Десетте божи заповеди на блогъра

Мине се – не мине време и ето – Пламен Петров отново призовава блогърското братство да се включи в поредната игра. Признавам, че неговите провокации са интересни, даже покрай една от тях – за десетте блогърски тайни издадох и електронна книга, – но нещо начесто ми идват, а аз обичам добре да си обмисля публикацията, преди да се включа в подобно начинание. Така идеята за един перфектен ден остана без мое участие, затова пък сега съм решил да се реванширам и да се включа в играта за десетте божи заповеди на интернет етикета.

Проблемът, както винаги, е в това, че Пламен, започвайки пръв, е описал най-важните неща и за онези, идващи след него задачата става все по-трудна. Но аз пък не се отказвам лесно от такива трудности и започвам смело с моите „съвети“, а дали ще ги докарам до десет – само Бог знае 🙂

Всъщност, за да не се разпростирам много нашироко (веднъж вече писах сериозно за 10-те божи заповеди на новия век, но някои хора го приеха като обида), а и за да кажа нещо смислено, което съм го открил от собствения си опит, се фокусирах в малко по-тясна ниша и ще ви споделя 10 блогърски заповеди, т.е. етикет на блогъра и на неговите читатели и коментатори:

1. Бъди искрен! Не се прави на това, което не си! Хората не са глупави и веднага ще разберат, че си позьор и ще напуснат твоя блог.

2. Не кради! Ако нещо те е впечатлило в мрежата, цитирай го надлежно, като укажеш кой е авторът и откъде си го намерил и задължително сподели какво точно ти е привлякло вниманието в него.

3. Не се прави на много умен! Не давай кухи съвети, които си прочел някъде, но които никога не си изпитвал на собствен гръб. Споделяй неща, които лично си опитал, видял или чул, за да звучиш истински, а не фалшиво.

Има още

Публикувано в Блогове | С етикет , , , , , , , , , , , , , | 21 коментара

Седмичен блог дайджест – 23

Творческото мислене и приложението му в работата, алчността в бизнеса и в определянето на заплатата, образованието и здравеопазването, целеустремеността и вярата в себе си, любовта, сексът и порното – всичко това, гарнирано с истории и снимки от екзотични места придава облика на този блог дайджест. Надявам се да ви е интересно!

Понеделник, 27.09.2010

Тази седмица по кината излезе втората част на филма „Уолстрйт“ и на фона на все още заплашителната криза, която правителството на няколко пъти обяви за приключила, темата за алчността на инвеститорите отново се върна на дневен ред. Добра ли е алчността? – пита Цветослав Цачев от блога на Елана Трейдинг и отговаря положително. Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж, а парите са в основата на всяка иновация, твърди той. Може и да е прав – дали пък ние, хората не сме устроени така, че действително алчността да е важен мотивационен фактор за нашите действия?

Със сигурност целеустремеността е фактор за успеха и това е идеята в притчата за малките жабчета, публикувана от Мелиса в блога „Позитивното“. Много често се оказва, че трябва да си глух за съветите на „доброжелателите„, които се опитват да те отклонят от твоя път към успеха.

Няколко публикации, които бих могъл да постава в рубриката „полезна информация“: Николай Йорданов-Zalmoxis представя възможностите на новия четец на електронни книги – Amazon Kindle – и начините да си го купите на най-изгодната цена. За хората, които като мен се занимават с изнасяне на презентации, Емил Минев от блога „InspireLearning“ е подбрал три интересни видео клипа, които представят лесни и оригинални техники, с които да подсилите визуалното въздействие на своите PowerPoint презентации.

Николай Ангелов от блога на WhAT Association разказва как можем да посетим резиденция Евксиноград и какво представлява тя отвътре. Честно казано, винаги съм си мислел, че това място е табу за простосмъртни, но се оказва, че от 2 години днешните ни управляващи са разрешили посещенията и за обикновени хора. Не че е лесно и просто, но е възможно. Как – прочетете в поста. А преди това – една снимка от двореца:

Дворецът Евксиноград

Не мога да не ви предложа и първата част от „почти“ околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова, описано в блога „През очите на пътешественика“. Признавам, че като видях снимките от Бали веднага се съгласих с думите на авторката: „В Бали ми остана душата… Няма човек, който е видял този живот и да не е бил пленен…“ и ви представям една снимка от това райско кътче.

Остров Бали

Има още

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 6 коментара

Родителска среща

Онзи ден бях на първата родителска среща за тази учебна година на по-малката ми дъщеря, която е в 7-ми клас. Всеки път, когато се налага да присъствам на подобно мероприятие, ми остава някакъв гаден вкус в устата, но последния път направо се почувствах омерзен.

Оказа се, че официалният повод да ни съберат беше да ни прочетат Правилника за вътрешния ред на училището и да се подпишем, че сме го разбрали сме съгласни с него. Почувствах се като в килийно училище през Възраждането. Училищното ръководство се държеше с нас като с неграмотни селяци, които трябва да събере на едно място и да ни прочетат височайшата си мъдрост. Нима е толкова трудно да го публикуват в сайта на училището и да направят една форма, в която с просто цъкане да удостовериш, че си го прочел? Или дори, ако предположат, че някои хора нямат интернет, да ни направят по едно копие на ксерокс (което няма да струва повече от 15 стотинки) и да го дадат на децата ни, а трябва да накарат 30 човека да загубят повече от 2 часа от работното и от личното си време, за да слушат кога и как нашите деца могат да бъдат наказвани?

Класната ръководителка даже реши да прояви самоинициатива и беше накарала всички деца да стоят изправени до стената като за разстрел, за наказание, че били много непослушни и това явно трябваше да ни въздейства и да направим нещо, с което изведнъж да ги превърнем в кротки агънца. Може би очакваше, че аз ще накажа детето си и ще го принудя да слуша в час неща, които дори на преподавателите не са интересни?

Има още

Публикувано в Лични, Общество и нрави | С етикет , , , , , , , | 38 коментара

Концертът на Енрике Иглесиас – голямата издънка на М-тел

От малък съм възпитан в широк музикален вкус и харесвам почти всякаква музика, а Енрике и Соник са доста добри музиканти, така че когато научих новината, лесно се предадох на молбите на дъщеря ми Цвети и приех с удоволствие ангажимента да я придружа на този концерт, още повече, че беше без пари.

Оказа се, че точно в това е ключовия момент – на концерта се изсипаха толкова много хора, че десетки хиляди останаха отвън загражденията. Ние също не можахме да влезем и удоволствието ни беше убито от слабото озвучаване и невъзможността да видим изпълнителите дори и на видео стена.

Щерката беше щастлива, че е успяла да се докосне (макар и от голямо разстояние) до музиката на един от любимите си изпълнители, но аз останах недоволен.

Първо, на връх рождения им ден, на Мтел спряха да им работят повечето услуги, започвайки с най-важната – телефонията, а те се занимават с реклама на концерта.

Второ, защо им трябваше да правят безплатен концерт, като не могат да съберат всички желаещи? Така, вместо да си направят реклама, се изложиха пред десетки хиляди разочаровани зрители, които много лесно биха сменили мобилния си оператор, особено на фона на тотално влошеното обслужване. Спокойно можеше концертът да бъде с билети, което щеше да намали зрителите поне 3 пъти, а М-тел да обявят, че са гордия спонсор и пак да си направят рекламната кампания.

Има още

Публикувано в Музика, Обслужване, Събития | С етикет , , , , , , | 12 коментара

Седмичен блог дайджест – 22

Противоречието е мотото на този дайджест. Публикации, в които се противопоставят различни идеи и твърдения или просто предизвикват читателите да застанат на противоположни позиции. И в двата случая има полза от това, стига да съумеем да разгледаме нещата от различни ъгли, без да изпадаме в диви емоции. Приятно четене!

Понеделник, 20.09.2010

Тази седмица имаше достатъчно много политически и обществени скандали – благодат за медиите и за хейтърски настроеното ни общество – но, както знаете, аз отбягвам такива теми, разчитащи предимно на негативната емоция и опитващите се да манипулират мнението на обществото, което и без това не е родено в собствените му глави. Все пак, ще ми се да покрия всички важни теми и коментари, затова ви предлагам един добър анализ на темата с екстрадирането на българските роми от Франция, написан от Христо Христов.

Блогът Горичка предлага всички въпроси, използвани за рекламната кампания на форум „Родителство“. Не бях попадал на нея преди, но въпросите са жестоки и всеки родител (настоящ или бъдещ) трябва да се опита да им отговори. Ето някоои от тях:

  • Защо караме децата да рецитират стихчета пред гостите?
  • Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат?
  • Защо треперим да не се изпоти детето?
  • Защо караш децата да казват „добър ден“, вместо ти да го кажеш?
  • Защо казваме на децата, че хората ще им се смеят?

Генади ни представя смешната страна на живота с мониторинг на българската преса точно преди края на света. Много оригинално и изключително правдиво! Ето няколко малки цитата от там:

Дянков: „Изпълнихме си обещанието – кризата свършва утре“. – Труд

Край с покачването на цените от утре! – 24 часа

Бойко Борисов открива края на света на тържествена церемония. – Дневник

Прогнозите на феновете на червените се сбъднаха – след като паднаха от Славия, настъпва края на света. – Гонг.бг

Мъдростта на деня идва от две интересни притчи. Сайтът на една жена ни съветва да не очакваме нищо, а блогът Позитиното разказва приказката за газелата и лъва, които всяка сутрин, като се събудят, започват да бягат,за да оцелеят. В унисон с нея е и пътеписът на Меглена от ДР Конго (Заир), където животът е постоянна борба за оцеляване.

ДР Конго (Заир)

Има още

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 2 коментара

Упражнения по креативно мислене с Едуард де Боно

Вчера, 23.09.2010, имах възможността да присъствам на семинара на Едуард де Боно в София, посветен на креативното мислене. Щастлив съм, че бях на това събитие благодарение на организаторите от Projecta (колеги и донякъде конкуренти), благодарение на Деси Бошнакова, която организира блогърски конкурс, в който наградата беше покана за семинара, и благодарение на вашите гласове, които подкрепиха моя пост „Пич, оправи ми термостата!„, с който участвах в конкурса и който спечелихме заедно с Пламен Петров.

Първоначално подходих малко скептично към семинара – първо, събития от такъв мащаб не ми се струват особено ефективни, защото един лектор трудно може да създаде ефективен контакт с хиляди зрители в голяма зала като Зала 1 на НДК. Второ, всичко мъдро, което авторът е искал да каже, вече го е казал в книгите си и едва ли би споделил нещо нечувано и уникално точно на този семинар.

Всичко това се оказа вярно, но въпреки това не съм разочарован, както някои други колеги, които го изразиха съвсем нескрито. Аз успях да открия за себе си кое е онова нещо, което прави семинара полезен и ценен – създаването на творческа атмосфера и витаещата във въздуха енергия, която зареждаше мозъците ни да мислят творчески и общуването с другите присъстващи, което провокираше раждането на нови и нови идеи в главите ни.

Има още

Публикувано в Събития | С етикет , , , , , , , , , , , , , , | 9 коментара

Седмичен блог дайджест – 21

Предлагам ви поредната седмична колекция от весели и сериозни публикации, анализи и пародии, позитивни и вдъхновяващи текстове и негативни и мрачни факти от ежедневието. Животът, такъв, какъвто го виждат блогърите. Приятно четене!

Понеделник, 13.09.2010

Ако отворите някоя социална мрежа като Twitter или Facebook в понеделник сутрин ще видите стотици коментари от рода на „Мраза понеделниците!“ и „Ох, искам още малко да си поспя!“. Затова ми стана много приятно, като видях поста на Ивелина Димова „Monady Morning„, в който споделя любовта си към понеделнишките сутрини:

Обичам да е понеделник сутрин, понеже имам време. Всички още спят, недоволстват, чудят се как ще изкарат седмицата, сиреч на никой не му е до мен. Което пък хич не е лошо. Имам време да седя,  да си пия кафето бавно, да чета блогове, даже да напиша някой пост. И докато се усетя вече е време за обяд, за някаква дейност и после за вечер, и ,хоп, вече не е понеделник, и остават само някакви 4 дни до уикенда. :)

Да знаете оптимизъм му е цаката! :)

Освен това има чудесен клип с доктор Хаус 🙂

Тодор Христов от „Нова визия“ разказва за филма “Господар и Командир – Далечният край на света” и уроците по лидерство, които можем да научим от героя на Ръсел Кроу – Щастливия Джак. Филмът наистина е хубав, а след статията на Тодор ще го гледате по друг начин.

Боян Юруков разказва как може да се изнесе легално картина от България зад граница. От една страна това е полезна информация за тези, които имат такива намерения, от друга, статията показва колко небрежно се отнасят институциите си към задълженията си и колко е лесно да се злоупотреби с това.

А за добро настроение, Ана Бако е публикувала серия от банкерски цитати, като този:

Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта – това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима!

Има още

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 4 коментара

Guilty As Sin – концертът на Brazen Abbot в София (18.09.2010)

Brazen Abbot

Грехота!

Може би така може да се преведе заглавието на песента на Brazen Abbot, което използвах и за заглавие на на този пост. И наистина е грехота и срамота, че толкова малко столичани уважиха един от най-качествените и най-успешни български музикални проекти.

За музиканти от такава висока класа, присъствието на толкова малко зрители беше направо обидно. Още е самото начало Джо Лин Търнър полу-шеговито каза:

Заповядайте в моята гостна. Толкова сте малко, че спокойно ще се поберем там всички.

Представям си как са се чувствали в полупразната зала „Хр. Ботев“…

За щастие, понеже са професионални артисти и са длъжни да свирят дори и пред малка публика, и понеже обичат музиката, която правят, музикантите бързо влязоха в настроение, което лесно зарази и публиката. Групата изпълни някои от най-добрите си парчета, които бяха добре познати на публиката, а песните на Rainbow и Deep Purple, които бяха добре омесени сред тях, спомогнаха за развихрянето на истински музикален купон.

Има още

Публикувано в Музика, Събития | С етикет , , , , , | 12 коментара

Моят Джулай

Преди три години излезе албумът на Ken Hensley „Blood On The Highway“, който не само разказва историята на неговия живот, но и е едно от най-добрите произведения в соловата му кариера. Днес у нас излиза и автобиографичната му книга със същото заглавие и по този повод издателство „Махалото“ и блога „Библиотеката“ организират конкурс за лични истории, свързани с темата „July Morning“, под заглавието „Моят Джулай„. Победителите ще получат книга с автограф от самия автор, който се очаква да дойде у нас в началото на следващата седмица за премиерата на книгата.

Едва ли има почитател на рока, който да не знае кой е Кен Хенсли – създателят, двигателят и основен композитор на легендарната група Uriah Heep, автор на всички техни големи хитове от 70-те години. Онези, които ме познават, знаят колко болен фен съм на тяхната музика, каква огромна колекция от албуми притежавам и как обичам да „мъча“ приятелите си с нея 🙂 Малцина обаче знаят историята на Кен Хенсли, защо е напуснал групата и как е оцелял до днес (дори и аз не знам всичко). Затова с огромен интерес очаквам книгата, за да науча повече за живота и личната борба на един велик музикант.

Ето какво казва той за книгата си:

…Успехът дойде ръка за ръка с прекаляването, тъй като монетата винаги има две лица, ин и ян, рай и ад.

Но аз оцелях и това е причината днес да съм тук и да споделя с вас какво би могло да се случи, „когато се сбъднат твърде много мечти”.

Има още

Публикувано в Калиакра Рок Фест 2007, Калиакра Рок Фест 2009, Книги, Музика | С етикет , , , , , , , , | 4 коментара

Седмичен блог дайджест – 20

През последните две седмици бях в отпуска и ми беше трудно да следя какво става из блогосферата, а и реших да се отдам на почивката си, така че миналата седмица реших просто да пропусна едно издание на дайджеста. Днес вече имам насъбран материал и ви предлагам отново онова, което ме е впечатлило най-много за 20-ти, юбилеен път 🙂 Приятно четене!

Понеделник, 06.09.2010

Седмицата започна с национален празник, но може би поради това, че беше част от уикенда, нямаше много интересни публикации, посветени на Съединението. Онова, което привлече вниманието ми, беше въпросът, над който Валентин Михалев разсъждава – Бих ли умрял за България? Постът му не е патетично-патриотичен, а започва с по-важния въпрос: какво е за мен България – държавата, земята или хората в нея? Оставям на вас да прочетете поста и да помислите над това. Аз самият си признавам, че не мога да отговоря категорично, защото въпросът е хипотетичен. Ценя живота повече от всичко и не бих го жертвал лесно. Но ако попадна в ситуация, застрашаваща моя или на близките ми живо, едва ли ще имам много време за размисъл и ще трябва да действам импулсивно.

Марио Пешев споделя своите впечатления от почивката си в Турция и за пореден път попадам на твърдението, че комшиите са невероятно любезни и отзивчиви, че почивката ти може да бъде изключително приятна и не много скъпа, стига наоколо да няма други българи, които постоянно да мрънкат и да ти развалят удоволствието. Тъжна картинка сме ние, българите. Кога ли ще се научим да се наслаждаваме на онова, което получаваме от живота, вместо постоянно да негодуваме?…

За онези, които списват блог или поддържат някакъв уеб сайт, Васил Тошков дава няколко причини, поради които слагането на музикален фон във вашия сайт е лоша идея. За мен най-важната е, че отвлича вниманието на посетителя и ако не е почитател на точно този вид музика, е по-вероятно да го отблъснете и изгоните от сайта, вместо да го спечелите като читател. Куриозното е, че самият автор е сложил музикален аудио клип в този пост – най-вероятно за да покаже нагледно ефекта от това решение 🙂

Париж, La Defense

През седмицата открих още един чудесен блог за пътеписи – Link Purple – в който открих много интересни снимки и статии дори и от места, където съм бил, но не съм имал очите да видя истинската им красота. В този дайджест ви предлагам няколко снимки от моя любим град – Париж, които съм заимствал от Link Purple.

Има още

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 4 коментара