Снощи гледах с громно удоволствие и за пореден път „The Long Kiss Goodnight“ („Дългата целувка за лека нощ“) с Geena Davis и Samuel L. Jackson в главните роли. Филмът е приличен екшън, макар и малко плосък като сюжет, но приятен за гледане и отмора. Джийна Дейвис би могла да изглежда и по-хубава, ако не й бяха сложили толкова много грим по очите.
Но не за филма ми е думата. Това, което ми направи впечатление, беше един кратък диалог. В една от финалните сцени лошите затварят главната героиня (Дейвис), която е бивш наемен убиец на ЦРУ с малката й дъщеричка в един огромен хладилник и ги оставят да умрат от измръзване. Момиченцето пита: „Mommy, are we going to die?“, а майката отговаря: „No, they are.“
Преведено директно на български език, това би звучало така:
– Мамо, ще умрем ли?
– Не, те ще умрат.
Само че по този начин се губи голяма част от идеята на този диалог. В английския език е задължително използването на подлог в изречението. В случая това е личното местоимение „we“ (ние), което в българското изречение липсва, поради спрежението на глагола по род и число – нещо, което пък почти липсва в английския език. Местоимението се явява контрпункта на диалога. Детето задава напълно нормален въпрос и съвсем логично акцентът пада върху умирането – „Are we going to die?“ (Ще умрем ли?). Майката, обаче, отговаря така, сякаш акцентът е бил върху „ние“ – „Ние ли ще умрем? Не, те ще умрат.“, откъдето се получава и играта на думи и ефекта на диалога.
Отделно, допълнителен ефект се получава от краткостта на изречението „They are“, което само по себе си няма никакъв смисъл, защото е граматически незавършено, но в съчетание с предходния въпрос, вече поема неговия контекст и придобива смисъл.
За съжаление, в българския език нямаме такива конструции поради това, че не използваме спомагателни глаголи като „am“ и „have“, които се използват в английския. Не знам как би могъл да се преведе на български този кратък диалог, като хем се запази ефекта на обръщането на акцента, хем да бъде толкова кратък. Някой има ли по-добра идея за превод?
The Man On The Silver Mountain 
хех, питай тия, дето превеждат Пратчет пред какво са изправени…
„Мамо, ще умрем ли?“
„Ние не, те със сигурност“.
@Marfa: Добре звучи, но е многословно. Нашият език има по-дълги думи и по-сложни начини на изразяване. Просто се губи красотата на изказа при такъв превод.
@Longanlon: Аз затова и не се занимавам с преводи. Поне не професионално. Тук от време на време помествам някой кратък текст само, колкото да го популяризирам сред хората, които не говорят английски. Преводачеството си е много тежка наука – признавам го и оценям труда и мъките на хората, които сериозно се занимават с това.
Не напразно в екипа на съдателите на всеки филм или пиеса има редактор на диалога.
“Мамо, ще умрем ли?”
“Ние не, но те – да”.
@Marfa добре преведено, аз си харесвам многословността на българския език. А по повод на този превод се сещам за един друг: Your grandmother’s bushes! 🙂
@Pippilota Mentolka
Понякога многословността много пречи при субтитрите. Имаш ограничение за време и дължина на изказа и да предадеш краткия английски с многобуквения български е мнооого трудно. Понякога…
@cid Това за надписите съм го изпитвала на свой гръб, но винаги има начин. „надписи“ например е с една буква по-кратко от „субтитри“ 😉
Може би така:
“Мамо, ще умрем ли?”
„Не – те“
Само дето сематично „надписи“ няма нищо общо със „субтитри“, ама хайде – средно интелигентният човек ще се справи … 🙂
Инак цид е оцелил най-подходящия превод.
Българският има доволно възможности за игра на думи, 🙂
но за това друг път… 😉
а, за конкретният случай :
“Мамо, ще умрем ли?”
“Не, но те – да !”