Седмичен блог дайджест – 29

Публикувано на сряда, 17 ноември, 2010 от Майк Рам

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. „Не на тероризма!“ казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза „и“. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога „Nicofree“ излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога „Sofiology“ се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието „София за непушачи„. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е „вечният 10 ноември“. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на „зрелия социализъм“. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто „10 ноември 1989„, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , | 6 коментара

Blood On The Highway – историята на Кен Хенсли

Публикувано на вторник, 16 ноември, 2010 от Майк Рам

Може би си спомняте, че преди известно време, издателство „Махалото“ и блогът „Библиотеката“ организираха конкурс за лични истории, по темата „July Morning“, озаглавен „Моят Джулай„. Наградата беше книгата „Blood On The Highway“ – автобиографията на Кен Хенсли – един от основателите на легендарната група Uriah Heep и автор на почти всички техни големи хитове. Участвах в конкурса с голям мерак – не само за да спечеля наградата, а защото съм голям почитател на музиката на Хенсли и Хийп – това беше музиката на моите тийнейджърски години – и независимо, че от повече от 30 години тези големи имена са разделени, всичко, свързано с тяхната история, ми е свидно на сърцето.

Бях ходил два пъти на Камен бряг да празнуваме Джулай Морнинг – през 2007 и през 2009 година, все покрай фестивала Калиакра Рок Фест в Каварна – и имах страхотни впечатления от това преживяване. Когато спечелих конкурса бях много щастлив от това, че бях успял да увлека много свои приятели да подкрепят кандидатурата ми и покрай това да научат нещо повече за Кен. Няколко дни по-късно се срещнах с Мария Панчева – шефът на издателството – и Георги Грънчаров – автор на блога „Библиотеката“ – които ми връчиха мечтаната награда.

Книгата се чете лесно – по-малка е от 300 страници, а историята на Кен е толкова вълнуваща, че просто поглъщах страниците една след друга, завладян от любопитство и страст. Виж, да пиша ревю за нея, вече е доста по-сложна задача.

Сложна заради това, че той самият е много сложна личност. Произхождащ от бедно семейство, в неговото съзнание винаги е лежал стремежът към забогатяване, към измъкване от блатото на беднотията. И когато го е постигнал, е започнал да харчи с такава самоунищожителна страст, че не след дълго отново се е озовал на дъното.

Преминал през множество женитби и разводи, през покупки на къщи и състезателни коли, през дългогодишна и тежка зависимост от хероина, днес Кен Хенсли ни се представя като един помирен със себе си човек, чист от наркотици, вярващ в Бога и открил отново призванието си да твори.

Е, разбира се, младостта си е отишла, голямата слава също и колкото и да твърди, че не съжалява за нищо от миналото, в книгата се усеща една тъжна нотка на носталгия по славните дни, по големите концерти, по блясъка на прожекторите, насочени към него.

Биваше ме да изкарвам пари, но не ги ценях и не умеех да боравя с тях добре… даже никак! Прахосах и раздадох много, умирах си да се правя на спасител, а щом видех нещо, което исках да притежавам, задължително си го купувах, независимо дали се нуждаех от него, или не. […] Дълги години бях толкова беден, че щом изведнъж забогатях, изобщо не се замислях. Просто харчех.

***

Ако си се заплел в такава мрежа – навсякъде те настаняват във ВИП зоните, околните ти обясняват колко си велик и необикновен, – скоро започваш да вярваш на собственото си отражение в очите на хората и докато се стараеш да погълнеш на един дъх опияняващата чаша на успеха, въобще не мислиш за онова, което би могло да се случи по-късно. Започваш да си представяш, че наистина си преобърнал света.

Има още →

Публикувано в Книги, Музика | С етикет , , , , , , , , , , , | 2 коментара

Седмичен блог дайджест – 28

Публикувано на сряда, 10 ноември, 2010 от Майк Рам

Този дайджест беше събиран и коментиран докато подготвях семинара си по управление на проекти и въпреки че мисълта ми беше другаде, успях да подбера няколко интересни публикации, които се надявам да са достатъчно провокативни и интересни за вас. За капак, по някаква причина половината ми текст се затри и се наложи да го пиша повторно. Дано да си е струвало!

Понеделник, 01.11.2010

За мен събитието на седмицата е излизането на електронната книга „Блогопедия„ – опит за обобщаване на опита и знанията на 12 български блогъра за това как и защо се пише блог, в който участвам и аз. Проектът започна преди една година и всички участници преминахме през много вътрешни борби и организационни проблеми, докато най-накрая на бял свят излезе това творение. Сигурно не е най-доброто, което може да се напише за блогването, но всичко, което сме споделили, идва от личния ни опит, а това, вярвам, ще бъде полезно за всички.

Ето какво споделят някои блогъри за Блогопедията:

Ако пишете блог или имате желание да се захванете с това – прочетете тази книга – със сигурност ще откриете много полезни неща в нея.

Понеделнишкият преглед продължава с 20-те опорни точки на Ана Динкова – принципите, които следва в живота си, нещата, които смята за най-важни – едно ценно и мъдро откровение, което споделям напълно.

В блога на BB-Team открих една изключително полезна статия за това как да седим правилно, когато работим с компютър. Активната работа с компютър и заседяването на стола мога да доведат до сериозни здравословни проблеми, които можем да предотвратим, ако сме по-добре информирани и дисциплинирани. Преди време аз също бях събрал няколко статии за компютърната ергономия, които също можете да прегледате.

Вторник, 02.11.2010

Пушач съм, макар да смятам, че пуша по малко и че не съм пристрастен. Харесва ми комбинацията цигара с кафе, въпреки че осъзнавам вредното влияние на никотина. Всъщност, след като не мога да ги откажа, вероятно има и някаква доза пристрастяване, но то е по-скоро психологическо, отколкото физиологическо. Наскоро попаднах на блога NicoFree, в който отношението към читателя-пушач е много толерантно и изпълнено с разбиране, и съветите, които дават, са логични и вдъхващи доверие. Те започват серия от публикации за оказване от цигарите, озаглавени „Свободни от никотин for dummies„, които препоръчвам на всеки разумен пушач. Смятам, че това е правилния начин да се намали тютюнопушенето, а не забраните и ограниченията, които само всяват раздор в обществото.

Няколко бързи линка: Радислав Кондаков представя „фактология на бедността“ и се пита какво трябва да направим, за да премахнем бедността по света, Диана Павлова – Vira открива поезията в програмния код и в математиката (между другото, тя пише много хубави стихове!), а в блога „Позитивното“ открих чудесната притча „Внимавай какво си пожелаваш„.

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , | 6 коментара

Седмичен блог дайджест – 27

Публикувано на вторник, 2 ноември, 2010 от Майк Рам

Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!

Понеделник, 25.10.2010

Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.

Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга „Rock Your Life – Разтърси живота си“ и раздаваше автографи в книжарница „Хеликон“ на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога „Библиотеката“ успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.

Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер

Вторник, 26.10.2010

Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров „33 любовни истории„, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?

Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:

Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията „Съмнението ражда истината“, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие „в стила на“. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за „първата онлайн премиера в България“ няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.

и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.

Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.

Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.

Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра „Да се похваля“ и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера:

  • можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
  • ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
  • не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
  • ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука от това;
  • можете да си пишете името по снега… по онзи начин;
  • можете да си организирате състезания в тоалетната

и още много други. Прочетете ги всичките – ще се посмеете добре 🙂

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 7 коментара

Седмичен блог дайджест – 26

Публикувано на сряда, 27 октомври, 2010 от Майк Рам

Много работа, много срещи и нови ангажименти запълниха изцяло времето ми, което ме накара да оставя дайджеста настрана. С големи усилия и лишения от сън (най-любимото ми нещо!), най-накрая успях да произведа този дайджест. Не е много голям по обем, но пък публикациите, цитирани в него, са наистина много добри. Приятно четене!

Понеделник, 18.10.2010

Защо някои хора изглеждат толкова уверени, харизматични и вдъхновяващи? Защо изглеждат така, сякаш привличат успеха като магнит и винаги са „душата на обществото“? Тези въпроси си задава Валентин Михалев и намира отговора в една мъдра сентенция на Вергилий: „Те могат, защото вярват, че могат„. Разбира се, много по-важно е да направиш нещо, отколкото само да четеш мъдри мисли, а най-важното е да откриеш истинската си същност и да бъдеш себе си:

Увереността е качество, което често е затрупано с прекалено много тревоги и безпокойство, но  то е там, чака и е необходимо само малко усилие, за да бъде изровено под купчината от излишъци.

Маргарит Мисирджиев от блога „Свежа идея“ представя в много сбит вид идеите на Едуард де Боно в статията „Човекът с мислещите шапки„. За тези, които не са чували за шестте мислещи шапки и за паралелното мислене – това е чудесно място да започнете. Има няколко полезни линка, а освен това можете да прочетете и моя коментар от наскоро преминалия семинар със самия де Боно в София.

Един интересен въпрос повдига и Лидия Стайкова – дали клиентът винаги е прав? – цитирайки примери на грубо и просташко поведение от страна на „царя“-клиент. И пита: защо искаме нас да ни обслужват вежливо и любезно, при положение, че самите ние не се държим така?

Вторник, 19.10.2010

Вторник е денят на забавните съвети. В блога Life Hacker ни предлагат ценни съвети как да постигнем успех по правилата на мафията. Ето някои от тях, които трябва да следваме, ако не искаме да бъдем „глупака на масата“:

  • Търпение в един момент означава комфорт за десетки години.
  • Когато карате кънки по тънък лед трябва да ги карате бързо.
  • Всички хора са добронамерени, стига да не ги помолите за по мощ.
  • Който плаща добре, е обслужван добре.
  • Спечелените с измама пари са два пъти по-сладки от спечелените с труд.
  • Подготовката е майка на късмета.
  • Мълчаливият глупак минава за мъдрец, а богатият крадец – за джентълмен.
  • Шепа късмет струва повече от цял камион мъдрост.
  • От петнадесет души, които ви ласкаят, поне четиринадесет лъжат.
  • Моли се на Бога по време на буря, но не забравяй да гребеш към брега.

Може не всички да ви се понравят, но определено водят към размисъл, даже и да звучат смешно.

Ана Бако пък твърди, че ако искате да научите всички истини за живота има само няколко места, които трябва да посетите, като автосервизите и салоните за красота. Прочетете статията и ще разберете защо 🙂

Мис Бу е събрала друга интересна колекция – забавни коментари за обслужването в системата на eBay. Понякога прекалено критични, понякога несериозни, но винаги полезни:

ПОЗИТИВЕН: А+++++. Стоката е точно както е описана. Най-добрият сандък с калашници, който някога съм купувал. Аллах е велик!

НЕГАТИВЕН: Въпреки че не си направил нищо нередно, ти оставям този негативен отзив, за да те науча, че вселената е своеволна и нечестна.

Бързо плащане, бърза транзакция, страхотно тяло.

Използвам батерията, за да захраня лабораторията си за метамфетамин. Дотук работи чудесно!

Стоките дойдоха бързо, в добро състояние, ще помогнат на целите ми да управлявам света.

А+ Домашен дефибрилатор – както беше описан – И прави ЧУДЕСНИ сандвичи.

Има и още много – прочетете ги при нея!

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 2 коментара

Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

Публикувано на сряда, 20 октомври, 2010 от Майк Рам

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга „Rock Your Life!„ (Разтърси живота си!), издадена от издателство „Махалото“ и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница „Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента „Still Loving You“. Забавно е! 🙂

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Книги, Музика, Паулу Коелю | С етикет , , , , , , | 4 коментара

Nokia E72 – тежката артилерия. Блогърски телефони от Nokia

Публикувано на вторник, 19 октомври, 2010 от Майк Рам

Да си блогър и да си относително популярен си има и своите преимущества. Nokia България и тяхната PR агенция grayling са предприели похвалната инициатива да предоставят на популярни блогъри различни телефони на Nokia за тестване. Признавам си, че първоначално си помислих, че ще ни ги подаряват, но и така не е зле – хем ги разучаваме отблизо, хем и вие като наши читатели ще си направите сметката дали си струват. 🙂

Идеята е добра, защото един блогър, който си е изградил някакъв авторитет сред своите читатели благодарение на това, че е искрен и неподправен, няма да се откаже от честното си мнение само заради мимолетното удоволствие да си поиграе с нов мобилен телефон. В крайна сметка, аз така ще постъпя и вярвам, че и другите колеги, участващи в тази програма, няма да изневерят на себе си. Мисля, че от споделянето на откровеното ни мнение за ползваните апарати ще бъдат от полза и за самия производител – все пак целта е да правят все по-добри продукти, а какъв по-добър начин от това да чуеш прякото впечатление на един непредубеден потребител?

Искам да благодаря на Маги Кичукова за това, че бях избран да участвам в тази програма и че ми предложи доста богат избор на апарати. След дълго чудене, тъй като досега не съм бил потребител на тази марка, решихме да взема Nokia E72 – сериозен и „тежък“ бизнес модел и да видим как ще го усетя. Като казвам „тежък“ имам предвид наистина тежък. Усещането за тежест е сериозно и макар че в началото си мислех, че ще ми ходи на килограмите, след известно време осъзнах, че тежестта на апарата не е никакво предимство и ако го изтървеш, вероятността да се повреди е значително по-голяма. (Слава богу, не съм го изтървал!)

Преди 4 години ползвах Balckberry и тогава бях впечатлен от удобството да имаш истинска хардуерна клавиатура, която въпреки малките си клавиши е удобна за натискане и с нея може лесно да се пише даже с една ръка, натискайки клавишите само с палец. При Nokia E72 ефектът е същия и това беше една от причините да избера точно този модел за първия си тест. Единственият недостатък на самата клавиатура е, че не е точно QWERTY, а някаква немска модификация, при която някои букви са разменени и това причинява известно неудобство за човек като мен, свикнал постоянно да работи със стандартна клавиатура. Предполагам, че моделът, който ползвах, е бил предназначен за германския пазар.

Естествено, наличието на постоянна хардуерна клавиатура води до сериозно намаляване на екрана, но това е положението – едно удобство винаги е за сметка на друго.

Има още →

Публикувано в Продукти | С етикет , , , , , , , , | 21 коментара

Седмичен блог дайджест – 25

Публикувано на понеделник, 18 октомври, 2010 от Майк Рам

Кое ни прави щастливи и защо сме толкова сериозни, можем ли да се научим да бъдем толерантни и да се справяме сами с проблемите си или ще се изнудваме едни друг и ще се върнем отново в комунизма, силата на любовта и свободата, упоритостта и постоянството и умението да се откажем от претенциите си към живота – ето за това става дума в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 11.10.2010

Едва ли има някой сред нас, който да обича постоянния рекламен спам от големите компании, който ни залива отвсякъде. Уж всичко се прави в името на клиента, но накрая като клиенти разбираме, че фирмите, които уж ни обслужват, всъщност ни изнудват и се опитват да ни превърнат в свои роби. Ивелина Атанасова е написала чудесно открито писмо до Глобул, в което като професионален маркетьор и редови клиент изразява своето възмущение от тяхната политика и отношение към клиентите.

Светлозар Петров продължава своята поредица за недостига на специалисти като този път се фокусира върху нуждата от постоянно обучение и преквалификация, която ужасно много хора у нас изобщо не осъзнават. Други се сещат, но се оправдават с липсата на време. Ето ви един добър съвет от автора:

Видимо е, че няма нужда за всяка преквалификация да правим по още една магистратура. Някъде е необходима, но само някъде. Както и нямаме време 2 години да чакаме да я завършим. Сметките, за съжаление, спохождат къщите ни всеки божи ден. Изходът е или по-внимателно планиране във времето (т.е. да започнем, преди да сме останали на улицата) или избор на съвсем практически ориентиране курсове и обучения (т.е. да стане бързо). Или и двете, ако е възможно. Все пак не всеки занаят се учи за три дни.

(Удебеляването и линкът са от мен – Майк Рам)

Животът е постоянна борба и в тази борба ставаме по-силни с всеки ден, ако успяваме да се преборим с трудностите сами. Понякога чуждата помощ може дамо да ни навреди. Вижте защо в притчата за пеперудата от блога „Позитивното“ – много поучително четиво!

Вторник, 12.10.2010

Григор Гачев е написал много прочувствен пост за помощта, за дълговете и за израстването. В неговия пример, темата се върти около блоговете и ме накара да се замисля дали и аз съм успял да платя своите дългове на онези, които първи ми показаха силата на блога и ме подкрепиха в моите първи стъпки. Може би този дайджест е един вид отплата, макар и към други хора – просто това мога да направя. Ето какво казва Григор за блоговете – едно от най-точните и силни описания на ценното в това да пишеш свободен:

Място, където обикновените хора решават кого ще подкрепят, просто с интереса си към него, а кого ще оставят в забрава. Защото всичко, което е нужно, за да подкрепиш ценността и да отритнеш смрадта е просто да си избереш кого да четеш.

И така малко по малко изплуват и се задържат стойностните, истински хора – и дават на околните пример, че животът е не само подлости и рушвети. Че има как, и си струва да живееш истински, да се чувстваш човек, и да го отстояваш.

Донякъде в съзвучие с това идва и постът на Лидия Стайкова, която публикува писмо от завършващ ученик, споделящ разочарованието си от образователната ни система, която убива всякакво желание за учене и развитие у него. Тъжно е да чета такива откровения, може би защото и аз самият съм се чувствал така при завършване на средното си образование, но пък отговорът на Lyd май е най-мъдрият съвет, който човек може да получи в такъв момент:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Пламен Петров зачеква една актуална напоследък тема, която силно разделя хората на два крайни лагера: Отживелица ли е бракът и прави ли ни сватбата щастливи? Аз като щастливо женен човек вече 20 години отстоявам традицията на брака, въпреки че не намирам вдигането на пищни и скъпи сватби за особено смислено. Пламен смята, че основната причина за избягването на „бракуването“ напоследък е страхът от обвързване. Статията поставя много въпроси и събра много коментари, което показва, че темата в важна за мнозина, но може би наистина пазим някакви скрити страхове, щом предизвиква и толкова много агресия.

За разтуха вижте как кризата се отрази на ордена на джедаите в разказа на Радислав Кондаков „Джедайски неволи“ или прочетете пътеписа на Красимир Георгиев „Великата Индия„, в който авторът се опитва съвсем сбито и накратко да ни представи живота, историята и културата на тази велика страна.

Индия

Има още →

Публикувано в Разни | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 4 коментара

Петъчна притча. Да затвориш кръга

Публикувано на петък, 15 октомври, 2010 от Майк Рам

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Има още →

Публикувано в Петъчна притча | С етикет , , , , , , , | 19 коментара