Човек се учи докато е жив. Така и аз научих, за минисагата – интересен литературен феномен, особено подходящ за блогъри. Какво представлява тя? Ами, това е кратка история (разказ, притча, басня), състояща се от точно 50 думи. Това, разбира е, е значително по-трудно постижимо на български, отколкото на английски, поради нашата специфична многословност, но може би е интересно да се пробваме.
За минисагата научих от Раджеш Сети и тук публикувам една негова, наречена „Щастие“. Тук можете да видите цялата му колекция от минисаги. В оригинал „Щастие“ изглежда така (тук думите ги изкарвам 49):
It was a good year for John. His hard work had handsomely paid off albeit with sacrifices on the family side. When he told his friend Bob that he had many reasons to be happy about the year, Bob asked – “Why do you need a reason to be happy?”
Приблизителен превод на български (истинска минисага – точно 50 думи):
Изминалата година беше добра за Джон. Здравата му работа се беше отплатила щедро, макар и с жертви от страна на семейството. Когато сподели с приятеля си Боб, че през тази година е имал много причини да бъде щастлив, Боб го попита: „Защо ти е нужна причина, за да бъдеш щастлив?“
Е, преводът е доста по-лесна задача, от написването на оригинален текст, но идеята ми се струва интересна. Някой може ли да предложи своя минисага?
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Мина Лав изживя целия си живот в голямата къща край реката. И искаше да я погребат в задния двор. А когато умря, я отнесоха на другия край на света, където никой не я бе виждал приживе. Защото беше известна писателка и родината изиска тялото й. Къщата остана да скърби вовеки.
Страхотно е! Направо нямам думи. Минисагата е ми изглежда много трудно нещо, но ти си се справила чудесно!
Благодаря! Сагата е голям жанр, многотомен и обхваща живота на цели фамилии, на няколко поколения. Да побереш историята и смисъла на нечий живот в 50 думи е наистина предизвикателство, затова се пробвах. Ще ми е интересно и някой друг да опита.
Щом е „мини“, значи и жизнеописанието може да е за по-кратък период. 🙂 Като моето:
Подариха ми блог. Доста време го поглеждах подозрително. Накрая се престраших и влязох. Сега си имам проблем – не мога да изляза. Нещо да сготвиш, интересни гости да посрещнеш, на гости да прескочиш… Виртуален свят било.
Лъжат – казва котаракът ми – съвсем си е даже реален! Още те няма и седя гладен!
🙂
http://vascont.wordpress.com/
Браво, графе!
Аз още се напъвам да измисля нещо оригинално, но се надявам, че скоро ще успея и ще го публикувам тук.
Pingback: На Сребърната планина « Графът
Ако имате нещо против, ще го изтрия веднага!
Напротив! – супер е! Много се радвам, че се включваш в играта. Аз съм много запален. Ще се опитам да публикувам и мои съчинения.
Извинявай, че преминах на „ти“, но така ми е по-естествено. Надявам се, че това не те обижда.
ха! супер!
и аз ще се пробвам
Сложи главата му в скута си и се вгледа в дълбоките, предани очи. Пред замъглените му от сълзите очи се изредиха всички щастливи мигове от живота им. Замисли се какво ли ще обясни на малката, когато го попита къде е кучето. Въздъхна и с трепереща ръка се присегна към спринцовката.
@batpep, много е хубаво, макар че аз преброих 49 думи 🙂
Ето една и от мене:
Елизабет стоеше до прозореца скръстила ръце и загледана в дъжда, който тихо ромолеше по стъклото. Мислите й бяха отправени към съпруга й, който беше заминал на война някъде в Тихия океан. Тя не знаеше, че той бе загинал преди две седмици и бе „погребан“ по стар моряшки обичай в морето.
Pingback: мини сага « batpep
Заформя се хубава колекция, много се радвам! Давайте и други!
Малина се роди глупава и живя мъдро до дълбока старост. На есен събираше листата в градината пред бирарията и се смееше с врабчетата. Носеше им трохи от кухнята, говореше много и все безмислици. Днес в градината положиха паметна плоча с името й и прогониха врабчетата, за да не цапат. Нехранимайковци!
@mislidumi: Велико е! Браво!
И още едо, защото е се еголяма играчка 🙂
Мадам Сиси е руса, бабите й също. И техните баби. Ако се съберат русите коси на всички жени от семейството за всички времена от днес до края на света, може да се изплете яко въже до пределите на вселената. А тя била безкрайна. Ето такава е историята на моята братовчедка.
Аха, добре се забавлявате! 🙂 Току виж се събрала цяла книга.
Майк Рам и всички, спокойно ми говорете на „ти“ и не обръщайте внимание на моето „Вие“ – въпрос на навик!
Pingback: Нова мода - сага в 50 думи « (мисли+думи).чки
Pingback: точно 50 думи « simplyblue
Голяма зарибявка стана! 🙂
Много се радвам!
Беше я обикнал от мига,в който я видя.Вече двадесет и една години живееха заедно.А сега я нямаше.Замина с най-добрият му приятел.Коло време го бе лъгала?Защо?Не знаеше как да живее без нея.Не изпита страх-опря дулото и натисна спусъка.Безкраят го погълна.
Наистина голяма зарибявка.
Джонатан не вярваше в нищо. Беше сирак, вечен скептик и пълен атеист.
Ожени се и отгледа две деца, цели тридесет години се стара да играе по правилата.
Накрая разбра, че няма правила и започна да рисува.
След него остана само един стар гардероб, пълен с икони, в които не вярваше.
„Младият лорд Маусфлерой все се боеше за нещо – че няма да успее да направи нещата, които иска, че няма да успее да изживее живота си, както му харесва. Докато един ден не се събуди и не разбра, че няма за кога да отлага. Ала умря от старост на следващия ден…“
–точно 50 😉
Много добри попадения! Ако се появят и още, ще се замисля дали да не ги публикувам в един сборник 🙂
Cool 😀
Браво, хора!! Хубаво е:))
Добро ви утро и успешен ден! 🙂
Ето още две за колекцията:
Данчо беши сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, изрядно изгладените ризи и котката си Маца, която бе ленива и глуха. Когато тя пукна от преяждане, Данчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна. В дупка.
Мими е хипи. Това е единственото и цялостното описание на нейния живот. На верандата в Копенхаген има саксия с магданоз, а отсреща от кафенето й маха най-добрият приятел. С два различни чорапа. Когато слънцето залязва зад празнично назъбените покриви, двамата пеят с вятър в косите. Затова в Дания има приказки.
Имам необходимост от професионална консултация!
Майк Рам, я виж това: http://news.ibox.bg/news/id_1883682412
Много интересно! Но определено е много по-трудно от мини сагата. Само 6 думи са твърде малко. Може и ние да си направим такъв конкурс, но с малко повечко думи, че нашият език ми се струва доста многословен.
Ето ви няколко за начало! 🙂
1. Две бири и завинаги заедно. Внимавай!
2. Под тази фасада роден, изстрел, паметник.
3. Обичам те, пускам те, върнах се.
4. Валеше. Думите бяха кратки капки. Довиждане.
5. През океаните към нови континенти отплува.
6. Открих формулата за злато – от лайно.
7. Казах сбогом – забравих обувките у вас.
8. Седмица в Париж, през ада назад.
9. Бягаство. Гората ме посрещна. Пуснах брада.
10. Не достигам съвършенство, само мъдрост събрах.
11. Мъж в бара. Изход за двама.
Страшна си! 🙂
Абе ти си много бърза! (Номер 6 ми хареса най-много!) Давайте, кой ще го пусне като тема? При мен не минават толкова хора. А може да бъде и като някаква интересна игра
Pingback: Лучена минисага « Разни хора, разни…