
Едно от нещата, които полека започнах да научавам след 50-тата си годишнина, е да не се вкопчвам отчаяно в преследването на някаква цел. Има моменти, когато толкова яростно искаш да спечелиш даден клиент за бизнеса си или жена, в която си се влюбил, че всъщност точно това ги отблъсква от теб и ти ги губиш.
Наскоро попаднах на една интересна мисъл във Фейсбук, която в превод звучи така:
Никога не бъди толкова жаден, че да пиеш от всяка чаша, която ти се подаде. Така ще се отровиш.
Това ми се стори много хубава метафора за моето поведение преди няколко години, когато бях фрийлансър и основно се занимавах с обучения и уеб маркетинг. Положението беше зле финансово. Дейностите, с които се занимавах, не ми носеха достатъчно приходи, семейството ми страдаше, а аз се измъчвах от това, че не мога да измисля как да привлека повече клиенти и да докарам повече пари в семейния бюджет.
Ходех на всякакви бизнес събития с надеждата да открия хора, които имат нужда от моите услуги. Във всеки разговор представях бизнеса си и понякога направо досаждах на събеседниците си. Едва ли не бях готов да хвана за ръката всекиго и да го замъкна в залата за обучения.
Изглеждах жалък. Сигурно другите са го усещали и това мое поведение повече ги е отблъсквало, вместо да постигне желания от мен ефект.
Имаше и други ситуации: много често потенциални клиенти се опитваха да ме изнудят да сваля цената на моите услуги, защото имали и други, по-евтини оферти, или пък направо си искаха безплатни лекции или обучения. И в повечето случаи се съгласявах. За мен беше важно да се появявам на повече места, да ме виждат повече хора, за да ме харесат и после да решат да станат клиенти и да започнат да си плащат за обученията.
Обаче не ставаше така. В повечето случаи тези хора получавах това, което искат безплатно или почти без пари, а аз полагах огромен труд, който оставаше неплатен.
Днес, когато ценя себе си и своя труд повече, когато се научих да се поставям на първо място във всички ситуации, вече не правя така.
Някой иска да му направя специална отстъпка. Защо? За черните му очи ли? Не става. Моят труд и моите знания струват пари и ако искаш да ги получиш, трябва и ти да си платиш. Така е честно. Иначе е измама и измаменият ще бъда аз.
Да, сега обученията не са основния ми бизнес. Рядко ги провеждам, но нещата се случват по моя начин и при моите условия. Вярвам, че така е най-качествено и най-полезно за потребителя. Не се поддавам на провокации и изнудвания и се чувствам много добре. Спя спокойно, защото не отстъпвам от принципите си и отстоявам себе си винаги.
Естествено, че пропускам много потенциални сделки. Но научих и нещо друго: не всяка сделка е полезна за мен и ще ме доведе към по-голям успех. Много от тях са капани, които е добре да избягвам.
Или както казват в горната мъдрост – научих се да не пия от всяка чаша, за да не се отровя. Понякога се налага да изтърпя жаждата, за да открия извор на истински чиста вода и да пия с наслада от него.
Прекрасна статия. Както винаги написана с финес и от душа. Благодаря за споделянето.
Аз обичам да давам и просто ей така, но само ако душа ми ще бъде в покой. И знам, че животът ще ми го върне от някъде другаде. Но все пак съм жена. Над нас жените не тегне бремето на очакванията да влачим самотно хомота на семейния плуг по осигуряването на материалните блага за всички други.