Кой е умен и кой е глупав в днешното общество?
Дали умният е този, който е честен, коректен и се отнася към другите с уважение, или хитрия, използвачът, онзи, който винаги успява да се измъкне сух от водата?
Преди известно време попаднах на една статия във в-к „24 часа“, която се казва Пет навика на глупавите, които умните не притежават. Хората, които ме познават от дълго време и всички вие, които четете този блог, сигурно сте си създали впечатление за мен като позитивен и вярващ в доброто у хората човек. Поне такива коментари съм срещал най-често. И аз самият до скоро се смятах за такъв човек. Но в живота се случват гадости и човек започва да се пита дали вярата в доброто и положителното мислене действително не са една голяма заблуда, която ни пречи да постигнем истински успех в живота.
Тези дни съм обзет от скептицизъм и недоверие, породени от личните ми неуспехи в много от начинанията ми, и от меркантилността на цинизмът, с които се сблъсквам у хората около мен.
Та по този повод реших да коментирам тези 5 неща, които глупавите уж хора правили. На практика, у нас това са стратегии за постигане на успех в българското общество, за които бай ви Ганьо би ви ударил силно по гърба и би възкликнал: „Аферим, бе, келеме!“
1. Да обвиняваш другите за своите грешки
Според автора, това било непрофесионално поведение и такъв човек никога не може да стане лидер на екипа си. Стара истина обаче е, че нападението е най-добрата защита. Когато първи прехвърлите вината върху друг, вече го поставяте него в позиция да се защитава, а всички знаем, че щом някой се обяснява и оправдава, значи е виновен. Тази стратегия винаги те прави безгрешен и когато лайното уцели вентилатора, само ти ще останеш чист и незасегнат. Как може такова поведение да е глупаво?!
Глупавите хора не обичат да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат да потънат в самосъжаление или да минат в настъпление, като обвинят някого другиго.
Не бива да забравяме, че поемането на отговорност включва и поемането на вина. Може и да се поучиш от грешките си, но съвсем не е умно да поемаш вината за тях. Много по-умно е да я прехвърлиш на някой друг, който да „опере пешкира“.
2. Винаги да бъдеш прав
Има стара поговорка, която ни убеждава, че по-умният отстъпва. Аз винаги съм постъпвал така и съм се старал да избягвам споровете. И винаги съм губил. Само че у нас губещите никой не ги уважава. Уважават победителите. А победителите са тези, които винаги отстояват правотата си, даже и когато не са прави.
На кого му пука дали си прав или не си?
Важното е да видят, че си силен, настъпателен и неотстъпчив. В крайна сметка, без значение дали това, което отстояваш, е вярно или не, ти ще излезеш победител в спора, а щом другият е отстъпил, значи правият си ти.
Историята я пишат победителите, а те винаги са прави. Значи те са умните, нали?
3. При конфликт да демонстрираш гняв и агресия
Това съвсем естествено следва от предишните точки. Ти трябва да излезеш победител на всяка цена. Всички трябва да видят, че си по-силният. Щом си по-силният, значи си и по-умният. Една здравословна доза агресия винаги ще респектира както опонента ти, така и зрителите. Когато се сблъскат лъв и овца кой печели? По-агресивният, естествено. Някой има ли съмнение в това? Как може тогава агресивният да бъде глупав?
4. Да пренебрегваш чувствата на другите
Чувствата отслабват силата ти. Ако си позволиш да проявиш съчувствие към опонента, всички други ще те помислят за слабак. Нима ще те уважават като победител? Едва ли. Ще изглеждаш загубеняк, поддаващ се на неконтролируеми емоции. Силните мъже в България не плачат, не съчувстват, не изпитват съжаление. Силните хора газят, мачкат и печелят много пари. Чувствата са женчовците и за губещите. Те са глупавите, защото са слаби.
5. Да си мислиш, че си по-добър от всички останали
Естествено, че трябва да вярваш в това – как иначе ще бъдеш победител? Тук дори можем отново да се опрем на позитивното мислене. Ти трябва да вярваш, че си по-добър от всички, за да можеш да им надделееш. За да превъзмогнеш всички трудности, трябва да вярваш, че си по-добър от другите, защото животът е състезание и само най-добрите ще го спечелят. Няма втора награда. Тук уважаваме и се страхуваме от тези, които са по-добри от нас. Те ни предизвикват и ни мотивират да се състезаваме с тях, да се борим с тях и да ги победим. И тогава най-добрите ставаме ние. Ние печелим. Няма как това да е поведение на глупав човек.
Разбира се, в това, което съм написал, има много жлъч и болка. В много моменти от живота си съм мислил, че съм постъпвал умно, като съм правил точно обратното на това, което пише в тези 5 точки. Но винаги съм губил. Значи не е било много умно. Моралните ценности в обществото ни се промениха през последните години и стават все по-неразбираеми за мен. Може би, защото остарявам и ставам все по-неадекватен към съвременните изисквания?
Не казвам, че приемам тези ценности. Не съм сигурен дали бих могъл да ги спазвам в живота си. Но това е моето наблюдение за това което се цени днес в българското общество. Някои хора ще си останат динозаври и няма да могат да се адаптират. Но също както динозаврите, ще трябва да се подчинят на законите на еволюцията и да изчезнат.
Може и аз да съм един от тях. Кой знае?
The Man On The Silver Mountain 
Интерпретацията на ценностите зависи от крайната цел („смисъл на живота“). Тъй като тази цел не е установена еднозначно, повечето хора използват временна такава: „как се чувствам“. Понятията „глупав“ и „умен“ са доста субективни, но тъй като статията се опитва да даде дефиниция, ще опитам и аз: Колкото по-високо е чувството на удовлетворение от постиженията на индивида в избраната от него ценностна система, толкова „по-умен“ е такъв индивид от гледна точка на всеки, който споделя тази система.
Джихадистът, успял да обезглави, изгори, или застреля огромен брой „неверници“, да зароби, изнасили, и създаде потомство с възможно най-много „невернички“, воден от непоколобимата вяра, че всичко това е угодно на Бога е „умен“ по своему. Ученият, създал оръжие за масово унищожение и военният, използвал това оръжие за да заличи напълно генетичната линия на въпросния джихадист са не по-малко „умни“. Също така няма съмнение, че всеки от тези примери ще бъде оценен като изключително „глупав“ от социално-етническата среда на опонента си.
В по-развитите общества логичната връзка между понятията „глупав“ и „умен“ не е проста: „глупав == не умен“. Традиционно, „умен“ им положителна конотация, а „глупав“ – отрицателна такава. Например, изключително рядко издание на световната олигархия ще нарече президента на Руската Федерация В. Путин „умен“, а (например) президента на Франция Ф. Оланд – „глупав“. В същото време, почти никога няма да видим и обратните твърдения. Путин, макар и не „умен“ е „хитър“, „коварен“, „ловък“, „проницателен“ и т.н. Тоест, понятията „глупав“ и „умен“ освен „абсолютната си стойност“ включват в себе си елементи на порицание и похвала. Пропорциите (абсолютна стойност/емоционален заряд) са неясни.
В заключение, със задълбочаването на глобализационните процеси понятията „глупав“ и „умен“ все повече губят оригиналния си смисъл и се превръщат в израз на това какво чувстваме (или искаме да накараме аудиторията да чувства) по отношение на някого.
Описанията на 5-те вида умници абсолютно точно са описани в книгата на Албърт Бърнстайн „Енергийните вампири“. Авторът на публикацията по-горе чвно не отчита нюанса между това да си умен и това, да постъпваш разумно. Човек може да постъпва разумно, според обстоятелствата, и това му решение да изглежда не много „умно“. От друга страна, както отбеляза коментиращият преди мен, оценката умен или глупав, за постъпките на описаните в публикацията „видове“ поведение, могат да бъдат поставени от хора с явно коренно различаваща се ценностна система. И като стана въпрос за ценностна система, очевидно е, че времената се променят, моралните норми също. И поради това е добре, че не сме надарени с 200 или 300 години живот, за да не се стовари върху нас бремето на неразбирането и дори пълното отричане на случващото се около нас. Това в средните векове е прерастнало в традицията много обществени личности, в старите си години, да се оттеглят в манастирите и да се дистанцират от жестокостта на хората.
Споделям мнението на автора, че е все по-трудно да разбираме обществото, в което продължаваме да живеем. Затова изходът е да се обградим с хора, които също са разбрали това. Защото иначе ще ни пият енергията „вампири“ като описаните в статията.
Както винаги, умееш да провокираш мисълта у читателя! Дори това е достатъчно да те постави извън всякаква категоризация за „глупав“. Относно временната слабост, която те е обхванала, да използвам един популярен израз: „И това ще мине!“ Пък и, в крайна сметка, всеки има правото на малко здравословен песимизъм. 🙂 Наслади му се, докато можеш…
Категориите за „умен“ и „глупав“, които разглеждаш, може да имат някакво отношение към оцеляването в „глутницата“, където „човек за човека е вълк“ или към адаптирането, че дори и „преуспяването“ според „закона на джунглата“, но въпросите са два:
1/ Имаш ли нужда от това?
и
2/ Дали няма нещо повече? Извън тясната дуалност на тези двете понятия?
Ето ги моите „пет цента“:
1/ Според мен нямаш. Това, че наблюдаваш как прасето се въргаля в кочината, че разбираш неговите подтици, мераци, инстинкти и, че прасетата действително са умни животни, съвсем не означава, че ти самият искаш да се превърнеш в прасе, да живееш в кочина и да „успяваш“ в живота като прасе. Самият факт, че проявяваш самокритичност или склонност към самоанализ те издига високо в йерархията над слепия егоизъм, над постигането „на всяка цена“, над смрадта на кочината, която е „дар“ само за онзи, чийто мироглед свършва с плетената ограда, чийто свят се ограничава до там…
2/ „Дуализмът“ глупав vs умен по-горе е тесен, светът никога не е само черен или бял. Нито едно от двете понятия не описва умния или глупавия човек, а по-скоро хитрия vs „балъка“ на едно много ниско ниво на съзнание обаче! Какво точно имам предвид? Ето я моята лична йерархична система (йерархична, защото всяко следващо стъпало може нещата от предишното, ако пожелае, но обратното никак не е вярно):
Глупав или „балък“ – най-ниското ниво на съзнание
Глупавият човек прави така, че когато губи, да загубят и всички останали. Той винаги се стреми към различен резултат с едни и същи действия. Глупакът никога не е наясно със своите ценности, интереси или приоритети, той няма такива, не може да губи, трудно се отказва, настоява на позицията си, дори когато е ясно, че може да извлече само негативи за себе си и за околните от това. Най-ниското ниво на съзнание включва упорития простак, агресивния тъпанар, глупавия шоп, който предпочита на Вуте да му е зле, вместо на него да му е добре. Такъв човек пилее енергията си да завлича другите надолу, към собственото си ниво, бидейки абсолютно неспосбен да извади когото и да било от блатото, вкл. своя милост. Това е завистливият наивник. С такъв човек не се спори, той не може да бъде убеден. Сблъсъкът с подобна личност изисква или абсолютно дистанциране, или, ако контактът е неизбежен, при евентуален конфликт – „тояга по главата“, при това изненадващо и е хубаво да замахнеш пръв. Подобни хора не могат да бъдат ръководени, те подлежат единствено на контрол и единственият метод за контрол върху тях е страхът.
Хитър или адаптивен – второто ниво на съзнание
Котката е хитро животно, но не е интелигентна, защото не умее да решава диференциални уравнения… Само се закачам. Това, което искам да кажа е, че хитрецът не е точно умен, но притежава необходимите качества, за да оцелява. При него липсва всякакъв морал. Тук попада бай ти Ганя – далаверата си е далавера, винаги сладка работа и, когато той печели, задължително някой друг някъде трябва нещо да загуби. Хитрецът обича да се налага, но знае и кога да отстъпи, тъй като е достатъчно страхлив, за да не застрашава собственото си добруване. Хитрият човек е предпазлив. Находчив. И приспособим. Друг е въпросът, че „ценностите“ и „успехът“ в неговите очи може да изглеждат съвсем незначителни в очите на други хора. Или от дистанцията на времето. Хитрецът е дребнав, той е използвач и еснаф в най-лошия смисъл на думата. Такива хора рядко допринасят с нещо за обществото, „добавената стойност“ е единствено в техния джоб, те са егоисти, полезни са, в най-добрия случай, само на себе си… Няма да видиш статуята на хитрец пред някой университет, чието построяване е финансирал със собствените си средства. Няма награди, учредени на имената на хитреци. Хитреците са осъдени от историята на забрава, защото периметърът на съзнанието им е тесен – ограничен само до собственото оцеляване. Хитрецът не се интересува от другите и другите също не се интересуват от него. Понякога дори собствените му деца… „Хубавото“ на хитреца е, че може да се „работи“ с него. Лесно манипулируем е. Достатъчно е само да му покажеш каква точно е неговата изгода и той ще ти съдейства във всякакво дело, използвайки всичките си еснафски трикове и дяволъци за целта. Ако трябва да опишем хитреца с две думи, те биха били: „useful idiot“. Удобен идиот. Точка по въпроса.
Умен или интелигентен – третото ниво на съзнание
Животът на умния (интелигентен) човек е много по-труден от този на глупака и на хитреца, въпреки че ги превъзхожда по интелектуални качества… Глупакът никога няма да осъзнае собствената си трагедия, хитрецът винаги ще намери начин да се измъкне, а умният човек търси причината за бедите у себе си, склонен е към самоанализ и страда от факта, че повечето хора не са като него, тъй като действително, животът би бил много по-лесен, ако бяха… Интелигентният човек може да бъде убеден в не-правотата на собствените му доводи с достатъчно интелигентни аргументи. С такъв човек може да се спори. Той може да бъде привлечен към човеколюбиви каузи, понякога дори в негов собствен ущърб. „Умните хора планират три поколения напред, глупаците планират събота вечер.“ Интелигентният винаги мисли в перспектива, загрижен е за общественото благо, той знае, че собственото му добруване и комфорт са под въпрос, когато цялото и справедливостта са нарушени. Умният човек умее да постига много, воден е от здрав разум и от справедлив морал, проницателен е, умее да „чете между редовете“, да взима правилните решения в непозната среда и, когато печели, умният винаги прави така, че да спечелят всички останали. Загриежн е за околните. Мисли за тях и те също мислят за него. Помнят го в столетията. Цитират името му. Но умният човек също е в конфликт със самия себе си. Умът е неговият инструмент, но и най-големият му враг. Заради този конфликт много големи умове са избрали да налапат дулото и да се спасят от мизерията на повъхрностните ценности и на егоизма в заобикалящия ги свят, тъй като са разбрали, че дори чрез най-значимите си постижения, дори с най-добрите си намерения, дори с упоритостта на десетилетията нищо и никога не са успели да променят. И тогава решават, че просто „няма смисъл“.
Разумен, съзнателен или мъдър – върховното ниво на еволюцията
Има огромна разлика между това да си умен (интелигентен) и разумен (съзнателен или мъдър). Съзнателните хора са умните, които, в резултат от гореописания конфликт, все пак избират да продължат наред и не унищожават себе си във физически план, а заличават всички свои вътрешни интелектуални представи за света. Мъдрият знае, че никога не може с нищо да промени света и отказът да полага усилия в тази посока е онова, което различава мъдреца от умника. Умният иска да промени света към по-добро, мъдрият приема света такъв, какъвто е и вместо това променя себе си. Към по-добро. Мъдрият човек не съди, не поучава, не дава непоискани съвети и не помага на закъсалия в беда, освен ако закъсалият не дойде сам да го умолява. Но дори тогава мъдрият може да откаже съдействието си, ако прецени, че чрез „помощта“ си по-скоро би навредил. Мъдрият може да се преструва успешно на глупак, хитрец или умник колкото си пожелае. Той знае, че това са само роли, вълничките на окена, а отдолу е тих, бездънен, неподвижен и вечно спокоен. Действието на мъдреца никога няма една единствена цел – с едно свое движение той постига много неща едновременно. Думите на мъдреца никога нямат еднозначно значение – с едно свое изречение той може да защити и да опровергае всяко твърдение. Едновремнно. Мъдрецът цени, разбира и приема злото, болката, нещастието, агресивността и слепотата на света така, както художникът цени мрака на нощта, без която никога не би могъл да нанесе перфектния изгрев върху своето платно… Ако в този живот човекът има някаква цел, тя не е насочена навън, защото отвън може да дойде само страданието. „Адът – това са другите“. Мъдрият има само една единствена цел и тя е да остане верен на Себе Си. С началото на мъдростта натъпва краят на всяко страдание…
Хаха, получи се двойна статийка. Хубавко …
Чета цяла вечер и днес не спирам, радвам се, че те питах за името на блога! И продължавам да чета с интерес.
Относно точно този пост – мога да споделя, че винаги съм се смятала за доста умна и интелигентна, докато не реших да преосмисля някои неща и сега съм на мнение, че и глупав и умен са доста относителни понятия и изцяло зависят от обстановката. Принципно по-приспособимият, този, който се променя с обстоятелствата, е и този, който оцелява и продължава напред. За другите създават трагични песни и приказки. Обаче винаги съществува и моментът с това на каква цена точно се приспособяваш и колко продължително ще е подходящо точно това адаптиране. Нещата се променят доста по-бързо, отколкото сме склонни да си признаем.
Като гледам коментарите – колко са дълги, подробни и задълбочени – започвам да си мисля, че съм напипал важна тема 🙂