Крушунските водопади

След кратката ни авто-разходка до Кюстендил, на връх Великден решихме да предприемем по-дълго пътешествие – до Крушунските водопади и Ловеч. Речено-сторено. Закусихме с яйца и козунаци и се метнахме на колата. За късмет времето беше топло и ни създаде истинско пролетно настроение. За беля, обаче, се оказа, че фреонът на климатика е изтекъл през дългата зима и леко се поизпотихме.

Признавам, че доскоро не бях и чувал нито за село Крушуна, нито за неговите водопади, но нали чета много блогове с пътеписи, та оттам научих, че това е една от най-пищните водопадни каскади у нас, въпреки че водата не пада от много високо.

Пътят от София минава през Ловеч, а оттам трябва да търсите табелите за Летница, тъй като няма указания нито за Крушуна, нито за водопада. Като влезете в самото село, се стига до един площад, където завивате надясно и оттам вече виждате надпис за местността Маарата и си търсите място за паркиране.

Крушунските водопади

Когато пристигнахме бях направо изумен от огромната тълпа туристи, дошли на това място. Мислех си че само на Витоша в неделя се изсипват толкова много софиянци, но се оказа, че дългият уикенд е амбицирал столичани (а и не само тях) да си размърдат задниците чак до тук. Другото, което ме впечатли, е че мястото е доста култивирано, даже с леки наченки на профанизация. Има няколко паркинга (платени), сергии с дрънкулки, полянки за пикник, бирария с кебапчета и даже хотел, където човек може и да преспи. Нещо повече, тук за първи път видях природна забележителност, за която вземат такса за вход! Признавам, че подкрепям идеята, ако парите се използват за облагородяване и обезопасяване на местността (което на пръв поглед се прави).

Самото място е направо вълшебно! Думите са неспособни да опишат тази природна красота, басейнчетата и стъпалата, които водата е образувала по пътя си надолу. Чудесно е, че домакините са се погрижили да се построят мостчета и пътеки, така че обикновения турист да може да се изкачи максимално нависоко и максимално безопасно край водопада и да го види от всички ъгли и аспекти.

Дъщерите ми Ели и Цвети пред водопада

Ще ми се да видя такава организация навсякъде из природните забележителности в България, а те никак не са малко. За съжаление, Крушунските водопади са едно приятно изключение.

Единственото неприятно усещане се създаваше от многобройната тълпа. Когато съм сред природата, търся спокойствие и уединение, а това трудно се получава ако няколкостотин души се бутат в теб. Сигурен съм, че ако отидете там в някой делничен ден, ще изпитате истинско блаженство от досега с природата и невероятната красота на това място.

Доволен съм, че успяхме да се съберем и организираме цялото семейство – нещо, което все по-рядко ни се случва напоследък и си прекарахме един чудесен ден.

Аз със своята по-добра половинка Мая пред водопада

Чудесната разходка сред природата възбуди апетита ни и се възползвахме от възможността да хапнем от прясната скара на близкото заведение и да охладим душите с по една бира.

Крушуна беше най-далечната точка на нашето пътуване и решихме първо да отидем там, а после, на връщане, да преценим къде още да се отбием, според времето, което ни оставаше. Точно затова решихме да се откажем от посещение на Деветашката пещера, която е съвсем наблизо, а да посветим остатъка от деня на разглеждане на град Ловеч, за който открих интересни неща в мрежата и който никой от нас не беше посещавал досега.

Очаквайте продължение!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.