Принципи, приоритети, ценности

Принципи, приоритети, ценности

Доскоро имах една традиция в блога си – в началото на всяка календарна година и в началото на всяка моя година (тоест на рождения си ден) да си правя някаква ретроспекция – какво съм постигнал, какви нови цели си поставям. По принцип това е много хубава идея. Лошото е, че често забравяме за нещата, които сме си обещали и чак след една година гузно се сещаме за тях.

Същото се случва и при мен 🙂

А по-лошото е, че от известно време съвсем спрях да ги правя тези неща.

Преди две години реших да се взема в ръце и да си поставя съвсем конкретни цели, да ги обявя публично в блога си, така че след това да ми е по-трудно да не ги изпълня. Направих го през март 2011 г. с първия пост, наречен Резолюции, цели приоритети. Една година по-късно, един колега ми зададе въпроса: „Ти хубаво даде някакви обещания, ама изпълни ли ги?“ И с голям срам трябваше отново да си призная, че ги бях забравил.

Обещах му на него, че непременно ще дам отчет за това, независимо колко съм се провалил, но ето че мина още една година и едва сега реших, че имам какво да споделя. При това имам и с какво да се похваля 🙂

Защо не успях да постигна добри резултати за една година? Най-важната причина е, че не бях достатъчно ангажиран с целите, които си поставих. Вътрешно не бях достатъчно силно убеден, че това са най-важните неща, които искам и трябва да направя. Миналото лято ми се случиха разни здравословни проблеми и това отключи в мен две важни сили:

  • Първо, даде ми да разбера, че положението със здравето ми е тръгнало много на зле и че ако не се стресна и не направя нещо (духовно мисловно и физически), може и да не доживея следващия си рожден ден (който беше вчера).
  • Второ, накара ме да преосмисля ценностите си и да разбера по-добре как трябва да си формулирам целите, така че да имам мотивацията да работя върху тях и в крайна сметка да ги постигна.

Трябваше да мине още една година, в която действах върху промяната в себе си бавно и с малки стъпки, но сега вече като погледна назад, виждам резултати, с които се гордея, и които действително осмислят живота ми. Разбира се, всичко ще споделя с вас, но това ще стане на малки части в серия от постове. Обещавам, че няма да се потопя отново, а ще започна да пиша доста по-редовно 🙂

Това, което искам да споделя в този пост, са актуализираните принципи (или ценности), които ръководят живота ми днес. Ценностите са онези морални стойности, които определят дали едно нещо е важно за нас или не. Ние живеем според тях и често вземаме решения според тях, но това се случва предимно на подсъзнателно ниво. Оказва се, че не е лесно човек да ги формулира с думи и често действаме в разрез с ценностите си, защото не сме ги формулирали ясно и пропускаме да обмислим доколко дадено конкретно действие е в синхрон с тях.

Има разни техники, с които можем да си помогнем да формулираме своите ценности, но това може да стане и като просто се замислим над важните дилеми в живота ни и като преценим кое решение повече отговаря на нашия вътрешен мир.

Формулирането и актуализирането на ценностите трябва да бъде постоянен процес. Животът се променя и съвсем нормално е ценностите ни да се променят. Те могат да бъдат общи или съвсем конкретни, по-важни и по-маловажни. Най-важното е да ги имаме в съзнанието си, а още по-добре е да си ги напишем някъде и колкото може по-често да си ги припомняме. Нашите принципи и ценности са основните критерии, по които вземаме решения в живота си. Те са пътеводната светлина, която ни показва пътя, който сме избрали да следваме. Ако за някой избор в живота имаме опция, която нарушава нашите принципи, значи тя ни води встрани от нашия път, значи тази опция не е добра и трябва да я отхвърлим.

Когато човек живее според своите принципи и спазва ценностите, в които вярва, неговият живот е стойностен, пълноценен и щастлив.

Оказа се, че ценностите, които дефинирах в предишния си пост преди 2 години, са все още валидни за мен. Вече се старая да ги спазвам съзнателно и това ме прави наистина щастлив. Ще ви ги припомня пак:

Първата беше във всичко, което правя, да бъда полезен на другите.

В началото си мислех, че това е малко безсмислена формулировка, тъй като би трябвало всички хора да се ръководят от този принцип, но откакто започнах да мисля за него и да наблюдавам по-внимателно себе си и другите, установих, че това съвсем не е така. Много хора вършат неща, които им е наредено да вършат, без да са убедени, че са полезни – само защото шефът така е казал. Други го правят за пари, а трети само се заблуждават, че са полезни. Аз самият вършех неща, които смятах, че са полезни за моите клиенти, но те не виждаха така моя труд. И какво излизаше? Че хвърлям напразни усилия за хора, които не могат да ги оценят. Затова спрях да се занимавам с такива дейности.

Да бъдеш полезен означава да си убеден, че това, което правиш е полезно за хората, но и те също трябва да го оценяват така.

Вторият принцип беше да си искам висока цена за своя труд.

Отраснал съм в бедно семейство и съм възпитаван да вярвам, че колкото по-малко пари вземеш на един човек, толкова е по-справедливо и той ще оцени по-високо твоя труд. След известни наблюдения и блъскане на главата в непробиваеми стени, разбрах, че това не е точно така. Хората не ценят онова, което са получили евтино или без пари. Да, ако цената е относително висока, за някои може да се окаже направо непостижима и колкото и да те харесват теб или твоите продукти, просто не мога да си ги купят. Това е проблем. Но ако тези хора имат наистина силно желание да ползват моите услуги, те ще намерят начин да го постигнат независимо от цената. Понякога е нужно да има някакво препятствие пред нашата цел, за да ни мотивира да го преодолеем. Ако всичко е твърде лесно, ставаме твърде мързеливи.

По-важното е, че онези, които са си платили реалната цена и са получили най-доброто, което мога да им дам, остават завинаги не само доволни клиенти, а и истински верни фенове. На тези хора се крепи добрия бизнес.

Истината е, че въпреки тези си убеждения, не спазвах този принцип достатъчно строго и често правех изключения – вземах проекти, които ме натоварваха с много работа, а заплащането не стигаше да си покривам разходите, или давах прекалено големи отстъпки на хора, които след това изобщо не можеха да оценят стойността на услугата, която предлагах и все бяха недоволни. Промяната не настъпи изведнъж, но вече много по-смело отказвам оферти, които не са рентабилни и които биха ангажирали времето и усилията ми безполезно. Често си мислех, че от отказаните проекти губя пари, но истината е, че печеля време и спокойствие, за да мога да работя по онези неща, които са истински важни и стойностни.

Едно нещо, обаче, изпуснах в своята система от ценности, а то се оказа най-важното. Трябваше да мина през тежки здравословни проблеми, да получа втора смъртна присъда от ендокринолог, за да разбера и да формулирам най-важния за мен принцип: в моя живот най-важното нещо съм самият аз.

Тук някой може да възрази: ами родителите ти, децата ти, жена ти, бедните, социално слабите? Кой ще мисли за тях? Отговорът е: всеки трябва да мисли преди всичко за себе си. Ако аз съм добре, ще мога да се погрижа и за всички останали. Ако съм болен, унизен или нещастен как бих могъл да бъда полезен? Ако сте пътували със самолет, сте слушали инструкциите за безопасност. Там се казва: ако се разхерметизира самолета, първо трябва да сложите кислородната маска на себе си, а след това на детето си. И в това има много смисъл. Ако на теб не ти стигне кислорода и загубиш съзнание, няма да можеш да помогнеш и на детето си. Затова първо трябва да се погрижиш за себе си.

От този принцип произтекоха много интересни резултати. Когато трябваше да избирам дали да свърша някоя неприятна работа или да изляза да спортувам, изборът беше спортът. Когато трябваше да избирам дали да ям някакви дюнери или да се поразходя още малко и да намеря по-полезна храна, изборът падаше на здравословната храна. Когато спорех с фанатично убедени в правотата си хора, предпочитах да отстъпя, даже и когато бях прав, защото предпочитах да запазя връзката си с тях и спокойствието си, отколкото да спечеля спора с цената на влошаване на отношенията си. Моят живот и моето здраве – физическо, духовно, психично – са най-важното нещо в моя живот. Този избор ме направи щастлив и смятам да го спазвам и занапред.

Стивън Кови, в своята гениална книга „Седемте навика на високо ефективните хора“ казва, че след като си формулираме ценностите, трябва да си определим цели. Това също се оказа, че не е проста работа. За последните две години има неща, които си поставих като цели и не можах да постигна, а има и такива, които постигнах с цената на много усилия и които ме доближиха до целите. За всички тези неща ще разкажа в следващия пост от тази серия.

Пиша всичко това с две намерения. Едното е да помогна на себе си (първа ценност) – смятам, че като споделям своите открития, проблеми и решения, ще се мотивирам по-силно да продължа да подобрявам живота си. Второто е да бъда полезен на вас (втора ценност). Ако моите грешки и постижения успеят да ви послужат за урок, това е много по-добре, отколкото да ги повтаряте, за да се научите от своя опит. Надявам се и вие да споделите вашите открития и вашите ценности, така че всички да си бъдем взаимно полезни.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Разни и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Принципи, приоритети, ценности

  1. Lidia Vikulova каза:

    Радвам се, че все повече хора правят подобни изводи! В книгата „Чисто блаженство“ авторката дава пример: На въпроса „Какво ще направите ако знаете, че ви остават две години живот? хората отговаряли – ще отида на екскурзия, ще поседя на село, ще…. Интересното било, че никой не казал, че ще гледа телевизия, ще ходи на работа…“

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s