Седмичен блог дайджест – 15

Свобода, креативност, успешни и неуспешни бизнес подходи, малко политика и много красота – това са темите на отминалата седмица, намерили място в този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 26.07.2010

Това, че сме хора с ниско самочувствие, го знае вече всеки, но колко ниско е то наистина? Михаил Кенанов споделя резултатите от едно проучване, направено от Галъп, според което българите се поставят на 137-мо място от 155 държави! Да не говорим, че в Европа сме последни. Като го прочетох, се замислих дали наистина сме песимисти-негативисти и коя е причината за националното ни отчаяние? Дали не сме просто невежи и не знаем колко по-добре живеем от много други народи по света, или пък сме мрънкачи, които гледат да си изпросят някаква малка облага, представяйки се за много по-зле, отколкото в действителност са?… Последното го мисли и Михаил:

Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската. […]

Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…

Като контрапункт Радислав Кондаков ни посочва един сайт, който измерва относителното ни лично богатство и ни поставя в уникална класация по доходи на всички хора по света. Оказа се, че аз, с моите скромни напоследък доходи съм на 798 204 822-ро място по богатство в света, което ме поставя сред най-богатите 13,3% от хората! Май наистина трябва да преосмислим националното си самочувствие!

Борил Богоев ни разкрива 10 тайни на разбиващия нетуъркинг. Не мисля, че са кой знае колко секретни тези тайни, но синтезират наистина най-важните неща, които човек трябва да знае, когато посещава публични събития и как да извлече най-голяма поза за себе си и за своя бизнес. В интерес на истината, открих, че спазвам почти всички съвети – явно за това съм толкова популярен по конференциите 🙂

Някога, когато бях по-млад, четях много поезия (даже се опитвах и да рецитирам). Обичах красивите чувства, изказани с красиви думи. В блога „Позитивното“ попаднах на стихотворението на Давид Овадия Аз вярвам в мълчаливата любов и отново се върнах в юношеството. Някои неща са наистина вечни. Прочетете го непременно!

Снимката на деня е от пътеписа на Стойчо Димитров от Дубровник. Имах мерак това лято да се разхода дотам, но плановете ми се промениха. Все пак, благодарение на снимките и разказа на Стойчо можем всичко да се потопим в атмосферата на този забележителен град.

Вторник, 27.07.2010

Много интересна информация открих в блога „Metal „News“: тазгодишното турне на AC/DC се нарежда на второ място по доходност в световната история, а на първа позиция стои турнето на Rolling Stones от 2005-2007 г. Какво излиза? Че класиците си остават най-добри и успяват да съберат най-много фенове и съответно най-много пари, въпреки преклонната си възраст! Та Чарли Уотс е по-стар дори от Лили Иванова!

Една много хубава история, достойна за рубриката ми „Добри думи за добри хора„, споделя Графът. Първо, една компания (Виваком) подарява телефони на лоялните си клиенти и второ, една служителка те обслужва вежливо и те информира най-подробно за онова, което подписваш. В някои други страни на това му викат „нормално обслужване“. У нас му казваме „чудеса„…

През септември в София ще се проведе семинар на Едуард де Боно. Ако не го знаете, той е гуру в областта на креативното мислене. Бях пропуснал да ви спомена за играта, която Деси Бошнакова организира по този повод, но ето, че тя отново ни напомни за нея. Идеята е да се напише блог пост, който да съдържа думите „Ръка, мастило, звезди, ум, ребро, термостат“ и двамата, които спечелят най-много гласове в Свежо, ще получат безплатни пропуски за семинара на де Боно. Аз вече се включих с разказа си „Пич, оправи ми термостата!“ и към момента заемам щастливото второ място, но време има още много, така че всеки друг може да тества своята креативност и да опита късмета си.

Сряда, 28.07.2010

Стефан Иванов е успял да се сдобие с книги от серия средновековни пътеписи за Балканите и е публикувал интересни цитати от тях:

Жените из тези планини са твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти, че никак не са желани.

Жан Форензиен, 1582

Трябва да признаем, че жените от тази страна няма защо да се показват, защото всички са много симпатични. Походката им е права, съпроводена с благородна гордост, примесена с любезност и мекота. Пои все че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Мислех, че виждам вакханките на г-н Пусен. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение.

Пол Люка, 1706

София е по-малка от Орлеан, въпреки че е столица и седалище на румелийския паша, кална отвсякъде отвън, където добрата почва я прави доста недостъпна. Но градът е доста разумно застроен отвътре, с много къщи, които имат симетрия, доста близка до тази на нашите къщи.

А. Пуле, 1657

В блога „Пътуване до…“ Цветомира Димитрова е публикувала съвсем съвременен пътепис от Рим. Вечният град като град на контрастите

от богатия и луксозен център до бедняшките крайни квартали, от вълшебството и тайнствеността на световноизвестните архитектурни забележителности до… мръсния градски въздух, задръстените с автомобили улици и хилядите туристи по всяко време на годината, които до някаква степен са разрушили магнетичността и загадъчността на този древен град.

Интересни постове открих сред икономическите блогове: Калоян Колев отбелязва сериозния бум на регистрации на чужди фирми у нас, който се дължи на ниските корпоративни и подоходни данъци, което може да ни даде шанса да станем едно от най-привлекателните места за правене на бизнес на Балканите. Разбира се, има и много други условия, които вълнуват бизнесмените, но ниските данъци са един важен фактор, който вече дава своите плодове.

Йордан Матеев пък цитира професорът по поведенческа икономика Ричард Талер, който дава идеи за промяна на правилата във футбола, взети от механизмите на икономическите регулации. Трябва да отбележа, че голяма част от идеите на проф. Талер не са нито нови, нито оригинални – аз, като непредубеден зрител съм ги обсъждал често с други фенове на футболната игра. По-важният въпрос е: защо ФИФА категорично отказва да въведе тези промени, с които да направи играта по-интересна и по-привлекателна за зрителите?

За завършек на деня – един леко еротичен разказ с неочакван край от Радослав Бимбалов: „Игра за двама„.

Четвъртък, 29.07.2010

Още преди няколко седмици издателство ЛИК стартира кампания, в която предлага на блогъри да напишат рецензия за избрана от тях книга от списък, който издателството предлага в момента. В замяна на това, издателството подарява книгата на блогъра. На пръв поглед не е кой знае каква награда, но всъщност е напълно достатъчна за хора, които по принцип пишат без възнаграждение. Важен е жестът, а той говори много. Днес, издателството предлага втора серия от книги за рецензиране, като изрично подчертава, че не е нужно рецензията да е положителна – важното е да е откровена. Вече има доста желаещи да напишат рецензии и аз лично смятам, че това е един изключително силен ход в посока към създаване на взаимно доверие между издателите и читателите, което неминуемо ще доведе и до повече продажби.

Пламен Петров иска да изпита нашата финансова интелигентност в поста си „Тука всички сме от Перник„, предлагайки ни тест, в който човек лесно може да открие авторовите отговори, както и да долови лека доза сарказъм към инакомислещите, но определено си струва човек да се замисли над тях и се опита да открие своите собствени отговори. Няма значение какви са те – това не е състезание – важното е, че отговаряйки на тези въпроси, наистина ще можете да осмислите отношението си към парите, богатството, тяхната важност и пътищата за тяхното постигане.

Йордан Матеев публикува доста критичен пост, озаглавен Топ 20 на икономическите гафове на кабинета Борисов, в който, макар и верни, обвиненията са недостатъчно подкрепени с факти. Това предизвика доста бурна реакция на коментаторите, което явно е принудило автора да ги изтрие и да затвори поста за коментиране. Аз лично бих подчертал следните издънки на правителството:

  • Превръщането на правителството в некоректен длъжник.
  • Развихрянето на контрабандата и пълният крах на опитите да се подобри събираемостта на данъците.
  • Рекордно големите държавни разходи в условията на криза.

За компенсация, на следващия ден Матеев публикува и малко по-скромната класация Топ 10 на икономическите успехи на правителството, в която цитира и някои положителни резултати от неговата дейност през изминалата година. Ето някои от тях:

  • Прекратяването на скандалните „заменки“ на гори.
  • Опитът на финансовия министър Симеон Дянков да не вдига данъците и осигуровките.
  • Решението на Бойко Борисов да публикува стенограмите от заседанията на правителството.

Петък, 30.07.2010

Стефан Русев поставя въпроса Лесно ли е да се свържат с вас вашите клиенти? и дава примери за това колко нефункционални са страниците за контакт на повечето бизнес сайтове и колко мъчително е понякога човек да открие информация как да се свърже с фирмата, чийто сайт е посетил. Много ми хареса цитатът от Сет Годин, който разказва за едно свое любимо занимание – да се обади в офиса на Microsoft и да помоли да му дадат името и мобилния телефон на маркетинг мениджъра. Отговорът винаги бил, че не можели да му дадат такава фирмена информация. Парадоксално, нали?

Тази година не ходих в Каварна на рок феста, защото участниците ми изглеждаха стари и безинтересни. За сметка на това, други хора са го посетили и не само са останали много доволни, но и са написали чудесни репортажи в блоговете си с много, много снимки. Благодарности за Хитрата сврака (която се подписва и като Гарга рошава 🙂 ) и нейния пост за последната вечер на фестивала и въобще за настроението в рок-столицата Каварна.

Снимката е на метъл-легендите от Accept и е дело на авторката. Публикувам я със специално разрешение.

Събота, 31.07.2010

Лейди Вера пък споделя своето възхищение от събора-надсвирване с гайди в село Гела. Страшно много обичам звука на гайдата, но досега не съм се сещал да посетя това събитие. След като прочетох думите на Вера, мисля, че съм изпуснал много:

Това въздейства на енергийно ниво. Мисля си, че нажаленият глас на гайдата и очарованието на Родопа планина в комбинация са нещо, което могат да предизвикат душевно торнадо и у най-закоравелия циник, а мен направо си ме разплакаха.

Поли Козарова от „Маркетинг буркан“ разсъждава над простите обяснения за сложните неща и дали наистина е невъзможно да се обясни всяко нещо, което продаваме, колкото и сложно да е то, с прости думи:

Не ви ли се струва понякога, че производителите, продавачите и доставчиците на услуги ни правят на глупаци? Наистина ли не могат да се изразяват като нас, обикновените хора или не искат, защото е по-добре техните продукти и услуги да изглеждат ужасно сложни и да струват ужасно скъпо?

Валентин Михалев ни насочва към трагедията на българското образование, произвеждащо немислещи, но изпълнителни хора:

На никой умен управляващ не му трябват умни подчинени, със самостоятелно мислене, какъвто би бил резултата от образователната революция на Робинсън. Напротив. Необходими са калъпчета, които се държат предсказуемо.

А Григор Гачев е написал много силен пост, в който привидно се говори за правото на носене и употреба на лично оръжие, но всъщност става въпрос за това дали наистина искаме да бъдем свободни и какво сме готови да направим, за да защитим своята свобода.

Ние не живеем щастливо и свободно не само защото не го заслужаваме, а и защото не го искаме.

Непременно прочетете и коментарите под поста – има какво да научи и от тях човек.

В края на деня – една фантастична серия от макро-фотографии на Никс (cx), озаглавена „It’s a small world„. Вижте една снимка от нея:

Неделя, 01.08.2010

Неделната публикация, която спечели участие в блог-дайджеста, е на Радослав Бимбалов и се казва „Жалкотрафикант“ – една история, която ни връща назад в началото на 90-те години и първите опити на българина да се захване с бизнес – апогеят на „куфарната търговия“, дребният алъш-вериш и първите опити да измамиш властта, за да спечелиш някой-друг безценен долар. Много силно!

Успешна нова седмица!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Седмичен блог дайджест – 15

  1. Майк, мисля, че ще бъдем заедно на семинара на де Боно. Повярвай в женската ми интуиция.
    Чудесна инициатива.

  2. Pingback: Tweets that mention Седмичен блог дайджест – 15 « The Man On The Silver Mountain -- Topsy.com

  3. благодаря, че ме включи в дайджеста. всъщност, се подписвам само като гарга рошава, а хитрата сврака е името на блога. не, че е от голямо значение, просто се почувствах длъжна да уточня 🙂

  4. Стойчо каза:

    Майк, благодаря 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s