Вчера гостувах на предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Водещата Нина Колева ми зададе следния въпрос:

Казвате, че в началото на презентацията е добре да разкажем история. Хората обичат историите и така завладяваме бързо и лесно тяхното внимание. Какво да правим, обаче, ако не сме добри разказвачи? Какво бихте посъветвали човек, който е добър специалист в професията си и има какво да сподели с публиката, но не е добър като разказвач?

Оказа се, че този въпрос в една или друга форма вълнува доста хора, затова реших да отговоря малко по-подробно в този блог пост.

Вярно е, че хората обичат историите и така е било от праисторически времена. Но също така е вярно, че всеки човек малко или много умее да разказва истории. Ако не ми вярвате – изчакайте да станете баби и дядовци и тогава ще видите как изведнъж ви се е появил таланта да разказвате приказки на своите внучета 🙂

Ако трябва да бъдем сериозни, наистина вярвам, че всеки човек може да се научи да разказва истории. Някой – по-увлекателно, друг – не толкова, но все пак всеки може да се научи да грабва своите слушатели с интересна история. Това, обаче, не става нито лесно, нито бързо. Нужни са много упражнения и упоритост, докато овладеем майсторлъка на разказването. Ето няколко полезни съвета как да започнем:

Първо, „въоръжете се“ с тефтерче и писалка (или смартфон, на който да можете да пишете бързо) и слушайте внимателно какво разказват другите. Заслушайте се в техните истории – каква е случката, каква е поуката, как я разказва другия човек, кое е интересното, къде става скучно? Отбелязвайте си тези неща и си помислете как бихте могли да я разкажете вие, така че да стане:

• по-интересна
• по-мъдра
• по-кратка
• по-дълга
• по-мистериозна

По същия начин си записвайте интересни случки от вашия ден, които бихте искали да споделите с други. Създайте си богат архив от истории и лични бележки по тях.

Второ, разкажете някоя от тези истории на ваши близки – вечер в семейството или през деня на колегите. Вижте тяхната реакция, попитайте ги за тяхното мнение – дали им е харесала и кое им е било най-интересно, както и какво не им е харесало както в историята, така и в начина, по който сте я разказали вие. Не се обиждайте от критиката, а си вземете бележка. Следващият път ще се справите по-добре.

Практикувайте разказването на истории колкото може по-често – най-добре е всеки ден – и ще видите, че с всеки изминал ден ставате по-добри разказвачи. Пробвайте с различни теми – от трагични новини и любопитни факти до поучителни истории и вицове. Вижте кой вид история най-добре ви се удава и кой вид прави най-голямо впечатление на слушателите.

Трето, правете си записи. Можете да разказвате истории на други хора, а можете да си репетирате сами. Важното е да имате включено устройство за звуко- или видеозапис (най-лесно е с компютър) и да се запишете. След това изгледайте и изслушайте записа няколко пъти. Наблюдавайте внимателно своите думи, движения, жестове, интонация. Вижте къде допускате грешки и се опитайте да го направите по-добре. Това могат да бъдат паразитни изрази или действия, диалектни думи, жаргон, неправилно (мързеливо) произношение, или пък прекалена многословност. Гледайки записа помислете дали някой израз не може да бъде заменен с друг по-кратък, по-въздействащ, по-ефектен.

Четвърто, посетете специализирано обучение по говорене пред публика, където са включени и други упражнения за подобряване на техниката на говорене и разказване на истории.

Всичко това е полезно, но както казах и по-горе, ефектът идва след време. Но какво да правим, ако ни предстои да изнесем презентация съвсем скоро, а ние се притесняваме да говорим пред хора и изобщо не се чувстваме уверени като разказвачи на истории?

Тук най-добрият подход е да си поканите партньор. Това може да бъде водещ на срещата (конферансие), който да разкаже история или виц, да предразположи публиката, да представи вас и вашите постижения (това винаги е добра идея) и след това вие да поемете щафетата и да продължите с деловата част на презентацията. Партньорът може да бъде и ваш колега, който по-късно отново да се включи в презентацията, ако е достатъчно компетентен по темата, за която говорите.

Не се изкушавайте само вие да говорите, за да „не делите славата“ с други. Така можете да си изиграете сами лоша шега и да си спечелите провала сами. Изяснете си целите на презентацията и ако те са свързани с това да научите хората от публиката на нещо важно и полезно, да ги вдъхновите да ви последват във вашата мисия, направете го с екип от хора, с които взаимно се допълвате.

А ако искате да постигнете сериозни успехи в презентирането, не пропускайте да се запишете курса по презентационни умения „По стъпките на Дракона„, където учим всички тънкости на публичното говорене и превръщаме обикновените хора в талантливи разказвачи.

Като в тази класическа песен на любимата ми група „Магнум“ – „В нощта на разказвача на приказки“:

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.