Изминалата седмица беше обсебена от празника Гергьовден и от четирите почивни дни, което доведе в събота и неделя до почти пълното замиране на интернета, което ме постави в голямо затруднение да избера интересни блог публикации измежду тоновете готварски рецепти и снимки на тежки трапези. Добре, че през работната седмица имаше интересни попадения, които приковаха вниманието ми и дадоха материал за този дайджест.

Събота, 08.05.2010

Попаднах на един интересен пост, в който авторът (непознат за мен) се опитва да опровергае твърдението, че подсъзнанието може всичко с един бунтарски и саркастичен подход, наричайки книги от рода на „Пилешка супа за душата“ пародийно “Бульон за съзнанието“, „Саламура за кармата“, „Борш за съзнанието“ и „Мусака за ума“, но аргументите му някак си не успяват да ме убедят в неговия негативизъм. Сякаш той (или тя) спори сам със себе си и не може да се надвие.

Не знам дали Jason Seiler е Царят на карикатурите, но серията от карикатури на популярни политически и обществени личности, която Грандоман ни представя, е наистина много добра.

Неделя, 09.05.2010

Иво Мирчев разсъждава мрачно над особеностите на българските SMS игри и обяснява защо никой не трябва да се обижда, след онази приказка, че „трябва да си сменим чипа“…, a Вили Фарах ни посреща с „Добре дошли в ерата на силикона!“ и иронизира модерния днес култ към изкуственото, който може и наистина да промени масовото обществено мнение за красивото и здравословното. (Благодарности на Марио за линка!)

Пламен Петров пък, в традиционния си шътокуа стил, ни споделя колко е лесно да се поддадеш на изкушенията на Тъмната страна и да станеш лош и колко е хубаво да си добър, защото така си избрал сам. Аз също съм решил да бъда добър, въпреки че е трудно, но съм убеден, че е възможно и че е въпрос на лично решение, а не на генетика.

Понеделник, 10.05.2010

Началото на работната седмица запази духа на мъдрост и мистицизъм, изразени в публикацията на Огнян Младенов „Ако можеш„:

Ако можеш винаги да бъдеш радостен и да пренебрегваш болки и страдания,

Ако можеш да се въздържиш от оплаквания и да не досаждаш на хората с проблемите си,

Ако можеш да ядеш една и съща храна всеки ден и да бъдеш благодарен за това,

Ако можеш да не обръщаш внимание на това, когато без вина, тези, които обичаш си го изкарват на теб,

Ако можеш да поемаш критика и обвинения без възмущение,

Ако можеш да игнорираш ограниченото образоване на приятеля си и никога да не го поправяш,

Мъдрост с неочакван край. Прочете целия пост, за да я разберете.

Вторник, 11.05.2010

След като работната седмица тръгна на по-бързи обороти, блогърите също се съживиха и започнаха да се появяват все повече интересни публикации.

Васи споделя един невероятно красив и романтичен фото-пътепис за своето пътуване до Созопол през празниците. Честно казано, не обичам българското море заради тълпите, чалгата и простотията, които заливат нашите курорти през лятото, но идеята да отидеш на морето през май, когато времето е достатъчно топло за разходка, а плажовете са пусти, изглежда много привлекателна. Всички снимки в този пост са на Василена Вълчанова от това пътуване.

Тихомир Димитров – човек, който шеговито се определя като „народен поет и писател“, а аз бих нарекъл млад мъдрец – написа поредната си разтърсваща статия за пътя към изобилието и богатството. И той е много прост, макар и непостижим за мнозина – чрез даване:

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Човек трябва да се довери на принципа.

Трябва да започне пръв!

Поне веднъж трябва да се отпуснеш и да дадеш малко повече, отколкото считаш за „необходимо”. Без да очакваш нищо в замяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш вдъхновение, любов, удоволствие, наслада.

После остава само да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от съвсем различни посоки, но какво значение има? Механизмът вече е задействан.

Поговорката: „За да получиш, първо трябва да дадеш” звучи ли ви познато?

Сряда, 12.05.2010

Ивелина Атанасова споделя някои от най-често срещаните грешки, които бизнесът допуска в социалните медии. Списъкът е резултат от едно проучване, което тя цитира и съдържа много точна характеристика на едно остаряло и неефективно днес поведение. Ето един пример:

Компаниите са твърде обезпокоени от възможните отрицателни коментари на потребителите, които не  ги харесват

…. и пропускат възможността да превърнат недоволните потребители в лоялни такива, отговаряйки на коментарите им и правейки нещо добро за тях, нещо, което отговаря на техните изисквания и очаквания

Нора Цонева зачеква една тема, която възникна по повод на последната среща на Клуб „Спри и помисли!“ – доколко имаме право да се заиграваме с думите и дали това няма да увреди знанията на децата ни за езика? Аз смятам, че изводите са леко пресилени, но темата определено си заслужава дискусията.

Още една публикация, която разбуни духовете – Лидия Стайкова за сурогатното майчинство. Не мога да дам лично мнение по въпроса, защото не мога да бъда майка, но статията определено си заслужава, още повече, че Lyd е много искрена и добре аргументирана.

Четвъртък, 13.05.2010

В новините по телевизията се появи сензационно съобщение: жена на 62 години стана майка! Радо Бимбалов разказва историята с подробности, пречупена през собственото му усещане за справедливост към осакатените деца в поста си „Изродители„. Много силен текст!

Четвъртък се оказа Спасовден (внимание! 18+) – един езически празник на сексуалността, асимилиран от християнската религия – и по този повод в блога „ентелегентно“ се появи разбиваща статия на Нино за стремежа на съвременното общество да избягва „неудобните“ думи, с което обезличаваме собствената си същност:

Използването на невулгарни думички е комплексарщина, my friend. Страх да наричаш нещата с истинските им имена. Ето така изчезва рокендролът – с появата на евфемизми в и без това вегетиращата ни екзистенция. Дишаме, но тихичко, за да не пречим на някого. Оригваме се, но тайно, защото било невъзпитано. Пърденето си остава само за под завивките.

Ето и нещо за разпускане – Свилен Милев от блога БРЦК (интерпретирайте го както си искате) си е направил колосалния труд да събере и публикува заглавията на най-култовите Фейсбук групи в публикацията си „Фейсбук групите като жанр„. Някои от тях въобще не съм ги чувал:

• Жените били курви! Ми мухльо, то и аз с такъв като тебе пътя ще хвана!
• Хубавия мъж си е хубав и пиян !
• ВСИЧКО ПОСКЪПВА…САМО ТИ СИ ОСТАВАШ ЕВТИНА…
• Специфичното чувство да искаш да удариш някого с лопата
• Завистта ми трябва да си я заслужиш.. Съжалението ми получаваш безплатно 🙂
• Никой мъж не търси само секс, просто има жени които друго не могат да дадат!
• шшш АЛО “принцесата”, колко и да се надуваш, по-красива няма да СТАНЕШ !!

и още много други бисери на родната социална логорея. 🙂 Не пропускайте!

Петък, 14.05.2010

Все още не разбирам защо някои хора посвещават живота на омраза към онова, което не харесват у другите, вместо просто да го игнорират. След статията на Григор против Слави Трифонов, за която писах отделно, ето още един пост от Комитата, в който демонизира Дългия и чалгата.

Може би една от най-силните публикации на седмицата се появи по повод напускането на Бербатов от националния отбор по футбол. Nicodile е направил фантастично сравнение на Бербатов със Стоичков през призмата на някои от най-характерните черти на българина днес. Абсолютно задължително! И естествено конфликтно. 🙂

От известно време съм спрял да публикувам петъчни притчи, но пък за сметка на това намирам чудесни публикации в другите блогове. С една такава история от Хорхе Букай, която открих в блога „Позитивното“, искам да завърша този седмичен дайджест. Колко са миговете, в които сме изпитвали безмерна радост и щастие? Колко сме живели наистина?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.