Единствената история е едностранчивия начин, по който гледаме на някои места или хора. Нигерийската писателка Чимаманда Адичи разказва на конференцията TED за културния сблъсък, който преживяваме и голямото неразбирателство между хората, поради факта, че се осланяме често на единствената история.
Бях на 19 години напуснах Нигерия, за да отида в университет в Съединените щати. Американската ми съквартирантка беше шокирана от мен. Попита ме къде съм се научила да говоря английски толкова добре и беше объркана, когато отвърнах, че в Нигерия по една случайност английският е официален език. Попита дали може да чуе нещо от „племенната ми музика“ и впоследствие беше много разочарована, когато извадих касета на Марая Кери.
Това е само един от многото примери и истории, които Чимаманда Адичи споделя с аудиторията на TED. Нейната презентация ни кара да се замислим за всички стереотипи, които създаваме в живота си и на които се уповаваме. Проблемът е, че те могат да бъдат много заблуждаващи. Те превръщат една история в единствена история, казва тя.
Презентацията е много въздействаща и много мъдра. Може наистина да промени мисленето ви и отношението ви към нещата и хората. Има и превод на български, благодарение на MaYoMo com. Отделете 18 минути и я гледайте – няма да съжалявате!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Много мъдро! Когато вярваме на единствената история сами поставяме бариери, подрязваме криле и ставаме коне с капаци. Ако успеем да се освободим от нея, можем да отворим очите си и душите си за многообразието на света и да гребем с пълни шепи.
Благодаря за ценните 18 минути, Майк!
За това не обичам обобщенията и винаги им се дразня. Защото няма само черно или само бяло – животът е шарен 🙂
Искрено,топло и човечно!Благодаря,Майк!Стереотипите са окови,които ни задържат на едно място,когато всичко около нас тече и се променя.Понякога те са и това-неприемането на друго мнение различно от нашето в момента.
Уникален клип и за един миг си помислих за един по-добър свят.. Благодаря!
Живеем в свой свят и в свои заблуди. Наистина сме склонни да вярваме на неща, които сме чули и от тях често си правим изводи, които много често са грешни. Това е заложено в човека- да си прави изводи. Единствено тези, които проверяват нещата знаят приблизително точното ниво. Навремето прочетох една книга, наречена „Най-разпространените заблуждения“. Тогава бях дете, но ми направи впечатление, колко не знаем за далечните неща и как се заблуждаваме сами, дори и никой да не ни насочва. Само от това, че можем да правим изводи.
Клипчето беше много поучително. Мерси на Майк.
беше много яко 🙂 благодаря за споделянето
оправи ми деня 🙂
Много благодаря за това. Беше много интересно и много поучително. 🙂
Макар и с малко закъснение, благодаря и аз за клипа. Много….човешко. Браво!
Мъдри размисли, поднесени интелигентно и същевременно много човешки и топло, без раздразнение и без сарказъм – така, както могат истинските писатели.
Сещам се за два случая, в които излязох извън удобния, но ограничаващ кръг на единствената история. Първият е свързан с Левски и с неговата посветеност на революционното дело – заради това той се отказал от правото си на личен живот и собствено семейство. Преди доста време един свещенослужител ми обърна внимание, че Левски е бил монах до края на живота си – друга възможна и според мен по-вероятна причина за отказа му от светски наслади.
Вторият случай е свързан със Забранения град в Пекин и със стереотипната ни представа за дворците. Личните ми впечатления са публикувани в предишния ми блог: http://bglog.net/blog/Pavlina/site/posts/?bid=12615
Pingback: Силата на думите « Блогът на Максим Кирилов