Инициативата на Svejo.net „Един свеж ден“ много ми харесва, защото създава положително и свежо настроение, както у блогърите, които се включват в нея, така и у всичките им читатели. Признавам си, обаче, че въпреки, че бях посочен от Светльо Бляхов и от Петър Ванев – Пиеро преди доста време, все не успявах да постигна онова свежо настроение, необходимо ми, за да напиша този свеж пост.

Всъщност, Пиеро ми подсказа, че може разказът да не е за един реален и скорошен ден, а може дори да е компилация от свежи моменти, които би било чудесно, ако можеха да се случат и в един и същи ден.

Затова, реших да разкажа как си представям един свеж ден, сглобен от случки и събития, които може би никога не са се случвали едновременно, но пък биха направили чудесна комбинация.

Най-любимите ми дни са неделите. В неделя се чувствам наистина свеж. И не само аз, а и цялото ни семейство. Съботата, макар и почивен ден, е свързана с някакви домашни, а понякога и служебни ангажименти. Като включиш почистването на апартамента и редовното седмично пазаруване в супермаркета, почти не остава време да обърнеш внимание на себе си.

Неделята е нещо друго.

Тя започва с блажено наспиване докогато можем да спим. Още със събуждането си се усещам много по-свеж от когато и да било. След това започва традиционната неделна гала-закуска. Началото й е около 11 часа, а краят – към 13. Трудно е да се каже дали е точно закуска или обяд, но пада голяма кулинарна вакханалия. Това е денят, в който съпругата ми прави специалните „неделни палачинки“ и цялото семейство се отдава на хранителни удоволствия. След като похапнем сладко-сладко, изпием задължителното неделно кафе и погледаме сладникавите програми по телевизията, се отдаваме на по-сериозна културна програма – посещение на кино или кротко четене на приятна книга в леглото (зависи от времето навън).

В по-късния следобед отиваме на разходка в парка. Някой кара колело, друг играе федербал, а ако имам късмет да уцелим свободна маса, изиграваме и няколко гейма тенис на маса. Обикновено в парка се събираме с приятели или с роднини, които иначе трудно успяваме да видим през деловата седмица и това допълнително зарежда с енергия душите ни. Най-приятното време, в което обичам да ходя на парка е късната есен – нито е много горещо, нито е студено. Духа един приятен топъл вятър, навяващ есенна меланхолия, но на мен ми действа изключително ободряващо.

Когато слънцето тръгне да залязва, се прибираме приятно уморени у дома. Денят завършва с лек семеен филм пред телевизора или на компютъра. Приятното прекарване на последния почивен ден ни зарежда с обич един към друг и със сила да посрещнем задачите от новата седмица.

Късно вечерта, когато всички са заспали, си поглеждам блоговете, одобрявам коментари или самият аз пиша някой, преглеждам седмичните статистики и си лягам удовлетворен.

Снимка: Майк Рам

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.