За пореден път се оказа, че светът е малък. Оказа се, че аз и собствениците на „Бар на края на вселената“ имаме обща познат – Александър Александров, – който не само е добър професионалист в PR-а, но и наистина имаше голямото желание тази история да завърши разумно и с взаимно разбиране, поради което спомогна за осъществяването на контакт между нас и уговарянето на официална среща.
В четвъртък, 11.03.2010, тази среща се състоя. На нея присъстваха двама от собствениците на Бара – г-н Христо Вълчанов и г-н Бойко Цвятков. Тяхната позиция беше също заредена с много емоция и разговора тръгна доста трудно.
Все пак, успяхме да изложим позициите си и накрая дори стигнахме до „извънсъдебно споразумение“. Те декларираха лична отговорност за случилото се и категорично заявиха, че в заведението не се толерират кражбите и че за това са въведени стриктни процедури. Г-н Цвятков заяви, че тези процедури очевидно не са съвършени и че той, като техен автор носи пълната отговорност за случилото се. Днес, увери ме другият съсобственик – г-н Вълчанов – процедурите продължават да се подобряват, а за всички управители са планирани специализирани мениджърски обучения, особено за справяне със случаи на недоволни служители или клиенти.
В заключение, и двамата собственици застанаха зад твърдението, че дори и да са допуснали управленски грешки и не са показали нужната съпричастност към проблема на дъщеря ми, управителите на смяна в Бара в Младост са постъпили коректно като са спазили процедурите.
Моят ангажимент беше да се извиня за обидните квалификации по техен адрес, които написах в предишния пост под влияние на обзелата ме емоция. И тук го правя официално: извинявам се на управителите Поли, Вяра и Николай за това, че ги обвиних в толериране на кражбите и че употребих по техен адрес думи като „малоумни“ и „крадци“.
Г-н Христо Вълчанов даде един доста добър пример за това кога и как се подобрява начинът на работа в авиокомпаниите – когато стават катастрофи със самолети. И двамата се съгласихме, че случката с изчезналото портмоне на дъщеря ми от служебната съблекалня е подобен вид катастрофа, благодарение на която всички научихме важни уроци. Той демонстрира съпричастност и професионализъм, лично пое вината за случилото се и също поднесе своите извинения, за което искрено му благодаря.
Не мога да не призная, че мениджмънта на заведението реагира доста бързо и днес вече има нов шкаф за дрехите на стажантите, а в допълнение, всички служители са инструктирани да предават ценностите си на сменния управител, за да бъдат по-добре съхранявани.
Тъжното е, че трябваше първо да бъде откраднато едно портмоне и да се вдигне скандал, за да се случат тези подобрения. Тъжното е, че въпреки бързата реакция и отговорното поведение на собствениците, в очите на някои от тях виновните за всичко сме аз и дъщеря ми. Ние загубихме, но се надявам, че всички настоящи и бъдещи служители в Бар на края на вселената ще се чувстват по-сигурни и по-защитени.
Благодаря на всички за подкрепата! За мен този случай приключи. Не искам повече да се ровя в мръсотия и не искам да разпалвам омраза и негативизъм. В семейството ми искаме да забравим за портмонето и за всичко, свързано с него. Вкопчването в такива негативни случки не носи нищо добро. Гледаме напред и се опитваме да бъдем по-добри.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
А в крайна сметка разбра ли се кой го е взел? Ако има и предни кражби може просто да се види чия смяна съвпада.
Не се разбра, но и не искам да ровя повече.
Сега остава дъщеря ти да си намери хубава работа. Успех.
Чудесно! Не съм и очаквал да се случи нещо повече и ме радва, че се е получила подобна развръзка. Щом се е стигнало до промени, значи е имало полза от случая(макар и той като цяло да е във вреда на семейството ти). Пък и наистина и двете страни са научили по нещо. Комуникациите днес са голяма сила и не бива да се правят компромиси.
И най-важната поука от цялата тази работа е, че когато човек си мълчи (както правят 90% от потребителите или служителите) нищо няма да се случи. Когато човек започне да си търси правата и вдигне врява нещата се оправят. За съжаление докато не се „разсмърди“ работата няма да има резултат.
Супер, радвам се, че нещата са се развили добре.
Хубаво е, че има промени към по-добро. Мъдрите хора се учат от грешките си. Дано и в този случай да е така и собствениците и управителите в бара на края на Вселената да успеят да подобрят работата си, за да имат доволни служители и клиенти.
Със съд ли те заплашиха, да пишеш тоя пост, без реално да е имало полза (не се споменава нищо за възстановени разноски и т.н.)?
BTW, в Младосткия „Бар на края на вселената“ правят много вкусни и ужасно евтини клуб сандвичи ;-P
Стига бе! Светът наистина е малък – този Александър Александров много прилича на най-добрия ми приятел от началното (118-то) училище (и в известен период след това) Сашко. Май че дори е същият. Само че аз тогава не бях Енчева… Много поздрави на Сашко от мен – ако е той, както предполагам, ще се сети за мен и без фамилията.
Извинявам се за оф топика, ама светът наистина е малък…
@dzver, да.
браво, Майк! 🙂
Отговорът на единствения разумен въпрос, който се надигна в мен го разбрах от две точни думи разменени между dzver и Майк.
Жалко…
„Разумна“ била развръзка 🙂
Ами да са живи и здрави…
Стискам палци дъщеря ти да си намери свестна работа при свести хора и скоро да забравите цялата разправия.
Btw – Светла, кой випуск от 118? 🙂 Че нещо се събрахме повечко 🙂
Ами аз завърших 1992 същото 118-то, след като не ме приеха във Френската, а Сашко отиде след 7-ми или 8-ми клас в „Електронни системи“.
Аз съм фен на видеонаблюдението…
Не познавам заведението но съдейки от множество други заведения/магазини/квартални магазинчета и магазинченца… най-вероятно в заведението има множество камери… защо да няма и там където се съхраняват вещите (ако отговора е „защото е съблекалня“ … ми едно параванче би решило „проблема“ перфектно а останалата част да е под видеонаблюдение…)
„решението“ да се предават ценностите на управителя … е странно (бих казал „малоумно“) – да кажем че предадеш „ценността“ пари, бижута или нещо друго…
а останалото??? което не е ценност??? Якето ти да кажем??? Него … вълци (мечки ;)) го яли.
Струва ми се че би било даже по-кофти ако младо момиче остане без връхна дреха при -15 в 2 часа през ноща и трбява да се прибира до другия край на града.
Остава и въпроса за конфиденциалността… ако не искам управителя да знае че нося портфейл с 5000лв този ден???
Пречупили са те с празни извинения и един шкаф.
Но пък разбирам нежеланието ти да се бориш повече.
Аха? И какво прави момиче, и нейните родители, съответно, което ще отиде също да работи в това заведение /или друго, това изобщо няма значение/, и нейните родители НЕ познават някого, който познава собствениците?
Мизерници.
Биляна, човек трябва да се шуми и да си търси правата (доколкото му стигат силите). Това, че аз имах общ познат с тях, е чиста случайност.
На срещата ни (съзнателно или не) беше изиграна сценката с доброто и лошото ченге. Доброто ченге беше добро и искрено и аз му повярвах. Фактът, че веднага са предприели мерки за подобряване на сигурността (има и такива, за които не знаете), говори, че им пука. Това е някаква гаранция, че подобни случки ще бъдат все по-редки.
Лошото ченге беше лошо и също беше искрено. То ме заплаши със съд, въпреки че нямат почти никакви основания, но аз прецених, че нямам сили да водя подобна война, а и за мен няма полза. Само мисълта за това колко е безпомощен човек в такава ситуация, ми отнемаше съня цяла седмица. Приех, че хората са искрени в намеренията си и очаквам да покажат и следващите си стъпки в тази насока пред обществеността.
Затова ви моля и вас: нека не разпалваме злоба и гняв. Радвам се да споделяте вашето мнение, но избягвайте обидните квалификации. Трупат се на мой гръб. 😦
Човек трябва да подбира битките, които води.
При съдене имаш срещу себеси пари, мутри и адвокати – лоша комбинация, когато доказателствата и мотивацията ти са слаби ;/
Въпреки това си можел да поискаш обезщетение 🙂
Не съм очаквал обезщетение. То няма да върне нищо.
Взимам си думите назад – видях профила на този Александър Александров във Фейсбук, завършил е във Варна, не е онзи Сашко. Ама много ми заприлича! Като не съм го виждала повече от 10 години, така е…
Майк, не се тормози. Една от целите ти е постигната. Другата, така или иначе не можеше да я постигнеш, така че всичко е нормално. Написахме много мнения, относно заведението и всичко е ясно. Имаш морално удовлетворение от повишаването на сигурността и друго от показване на твоята сила в Интернет. Смятам това за възможната добра развръзка. Остава да се преборите с безсилието на потърпевши от престъпление и последвало безхаберие, но вие заедно ще го преодолеете. В предишни коментари споменах за „българското“ решение, но не си струва. Слушай старото ченге 🙂 Успех на теб и семейството.
Абе големи мАнаЖери сте 🙂
Няма що…
Ето Ви решението, просто и логично.
Портмонето е изчезнало в определена смяна. Пита се потерпевшия за сумата която е била в портмонето, ценни вещи и тн. Смята се колко, ще излезе и направата на нови документи. Прави се събрание, на което се излагат фактите и се дава срок, просто от някъде да излезе портмонето. Съобщава се още, че ако не се намери дотогава, парите се удържат от персонала, който е бил на смяна – по равно от всички.
Така се прави, просто за да управляваш, не се иска само виШо икономическо.
Айде със здраве.
Майк, негативните коментари няма как да се трупат на твой гръб, защото ти ясно си заявил своята позиция. Аз си заставам зад думите с моето си име и ако се чувстват обидени това е тяхно право. За мен да заплашиш със съд човек, който е пострадал заради твоя грешка, е не само мизерно, но и нагло. Това не е поведение на достойни хора. И е хубаво читателите ти да го разберат, а не да си мислят, че всичко е тип-топ. Ясно е, че няма да тръгнеш да се занимаваш точно в този момент със съдилища, но поне истината да излезе наяве. Поздрави.
Подкрепям, Майк, Вашето решение.
Всъщност Вие направихте това, което можеше да се направи. А от срещата става ясно, че отношението в случая явно си е атмосфера във фирмата. На собствениците нищо не им пука, освен от шума, който се вдигна публично (никой не може да каже колко хора са узнали за този случай). Това е очевидно, иначе щяха да държат друг тон.
Забравете по-бързо случая.
А заплахите са балон – кражбата така или иначе е факт и раздухването му от тяхна страна ще е огромна глупост.
Pingback: Наивници « Блог на Zelenkroki
Ти и дъщеря ти губите – портмонето не ви е върнато, нито изгубените нерви и време.
Собствениците на заведението също не са спечелили много – от цялата „реклама“.
Но все пак има и печеливши! Т.нар. „гражданско общество“ – в „тая държава“.
Щото ти им (ни) показа, че има и друг начин! Освен само да псуваме…или да се правим на(или да стигаме до)мутри…
За което имаш моето „Браво!“.
(и една бира, разБИРА се…)
😉
Няма никаква победа на гражданското общество тук.
Победата би била извършителят да бъде заловен, заведението да не бъде дискредитирано, а Майк Рам да не бъде натирен в 9-та глуха за моментната загуба на самоконтрол и да се чувства зле следващата една година от „поставянето на място“.
Заведението е дискредитирано, Майк Рам – поставен на място, а крадецът още работи в мазата на ХМС.
PS. ще го хванат, убеден съм, така че накрая всички ще са изгубили.
Почти всички са изгубили всъщност… Все пак, Майк, опитът ти е добър… да което „браво“!
1) Портмонето откраднато, но крадецът няма да бъде търсен, а ще продължи да си работи спокойно където и сега, под покровителството на „висшите мениджъри“.
2) Майк Рам беше заплашен да си замълчи и да си предоднесе извиненията на „висшите“ публично, което той и направи. Само защото посмя да каже истината и да поиска някакво извинение, решение, обезщетение. Нещо, което не получи и няма да получи…
Това е положението. Ще те заплашат със съд, Майк, но друго няма да видиш…
Браво…
Егати сме и гражданското общество у нас, егати и фирмите, егати и мениджънта… 😦
Маик това което ти се е случило е ужасно.На мен сащо ми се случи нещо такова.Най- доброто което можеш да направиш е да продължиш живота си.Така както преди е било.Ти изобщо не си губещ!Губещият е крадеца.И аз съм сигурна че в този момент го гризе съвеста и много съжалява за за постъпката си. И щом работи там значи всеки път щом види вас или дъщеря ви ще се сеща за това.Управяи те се скоро!
Колелото на живота се върти…
Сигурна съм, че времето ще покаже, че си е заслужвало и се надявам нотката на горчивина и безпомощност, която долавям, да избледнее и изчезне.
Поздравления за достойнството, с което успя да преминеш през всичко това и най-важното според мен – примера, който даваш на дъщерите си.
Работил съм в това заведение преди повече от 3 години , но в това в центъра . Там пак се получиха същите случаи на кражби в служебната съблекалня . Управителите тогава , обаче си бяха управители 🙂 . И точно такъв човек се зае да разкрие нещата и го направи . Откриха предполагаемият виновник като му направиха постановка с белязани пари и тои се хвана . Управителят заедно с момчетата от охраната го „посъветваха“ да напише пълни самопризнания и му дадоха срок от един ден , в който ако не върне всички откраднати пари ще има тежки законови последствия . Целият проблем се реши за няма и един ден . Всички пари бяха върнати
Вашият пример е описва точно правилното (според мен) поведение на един мениджър, отговорен за работното място и за екипа, които управлява. Точно такова поведение очаквах и от управителите в Младост, но не се получи. Днес май времената са други.
И времената са други , и служителите са други . Просто и тази фирма , както и повечето фирми , явно се погрижи стойностните хора , да не работят вече там , а да се назначават за мениджъри хора , които на две магарета сламата да не могат да разделят 🙂 . То е ясно , че така трябва да се постъпи , за подобно нещо полицията просто няма да си мръдне пръста , а и да се опита , не може да направи много . Проблемът трябва да се реши на място и между колектива . Лично според мен подобен виновник , трябва да се предаде и на полицията , но тогавашният управител освен всичко друго беше и много добър човек и реши да му спести това „удоволствие“ , нооо и тогавашните охранители си бяха сериозни говеда , така че не мисля че си е изкарало зле крадливото момче 🙂 .