и то не заради „писателски блок“ и липса на вдъхновение, а заради злобата и омразата, с която ме посипаха някои хора, при това без да съм им дал повод за това. После разбрах, че това е неизбежно. Дори и да имаш хиляди почитатели, винаги ще се намери един хейтър, който да ти трови живота. Знам, че най-добрата политика срещу такива хора е пълното игнориране и въпреки това все още не мога да приема и да преглътна лесно мисълта, че там някъде има хора, които ме мразят и ми желаят злото напълно безпричинно. Знам, че дълбоко в душите си те са по своему нещастни, но това не ми дава успокоение. Аз не съм злобен човек и не се радвам на чуждото нещастие. За съжаление, все още не мога и лесно да преглъщам злобата и обидите. Явно имам още много да уча в това отношение, за да мога да застана над тези неща…
Все пак, има и други хора, които явно намират това, което пиша, за интересно и идват тук да го четат. Тези хора са идвали 10 000 пъти за последните 5 месеца. Благодаря ви, че ми се доверявате! Благодаря ви, че ви има! Вие сте моята вяра и моят стимул да продължавам.
Този блог никога не е имал амбицията да бъде комерсиален или насочен към някакъв бизнес. Той е израз на моите лични впечатления от нещата от живота и опит за себеизразяване. Надявам се да намеря съмишленици и приятели – хора, споделящи моите възгледи за важните неща в живота, моята музика, моите интереси. Това, че имам толкова много читатели, ме амбицира да продължавам да пиша и да вярвам, че съм на прав път.
Благодаря на всички!
The Man On The Silver Mountain 
Поздравления за юбилея! Мога скромно да кажа, че част, макар и малка, от тия 10000 са от мен 🙂 Не съм се срещал със „злобата и омразата“ с която са те посипали, ама те съветвам да не им обръщаш внимание – едва ли са били кой-знае какво, като се има пред вид, че аз съм къде по-провокативен от тебе и само 2 такива случая имам…
Не знам дали си забелязал, ама като си блогър от няколко месеца се научаваш да си писател. Някак по-свободно тече мисълта след толкова упражнения 🙂 Това си е предимство, от където и да го погледнеш.
Longanlon, знам, че си ми редовен читател, за което ти благодаря, въпреки че не харесваш Коелю 🙂
Напълно съм съгласен с теб, че постоянните упражнения в писане водят до значително подобряване на стила, което вече почна да ми носи своите дивиденти.
За мене писането в блога е начин да се освободя от мисли и идеи, които се блъскат в главата ми и ме тормозят. А също така и начин да не ги забравям 🙂
Честит юбилей!
Надявам се вечерта шампанското ти да не е виртуално, а истинско! 🙂
Поздрави и продължавай да пишеш!
Честито с пожелание да прибавиш още една нула през следващия месец 🙂
С пожелание да стигнеш скоро 1 000 000 читатели и цялостна освободеност на душата си от всякакви маниерни-и-излишни притеснения 🙂
Честито!
Благодаря ти искрено за това, че не си се отказал. Продължавай все така. Много съм ти признателна не само, защото пишеш, но и защото четеш и насърчаваш и другите да пишат! Не обръщай внимание на тези, които те „посипват със злоба“. Те просто още не са надраснали себе си. Ти гледай само напред и не оставяй някой да те дърпа назад и да те откронява от пътя! Благодаря ти, Майк!
Честит юбилей и от мен! С пожелание за изобилие от приятни впечатления, които ще споделяш с нас. (или това беше пожелание за читателите?)
Поздрави!
Интерсът към блога показва, че е нещо стойностно и търсено от много хора. А малко са тези, които успяват да направят нещо, което да е необходимо за другите. Пожелавам още по-големи успехи и на блога, и на автора 🙂
Колкото за злобата и омразата – предполагам и в реалния живот си се сблъсквал с нищо необоснована злоба. Във виртуалните светове, какъвто е един блог с неговата аудитория например влизат същите хора, с които се сблъскваме в оня, другия свят. А Интернет-общуването има свойството да филтрира едни черти от характера и да открои други, така че злобата и простотията на дадени индивиди да лъсне по-ясно.
Така че, какво да се прави. Колкото и изтъркано да звучи – „такъв е животът“ 🙂
Благодаря на всички за пожеланията! Да ви се връща многократно! 🙂
Може ли с голямо закъснение да се присъединя към честитките 🙂
Необвързващото ми мнение е, че този ти блог е четен, именно защото не е „професионален“ – защото е искрен, личен, защото пишеш с кеф, с истинска емоция, и това си личи! А и може би защото повечето хора ги интересуват именно тия неща, вместо по-сериозните ти писания.
За завистливите зложелатели – ако са упорити, е трудно да не им се обръща внимание, все пак се харчат нерви, колкото и човек да се прави на непукист. Та ако не става с игнориране, да ги пропускаш ПРЕЗ собствения си филтър, като все пак се опиташ да откриеш някакво смислено послание в бълвочите им – ми не ги игнорирай. Убеден съм, че ще намери свой, ефективен лично за теб начин да се справиш с омразата им.
Жив и здрав, keep on bloggin’ 🙂
Много благодаря за пожеланията, Марио!
Long Live Rock’n’Roll! 🙂