Търся сътрудници за седмичния блог дайджест

Публикувано на четвъртък, 9 септември, 2010 от Майк Рам

Тази седмица бях в отпуска – все пак и аз имам нужда от почивка – и със семейството ми попътувахме доста (за което ще пиша допълнително). От една страна бях настроен почивно и исках малко да се откъсна от света на Виртуала и да се отдам на съвсем реални неща като приготвяне на домашна лютеница, пътуване из България, съзерцаване на природата и плацикане на плажа, което, признавам си, ми беше много приятно. От друга страна, бяхме предимно на места, където нямаше интернет връзка, така че и да имах желание, нямах много възможности да следя какво се случва в Блогосферата, поради което се включвах само за кратко с някой кратък коментар в Twitter или във Facebook.

В крайна сметка, реших, че почивката наистина е важна за мен и за моето семейство и затова тази седмица няма да има блог дайджест. Просто не съм подготвил такъв, а вече е твърде късно да ровя за стари материали.

По този повод искам да отправя запитване към всички читатели и блогъри, които смятат, че седмичния дайджест е добра идея и които имат време и желание да участват в неговото издаване, че търся сътрудници. Още не съм измислил как точно ще си разпределяме задачите, но в зависимост от това колко хора ще се отзоват на този призив, ще го решим. Работа има много – първо цяла седмица се четат много блог публикации и се отделят онези, които заслужават по-голямо внимание. (Истината е, че в блог пространството се публикуват огромно количество глупости, така че тази работа по отсяването на истински стойностните неща е доста трудоемка.)

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , | 3 коментара

Седмичен блог дайджест – 19

Публикувано на петък, 3 септември, 2010 от Майк Рам

Този дайджест има късмета да се случи по време на отпуската ми и поради дълги пътувания насам-натам из страната, както и поради откъслечна връзка с Интернет, излизането му се забави с цели 4 дни. Надявам се, че си е струвало чакането за вас. Приятно четене!

Понеделник, 23.08.2010

Седмицата започна с различни разсъждения по темата „Що за хора сме ние, българите?“. Димитър Цонев отваря темата за поведението на българите в чужбина и у нас, цитирайки статия от в-к „Дневник“, а Валентин Михалев се пита дали се променяме когато емигрираме и когато се върнем обратно. Никола Пенев пък се възмущава от отразяването в медиите на отличното представяне на нашите ученици на олимпиадата по информатика – успехът се споменава мимоходом и никой не му се радва, а се изтъква факта, че момчетата искат да емигрират и се подчертава като голям грях. Не искам да вземам страна по темата, тъй като тя винаги е обект на тежки страсти и грозни обвинения, така че – прочетете постовете и сами си направете изводите.

За втора поредна неделя улица „Шишман“ в София бе затворена за коли и превърната в пешеходен парк с много забавления, предимно за децата. Коментарите в блоговете са предимно положителни – вижте при Пейо, при Божидар и в новия блог Софиология, откъдето е и снимката по-горе. Въпреки това се усеща настроението за война между шофьори и пешеходци и задоволство от победата на добрите над лошите. Намирам това за безкрайно глупаво и се надявам един ден за съумеем да изкореним злобата от сърцата си и да заживеем заедно без да се противопоставяме.

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , | 3 коментара

Сибиу – един истински европейски град. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 2)

Публикувано на неделя, 29 август, 2010 от Майк Рам

Сибиу – малкият площад с Кулата

Продължавам разказа си за пътуването ни до Румъния за фестивала ARTmania. След първата част, в която ви разказах за самото пътуване от София до Сибиу и за противоречивите усещания, които всички от нашата компания получихме от Румъния, идва ред и на един разказ за самия град Сибиу, който ни впечатли с красотата си, подредеността си и невероятно съчетание на модерен живот с богато историческо наследство.

Градът е основан от германски саксонци и през по-голямата част от историята си е бил населван от немци или унгарци, което до голяма степен определя съвременния му облик и културното му наследство. Впрочем, това се отнася и за цялата област Трансилвания, която днес е част от румънската държава, и както забелязахме и в последствие, всичко в нея е много по-различно от останалата част на Румъния – поведението на хората, видът им, изгледът на градовете и икономическото им състояние – всичко изглежда много по-развито и по-цивилизовано от Влахия например, която изглежда на места по-зле и от България.

Сибиу – протестантската катедрала

За известен период от време Сибиу е бил и в пределите на Българската държава, но това е било много отдавна, а под османско владичество е бил за много кратко време, като то е било доста условно. На практика, Трансилвания е била буферна зона на влияние между турския султан и унгарските крале, и управлението й е било оставено в ръцете на местни воеводи, един от които е бил и прословутият Влад Цепеш (Набучвача), по-известен като Дракула, които са били формално васали на султана.

Едва през 1918 г., след приключването на Първата световна война, се оказало, че преобладаващото население в тази област са румънци (вероятно заселили се по време на османското владичество във Влахия) и Великите сили, прекроявайки картата на Европа, са дали тази земя на Румъния – акт, който и до ден днешен предизвиква етнически вълнения и притеснява правителството в Букурещ.

Днес, по официални данни градът е населен основно с етнически румънци, но освен тях има и малки общности германци, унгарци и цигани. Благодарение на европейското си културно развитие през вековете, в Сибиу има запазени много архитектурни паметници, богати музеи и очевидно дълбоки традиции, което вероятно е била и причината да бъде обявен за Европейска столица на културата през 2007 г., а от 2006 г. е домакин на рок-фестивала ARTmania.

Има още →

Публикувано в Пътешествия | С етикет , , , , , , , , , | 7 коментара

Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

Публикувано на петък, 27 август, 2010 от Майк Рам

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб „Неделна разходка“ – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този „наръчник“ – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Има още →

Публикувано в Паулу Коелю | С етикет , , , , , , , , , , , | 3 коментара

Мъченици

Публикувано на четвъртък, 26 август, 2010 от Майк Рам

Това е заглавието на един филм на ужасите, който гледах наскоро и наистина се ужасих. Трябва да си призная, че като по-малък се плашех от много неща. Днес се опитвам да си внушавам, че всичко, което виждам на екрана, е измислица, кино образ, продукт на специални ефекти и операторско майсторство. И в повечето случаи успявам да запазя доброто си настроение и наистина се забавлявам, когато гледам побъркани психопати, нахлупили кожени маски на лицето си да преследват млади девойки с моторни резачки 🙂

Има, обаче ситуации, в които ужасно се плаша и то не толкова от ужасиите и гнусотиите, колкото от правдоподобността на разказа, от реалната възможност това, което гледам на екрана, като художествена измислица, да се случи в действителността.

Филмът Martyrs (2008) е френско-канадска продукция, който се състои от две части. В първата част се разказва една история, от която почти нищо не се разбира, която набляга основно на емоциите (героините предимно крещят и почти не говорят) и след половин час гледане започваш здраво да се изнервяш от кръвта, която се лее навсякъде и писъците на героините. Има дори и призраци, приличащи на извънземни, което омазва филма тотално.

Най-куриозния момент настъпва, когато момичето, което съм мислил за главната героиня, умира по средата на филма и оттук нататък започва една съвсем различна история. (Тук ще спомена някои елементи от сюжета, но ако мислите да гледате филма – не се притеснявайте – истинското въздействие не е от сюжета, а от визията.)

Има още →

Публикувано в Филми | С етикет , , , , , | 7 коментара

Групата на Николо Коцев Brazen Abbot на концерт в София през септември

Публикувано на сряда, 25 август, 2010 от Майк Рам

Николо Коцев е може би най-успешният български рок музикант и тази година отново ще имаме възможността да се срещнем с неговото творчество.

Роден през 1961 г. в Пазарджик, където от малък учи цигулка, а от 1989 г. живее във Финландия и развива своите музикални проекти, един от които е групата Brazen Abbot (официален сайт). Силно повлиян от музиката на Ritchie Blackmore, Николо твори мелодичен хард рок в най-добрите традиции на жанра.

Не е случаен фактът, че в състава на Brazen Abbot са участвали музиканти като Mic Michaeli, John Levén и Ian Haugland от група Europe, както и певците Göran Edman (ex-Yngwie Malmsteen), Jørn Lande (Masterplan) и Joe Lynn Turner (ex-Rainbow, ex-Deep Purple). От известно време в групата свири и още един българин – Нелко Коларов – известен от работата си в група Импулс през 80-те, с Robin Gibb, както и с моите любимци от Замунда Банана Бенд.

Едно от най-забележителните произведения на Коцев е рок-операта „Нострадамус„, която постигна голям комерсиален успех и в която освен редовните членове на групата, участват бившият Пърпъл Glenn Hughes, популярната у нас канадска певица Alannah Myles и последния вокалист на група Rainbow Doogie White.

Мечтата на Коцев е да постави „Нострадамус“ на българска сцена, но засега тази идея е все още в процес на разработка. междувременно, Николо е написал още една рок-опера – „Draconia„, която се очаква да излезе съвсем скоро на пазара.

Групата Brazen Abbot идва за три концерта в България – във Варна на 15 септември в Летния театър, в Пловдив на 16 септември в Античния театър и в София на 18 септември в зала „Христо Ботев“. Вокалист (както в повечето случаи на концерти) е Joe Lynn Turner, а сетлистът включва както най-добрите парчета на групата, така и класически хитове от репертоара на Rainbow и Deep Purple – истинска наслада за феновете на хард-рока!

Има още →

Публикувано в Музика, Събития | С етикет , , , , , | 12 коментара

Мнения и идеи за блог дайджеста

Публикувано на вторник, 24 август, 2010 от Майк Рам

Малко история

Идеята за седмичния блог дайджест ме осени внезапно, но се появи в точния момент. От известно време  разсъждавах над въпроса как човек да открие най-интересната, най-подходящата и най-необходимата информация в Интернет без това да му отнема целия ден. Информацията в Мрежата ни залива отвсякъде и дори търсачките не могат да се справят ефективно, особено, когато говорим за блог постове, в които се изразява лично мнение и истински стойностните публикации се различават значително по стил и език от новинарските статии. Мислех си, че трябва да може да се измисли някакъв механизъм, в който с ръчна намеса на редактори да се създаде най-доброто (естествено, по тяхна преценка) съдържание, което лесно да бъде открито и прочетено с минимално ангажиране на времето на читателя.

Един от моите (виртуални) бизнес учители – Гай Кавазаки – създаде сайта Alltop, в който автори, които смятат, че пишат стойностни неща, се регистрират, а редакционна комисия одобрява включването на техните блогове в сайта. След като блогът бъде включен и категоризиран, читателят има възможност да се абонира за неговата RSS емисия или за съответната  категория/подкатегория. Естествено, аз си създадох профил там и започнах да добавям блогове, които да чета. Проблемът на това решение е, че сайтът постоянно се разраства и информацията отново става необозрима като количество. Освен това, когато се абонираш за RSS фийда на един или няколко блога, се налага да четеш всички публикации от тях, които не винаги са ти интересни, а и тяхното количество нараства дотолкова, че в един момент започва да изяжда съществена част от времето на читателя.

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , | 21 коментара

Седмичен блог дайджест – 18

Публикувано на понеделник, 23 август, 2010 от Майк Рам

Проблемите на икономиката и политиката бяха една от главните теми на седмицата. Редом с това в българската блогосфера се говореше за морал и закони, за личната свобода и детските мечти, за професионалното обучение и липсата на специалисти, за Европейския съюз и малките фирми, за блогърски тайни и за използването на интернет за изолиране от другите, както и много красиви снимки от пътешествия до близки и далечни места. Надявам се подборката да ви е интересна. Приятно четене!

Понеделник, 16.08.2010

В миналия дайджест публикувах коментари по решението на софийския заместник-кмет Христо Ангеличин да се забрани движението по улица „Шишман“ за коли в три последователни недели и превръщането й в пешеходна алея, а днес вече имаме и отзиви от самото събитие, наречено „София диша“. Пипи от блога „Вила Вилекула“ е написала много романтичен пост, озаглавен „Моята улица„, а в блога „ProvoCAD“ са публикували и множество снимки от улицата и от събитията, проведени в неделния ден. Ето една от тях:

Пешеходен „Шишман“

Йордан Матеев смята, че българското висше образование е изправено пред бавна смърт и че единственото спасение е приватизацията. Аз си мисля, че бизнесът е тотално откъснат от университетите и решението на натрупаните с десетилетия проблеми не е толкова просто, но определено вече е време да се предприемат по-решителни мерки и висшето образование да се освободи от задушаващата прегръдка на държавата.

Добра новина за музикалните и спортни фенове, отново придружена със снимков материал – „Metal Katahizis“ ни информират, че в София се строи голяма, мултифункционална зала, предназначена за спортни събития и музикални концерти, която би побрала 17-18 хиляди души на един концерт. Това би било страхотна придобивка за всички почитатели на музиката! Дано да стане скоро! Ето и една снимка от строежа:

Новата концертна зала

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 7 коментара

Какви тайни крият българските блогъри?

Публикувано на петък, 20 август, 2010 от Майк Рам

Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.

Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се „направим на интересни“ – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.

Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.

Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и „прегрешения“ от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.

Така се роди и тази електронна книжка – „Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни)„, в която съм събрал „изповедите“ на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.

Има още →

Публикувано в Блогове, Книги | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 18 коментара

Румъния – страна на контрастите. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 1)

Публикувано на четвъртък, 19 август, 2010 от Майк Рам

Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг.

Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:

Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!

И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя.

За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:

  • кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
  • преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
  • разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
  • пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
  • На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.

Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу, а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема.

Има още →

Публикувано в Пътешествия | С етикет , , , , , , , , , , , , , , | 4 коментара