Моето малко приятелче – котаракът Тоби

Тоби

Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози 🙂 ).

Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.

Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре 🙂

Все с неподходящи играчки си играе

Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.

Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.

Сутрин като се събудя, се ослушвам дали ще чуя жалното му мяукане, че е гладен и в първия момент се споглеждаме с жена ми кой ще излезе пръв изпод завивката, за да го нахрани. А после по тишината в коридора се сещаме, че вече го няма. Все още отварям вратата на кухнята внимателно и първо поглеждам дали Тоби е готов да се пъхне в процепа. И все още следя да няма оставена неопакована храна на масата, за не я нападне Тобчо.

Не съм предполагал, че това малко животинче ще предизвика в мен толкова много обич. Не случайно старите хора казват „Вземи си котка да те научи на любов“. Колкото и бели да направи, колкото и да съсипе мебелите или да счупи някоя джунджурия, не можеш да не го обичаш това малко космато същество, което обича да се гуши в теб и да го галиш по гушата.

Глезан

През голяма част от деня работя вкъщи и с Тоби станахме неразделни. Понякога беше ревнив и се намъкваше между мен и клавиатурата на компютъра, за да ме откъсне от моите занимания и да ме накара да му обърна специално внимание. Нерядко си полягвахме двамата за кратка следобедна дрямка – това беше най-голямото ми удоволствие, защото котаракът се сгушваше плътно до мен и двамата се отдавахме на блажен сън, усещайки топлината на другия с тялото си.

Всичко това ми липсва ужасно много. Да, знам, че мога да го виждам понякога, когато ходим на гости на дъщеря ми, но това съвсем не ми е достатъчно. Чудя се защо го обикнах толкова много. Може би защото децата ми са вече големи, а той е като едно малко бебче, макар и много космат и зъбат 🙂 Сигурно ми е липсвала онази безкористна любов, която малките деца отдават и която предизвикват в нас. Имал съм нужда от духовно пречистване и Тоби е бил неговият катализатор.

Моят Тобчо

В крайна сметка, щастлив съм, че живях една година с него. Научих се да обичам повече – не само него, а и близките си. Благодарен съм, че имах възможността да се грижа за едно друго живо същество и мисля, че това ме направи по-човечен. Чувствах се длъжен да споделя това с вас – в сърцето ми блика толкова много любов, че не мога да я сдържа. А едно малко коте беше причината да я преоткрия.

Обичам те, Тобчо!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

13 Responses to Моето малко приятелче – котаракът Тоби

  1. Galina mladenova каза:

    Ех, как добре Ви разбирам! И нашите две персийки живяха за малко при дъщеря ни, сега са вкъщи, но пък страшно липсват на нея. Такава любов – сякаш са малки деца, дори мъжът ми се размеква. Единственото, което ме натъжава, е възрастта им, не искам дори да мисля за това, защото наистина са част от семейството.

  2. Знаех си аз, че накрая ще разцъфне една красива дружба между вас! 😀

  3. Огнян каза:

    Много е готин.
    btw, защо не си вземеш ново коте (аргументът „защото няма да е Тоби“ ще издържи само до момента, в който не гушнеш новото и не ти замърка доволно 😉 )?

  4. Румяна каза:

    Да легне между мен и клавиатурата, така познато 🙂 Много е хубав Тобчо 🙂

  5. Майк Рам каза:

    Огнян, мисля си, но имам доста аргументи против това. Първо, досега с дъщеря ми си споделяхме задълженията по грижата за Тоби, а ако си взема друго, ще трябва да си го гледам сам.
    Второ, Тоби дойде у нас непредвидено – като дар от съдбата – и така непредвидено си отиде. Може би точно затова е неповторим.

  6. Огнян каза:

    Между другото, не го отписвай окончателно Тоби. Аз така навремето се изнесох да живея отделно и котето (което по онова време се водеше на сестра ми) остана при родителите ми и ми се скъса сърцето. Мина време, сестра ми подобно на твоята дъщеря се отдели и тя, а котето остана при нашите. Мина още време и сега не само, че пак си е при мен, а вече си имам два котарака: http://ogre.ikratko.com/archives/1045

    Живот и здраве, дъщеря ти в един момент ще реши да има деца, педиатърката по подразбиране ще я посъветва, че е силно непрепоръчително да има котка около бебето и познай при кого ще се озове котето 🙂

  7. Майк Рам каза:

    Честно казано, и аз на този сценарий се надявам 🙂
    Между другото и твоите котета са много хубави!

  8. Нина каза:

    Страхотен котарак и колко позната история 🙂

  9. Десислава каза:

    Грозна котка няма!
    както и:
    Къща без котка не е дом.

  10. Здравка каза:

    Майк, пиша от позицията на човек, който до определен момент в живота си не се е докосвал до животно … ауууууууу, много страшно беше такова нещо в очите на родителите ми. 🙂 Пък после … ей така изневиделица се появи едно мило и сладко същество, дето ми превзе сърцето.
    Е, мога да кажа със сигурност, след толкова години, че обичта към всяко коте си е точно към него, точно както става и към хората. Но, както човек среща нови хора, така може да срещне и нови котета. 🙂 Веднъж случайно, веднъж нарочно … когато както дойде.
    И аз не смятах след една загуба да се сдобивам с ново приятелче, но ето, че веднъж в нета нещо ми трепна и …
    http://arsofia.com/bg/18333/feliks-i-noyzi
    онова прелестно малко същественце (по настоящем голям разбойник), така лежерно управляващо големия бял пудел :), се оказа у нас.
    Страхотно е. Даваш възможност на един живот, а и идват многото весели моменти и всеки миг си струва.
    http://arsofia.com/bg/19395/neveroyatnoto-priklyuchenie-na-feliks-i-noyzi
    http://arsofia.com/bg/22343/a-koi-sa-tezi-gramadani
    Не му мислете много, Тоби си е Тоби и ще бъде Тоби, но някъде някое малко сърчице чака може би точно вас.

  11. Zlodeyski каза:

    Както казвам на жена ми:
    Мило, под „ще си вземем куче!“ имаше предвид „котка“, нали?

  12. Изключително добре те разбирам – почти същата история се повтори и у нас, макар и само за 2 месеца. Шокиращо за мен беше, че съпругът ми, който беше най-много против коте у дома, след това най-много тъжи за него. Синът ми още и още мечтае тайно някой ден нашата Роши да се върне (тя се изгуби 😦
    На предложението ми да си вземем друго коте, моите двама мъже отговарят със същите аргументи като теб. Но аз все пак си мисля лятото да ги изненадам 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s