Наскоро четох една книга, превод от американски, в която нявсякъде се употребяваше думата „началник“, явно като превод на думата „manager“. Съгласен съм, че навлизането на все повече и повече чуждици в нашия език води до намаляване на употребата на съответните български думи и като резултат обедняване на езика в някакъв смисъл, но пък има много съвременни думи, за които просто няма точен аналог в българския език. И „мениджър“ е една от тях.

Далече съм от мисълта да се правя на филолог и да обяснявам как трябва да се превежда от английски, искам само да споделя личните си мисли и чувства, които пораждат тези думи.

В съвременната литература по мениджмънт много дебело се подчертава, че работата на мениджъра се състои основно в това да улеснява и подпомага (facilitate) работата на екипа си, защото истинската, важната работа се върши от тях. Колкото мениджъра е по-незабележим, толкова е по-добър.

Думата „началник“ от друга страна, произлиза от „начало“. Тя е типична за нашето социалистическо мислене. Началникът е най-важния човек. От него произлиза всичко, той е началото и края, или както е казал Исус Христос – той е „пътя, истината и живота“. В нашето командно-административно мислене началникът е полубог – от една страна всичко зависи от него (като бог), а от друга тайно го мразим и псуваме под сурдинка (затова е полу), защото задушава всяка чужда идея и принуждава хората да работят така, както казва той, а не както те умеят.

Може би това е причината, поради която днес думата „началник“ все повече изчезва от употреба в частните фирми и бива заменена от думата „мениджър“, която не е просто чуждица, а е носител на едно ново отношение към работата. Началниците остават да съществуват май само в държавната администрация вече. Защо ли?