Седмичен блог дайджест – 34

Публикувано на неделя, 16 януари, 2011 от Майк Рам

Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!

***

Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова „Ново начало„, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва „в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването“ и поради това пожелава „на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър“. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.

***

Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.

Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.

Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!

***

Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. […] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и „пънко нема’а умре!“ 🙂

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , | 5 коментара

Петъчна притча. С доброта в сърцето

Публикувано на петък, 7 януари, 2011 от Майк Рам

Тази история ми беше попаднала преди повече от една година, но по неизвестни причини стоеше в графата „чернови“ и все не намирах вдъхновението да я преведа на български и да я публикувам. Днес видях, че Паулу Коелю е я публикувал в блога си и реших, че вече й е време да види бял свят и сред моите читатели. Много е добра!

С доброта в сърцето

Една жена, пламенна последователка на Буда, насочвала всичките си усилия към това да обича другите. Но всеки път, когато отивала на пазара, срещала един търговец, който й отправял неприлични предложения.

Една дъждовна сутрин, когато търговецът я обидил отново, тя изгубила контрол и го ударила през лицето с чадъра си. Още същия ден тя потърсила будистки монах и му разказала какво се е случило.

– Срамувам се от себе си – казала тя. – Изгубих контрол над гнева си.

– Да, грешно е, че си се разгневила – отговорил монахът. – Но животът е за това да споделяме чувствата си един на друг и ти трябва да разбереш, че хората са различни.

Следващият път, когато той ти каже нещо, изпълни сърцето си с доброта.

И пак го удари с чадъра си, защото това е единственият език, който той разбира.

 

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Петъчна притча | С етикет , , , | 8 коментара

Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 2 (33 издание)

Публикувано на четвъртък, 6 януари, 2011 от Майк Рам

Блог дайджестът продължава с втората част от най-интересните публикации в българското блог пространство през декември 2010 г. Приятно четене!

***

Тихомир Димитров твърди, че бракът е нещо ужасно, нещо, което развращава хората и е на път да умре. Оценките му за онова, което навремето се наричаше „основна клетка на обществото“, са доста черни:

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Тишо ми е приятел, но истината ми е по-скъпа (ако мога да цитирам древния философ), затова ще си позволя да не се съглася с неговите твърдения. И не защото не е прав, а защото всичко това важи само за малък кръг от хора. Онези, които сме щастливо женени от десетилетия, не гледаме на брака като на „окови“, а като на свещен съюз между двама души, основан на доверие, любов и взаимно разбиране.

Тихомир се опитва да представи и отношенията между мъжете и жените в доста негативна светлина – основани на необясним за мен антагонизъм:

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Вярно е, че днешният извратен обществен морал насажда в съзнанието на младите хора страх и подозрителност към противоположния пол, но си мисля, че ако търсиш своята „половинка“ в живота – човека, който ще те разбере от половин дума, човека, на когото можеш да се довериш – ще я намериш и ще поискаш да останеш с нея „докато смъртта ви раздели“.

***

Даниела Соколова (LeeAnn) споделя своите причини да бъде SOS семеен спонсор. Харесвам такива хора, които правят нещо добро и после говорят за него, за разлика от повечето клакьори, които викат „Дайте да дадем“, но си остават само с викането и разпространението на спамерски съобщения. Ако истински вярваш в една кауза – направи нещо за нея. Така, както прави Дачи. „По делата им ще ги познаете“ е казал Исус. Аз няма какво повече да добавя.

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 8 коментара

2010-та в случки и събития

Публикувано на неделя, 2 януари, 2011 от Майк Рам

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното „самопризнание“ на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Има още →

Публикувано в Лични | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 13 коментара

Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 1 (32-ро издание)

Публикувано на сряда, 29 декември, 2010 от Майк Рам

Вече цял месец боледувам и в кратките мигове на просветление, когато грипът ме поотпускаше, успях да проведа един семинар и да подготвя още един за новата година. За съжаление, през целия месец не можах да намеря време да публикувам редовните седмични дайджести. Събирах много материали, но с времето започнаха да губят актуалност и ги затрих. Останаха само няколко публикации, които задържаха вниманието ми и реших да ги споделя с вас точно преди края на годината – и без това тези дни освен честитки и пожелания за успехи няма почти нищо друго в блогосферата 🙂

Не знам за в бъдеще дали ще успявам да поддържам огъня всяка седмица или пък ще премина на по-големи интервали, например да издавам дайджеста веднъж месечно – времето ще покаже. Надявам се в коментари към този пост да ми подскажете дали одобрявате този формат или предпочитате седмичния. Приятно четене!

***

Винаги съм бил трън в очите на компанията заради това, че пуша и винаги съм се възмущавал от безкрайните примери на липса на всякаква толерантност и разбиране в двата враждуващи лагера – на пушачите и на непушачите – затова много харесах подхода на Ваньо Каменов от блога NicoFree и съм горещ негов почитател. Не знам дали под негово влияние или поради физическата невъзможност да пуша, но вече и аз мога да се похваля, че от началото на декември не съм запалвал цигара. Това едва ли ще угаси фанатизма и омразата на непушачите към различните от тях, но аз приемам за своя кауза да посочвам Ваньо като един светъл пример за човек, който разбира проблемите на пушещите и който напълно добронамерено се опитва да им помогне. Това, което най-много ми хареса този месец от неговия блог е публикацията „Спиране на цигарите с мислещи шапки„, в която той прилага метода на 6-те мислещи шапки на Едуард де Боно за мотивиране пушачите за отказване на цигарите. Много е оригинално, а мисля, че ще бъде и ефективно!

***

Тодор Христов създаде през 2010 г. доста успешната онлайн книжарница NovaVizia.net, специализирана в полезни за бизнеса и личностното развитие книги и сега, в края на годината представя своята класация на Най-добрите бизнес книги за 2010 г. Споделям мнението му за голяма част от заглавията, тъй като съм ги чел, така че му се доверявам и за останалите. Винаги съм смятал, че добрата книга е отличен подарък, който можем да направим на себе си или на свой близък, а какъв по-добър повод от Новата година и какво по-добро заглавие от тези, които са попаднали в класацията? Пожелавам успех на всички, които се захващат с нов бизнес през новата година, успех и на интернет книжарницата NovaVizia.net с пожеланието догодина да предложат и афилиейт програма, в която да могат да участват и блогъри! 🙂

***

Стефан Русев пък е предприел една друга похвална инициатива, наречена „Предай нататък„. Вдъхновен от книгата „Лидерът, който нямаше титла“ на Робин Шарма, Стефан обяви, че ще я подари на някой от своите читатели, който обещае да направи същото след като я прочете. Идеята е книгата да обикаля от човек на човек и така колкото може повече хора да попият от нейните идеи. Надявам се спечелилият Евгени Йорданов да продължи идеята. Ще следим за това в неговия блог.

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , | 3 коментара

Робърт Харис – „Сянката“

Публикувано на събота, 25 декември, 2010 от Майк Рам

Първо, трябва да започна с това, че спечелих тази книга от мини-конкурса на блога „Операция Кино“, посветен на новоизлезлия (тогава) филм „Писател в сянка“, базиран на романа на Робърт Харис „Сянката“, за което много благодаря на организаторите. Книгата я прочетох почти веднага, но разни работни ангажименти ми попречиха да напиша коментар за нея, още повече, че бях решил това да се превърне в нова и активна рубрика в моя блог. Коледните празници, покрай които работата спря и коледният грип, който отново ме вкара в леглото, са причините, които ми осигуриха времето да напиша този кратък пост.

Жанрът на книгата е политически трилър. Това би трябвало да даде отговори на много въпроси. Има някаква заплетена криминална история, която главният герой се опитва да разплете (това е трилъра), а обектът на неговите разследвания е бивш министър-председател на Великобритания, който се оказва замесен в политически скандали и е марионетно зависим от ЦРУ (това пък е политическата част). И ако едната страна на романа е наистина интересна и героят на автора е малко познат за нас образ – писател в сянка – то другата страна – политическата – е доста банална. Признавам, че финалът на книгата с нищо не ме изненада и попадна в категорията на традиционните политически клишета. Да, не се сетих кой е главният двигател на всичко (макар че не беше много далеч от ума) и няма да ви го издам, за да ви е интересна книгата и на вас 🙂

Има още →

Публикувано в Книги | С етикет , , , , , , , , , | 5 коментара

Nokia C6-00 – един страхотен смартфон

Публикувано на понеделник, 13 декември, 2010 от Майк Рам

Nokia C6 е телефон, който направо ти „лепне“ на ръката като го вземеш. Преди време бях писал за друг модел на тази фирма – Nokia E72, който въпреки качествата си, не ми направи особено впечатление – нито като функционалност, нито като дизайн. Когато поех C6 в ръцете си, веднага си казах: „Това вече е друго нещо!“, а дъщеря ми Цвети направо се влюби в него и само ме дебне да го оставя, за да го вземе тя. Накрая ми заяви, че точно такъв телефон трябва да й купя по най-близкия повод (например за Коледа).

Не бях ползвал досега телефон с тъч скрийн, но този е много удобен – хем стои добре в ръката, хем добре разбира кой бутон си натиснал и работи перфектно дори за хора с дебели пръсти като моите. Освен това има и хардуерна клавиатура, която също е много удобна и плъзгачът се крепи доста стабилно. Става да пишеш и по-дълги текстове, като имейли и дори документи, но за съжаление, отново се сблъсках с традиционния за Nokia проблем – няма кирилица.

За сметка на това има множество приложения – както комуникационни, така и така и за забавление, и мисля, че предлага всичко, което човек може да иска от такъв модел телефон. Честно казано, не мога да не направя сравнение с E72 и се чудя защо единият телефон се води висок клас (бизнес) и е по-скъп, при положение, че е по-неудобен, а другият се води среден клас, при положение, че предлага абсолютно същата функционалност, по-удобен е за ползване и на всичкото отгоре е по-евтин. Някакъв маркетингов трик ще да е, но за мен Nokia C6 е определено по-добрият модел.

Има още →

Публикувано в Продукти | С етикет , , , , , , , , | 24 коментара

Седмичен блог дайджест – 31

Публикувано на сряда, 8 декември, 2010 от Майк Рам

Тежък грип ме повали преди 10-ина дни и още не мога да се отърва от него. В главата ми е мътно и ми е ужасно трудно да задържа някоя стойностна мисъл. В минутите на просветление събирам информация за дайджеста. Отново излиза късно, но както вече сте разбрали, онова, което публикувам тук, остава ценно много дълго след като е било публикувано. Или поне така се надявам да бъде. Приятно четене!

Понеделник, 22.11.2010

Божидар Божанов прави един интересен анализ на състоянието на електронното управление у нас, което по неговите думи „на практика отсъства“. Постът предлага добро описание на текущото състояние на нещата и дава много разумни идеи какво трябва да се направи, за да се задвижи този процес. Друг е въпросът дали има кой да чуе.

Боян Юруков зачеква един доста премълчаван въпрос у нас – за монопола на БАН върху науката. Съществува мнение, че науката трябва да се спонсорира от държавата и може да се прави единствено в оторизираните за целта институти на БАН. Е, Боян показва, че има много други възможности, които могат да се реализират чрез сътрудничество между университетите и частни организации. Споделям това мнение, но ми се струва, че не в монопола на БАН е проблемът, а в това, че подобни начинания крият немалък риск, който нито университетите (които нямат бюджет да си платят парното), нито бизнесът (който у нас е доста страхлив и предпочита утъпканите пътеки), са готови да поемат. В крайна сметка, поради липса на други желаещи, с наука остават да се занимават само „феодалните старчета“ (терминът е от Симеон Дянков).

Ваньо Каменов, създателят на блога Nicofree, споделя историята на собствената си зависимост от цигарите и как е успял да се освободи от нея. Неговата страст и личен опит като пушач ми въздействат много силно и мисля, че точно човек като него би могъл да помогне на много хора да се отърват от този вреден навик. Не знам дали от болестта или под въздействие на неговите публикации, но вече от около седмица не съм пушил. Дали пък няма и аз да успея най-накрая да изхвърля цигарите?

Вторник, 23.11.2010

Една бурна кампания се разви и угасна за няколко дни, изразила възмущението на някои активни участници в социалните мрежи от поведението на Иво Сиромахов – сценарист в „Шоуто на Слави“, който свободно „заимства“ публикации от Twitter и Facebook и ги представя в Шоуто като свои авторски. Кампанията показа две неща: (1) когато се появи една вирусна идея, тя може бързо да обхване много хора и да създаде информационна вълна. Тоест, социалните мрежи имат свой мощен механизъм за разпространяване на информация и увличане на хора по дадена идея. (2) извън интернет много малко хора разбраха какъв е проблема и още по-малко се развълнуваха от него. Да не говорим, че самата кампания угасна от само себе си няколко дни по-късно, а нейният герой – Сиромахов – умно си замълча и се въздържа от коментари.

Боян Юруков предлага информация за развитието на кампанията, статистика, както и своята позиция в подкрепа на авторите от Twitter в пост, озаглавен „Сиромашки факти„, Юлиян Попов цитира най-добрите попадения на кампанията против Сиромахов, озаглавена #siromahovfacts, а Радко Кръстанов пък се опитва да защити сценариста, аргументирайки се със закона за авторското право. Позицията на Кръстанов е интересна, защото Сиромахов определено не заслужаваше такава негативна кампания, насочена срещу него – вълната от обвинения в кражба, макар и хумористични, беше доста тежка и ми е трудно да си представя как се е чувствал Сиромахов и как я е понесъл. От друга страна, Кръстанов чете закона за авторското право, както дявола евангелието, което до голяма степен обезсмисля неговата аргументация. Той например твърди, че

Никой не е длъжен да цитира никого за нищо, когато взаимства в социална мрежа* обект на авторско право (в случай, че Туитовете и статусите във Фейсбук бъдат доказани като обект на АП). Правилно или не, това пише в член 24, ал. 1.
* цит. по закона: „…с преходен характер и нямащ самостоятелно икономическо значение“.

Точният цитат, обаче гласи: „временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение“. Грешката е, че преходният характер липсата на самостоятелно икономическо значение се отнасят за възпроизвеждането, а не за оригинала, както ни внушава Кръстанов. А „Шоуто на Слави“ е комерсиално предаване с много ясно икономическо значение.

В този казус има и още един проблем, който Радко Кръстанов пропуска: след възпроизвеждането на „заимстваните“ текстове, обявени от Сиромахов за „народно творчество“, то вече се превръща в обект на авторско право за шоуто, а по-късно под авторството на Слави Трифонов същите смешки се издават и в книга, където съвсем ясно се декларира ненакърнимо авторско право. Значи първо онова, което прочетем в интернет е народно творчество и можем да го ползваме както си искаме, а след това го обявяваме за свое творчество и претендираме за авторски права. Не е ли малко нагло? Нагло е. И колкото и да ми е симпатичен Иво Сиромахов, не мога да го защитя в този случай. Това си е чиста проба плагиатство и ако законът все още не е много категоричен, то от морална гледна точка това си е чиста кражба. Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 8 коментара

Седмичен блог дайджест – 30

Публикувано на сряда, 1 декември, 2010 от Майк Рам

Този дайджест трябваше да го напиша преди повече от една седмица, но поради твърде многото ми ангажименти – работни и лични – не можах да намеря време и реших да го пропусна. Днес успях да се усамотя за малко и реших да напиша следващия блог дайджест, но разглеждайки запазените връзки, установих, че по-миналата седмица е имало толкова интересни и полезни блог публикации, че ще бъде грехота да ги пропусна и да не ги споделя с вас. Освен това, открих, че повечето от тях са стойностни и актуални винаги, а не само в конкретния момент на публикуването си.

Мелиса от блога „Позитивното“ е публикувала цитат от Библията: „Има време за всичко„:

  • Време за раждане, и време за умиране;
  • Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
  • Време за убиване, и време за изцеляване;
  • Време за събаряне, и време за градене;

Надявам се, че сега е дошло времето за публикуването на този дайджест и че вие ще имате времето и желанието да го прочетете. Приятно четене!

Понеделник, 15.11.2010

Седмицата започва с интересен диалог. Събина Панайотова публикува в блога „ентелегентно“ критична статия към потребителите на относително новата социална мрежа foursquare, в която всеки участник споделя публично къде се намира в даден момент, озаглавена „Ти си кмет, so what?!?„, реферирайки към една от наградите, които получават участниците – титлата „кмет“. Не мога да не призная, че в някои отношения е права, въпреки че и аз съм потребител на тази социална мрежа:

И в крайна сметка какво стана със свободата? Не искате камери, не искате Биг Брадър, голямата част от интернет хората протестирате срещу подслушването, следенето и милиционерщината, обаче нямате проблем да си казвате без да ви питат на всеки час.

Отговорът идва от Боян Юруков, който в статията си „Е па кмет съм. Haters be hatin’“ се опитва да опонира на Събина с няколко аргумента. Първо, това е игра и хората не търсят рационално обяснение за поведението си, когато просто им е забавно. Второ, има потенциал за бизнес, който все още не е достатъчно широко осъзнат и трето, има достатъчно добри механизми за защита на личните данни, така че непознати за вас хора да не могат да ги достъпват. Боян е активен защитник на foursquare и на българския му аналог Vivo, а под статията има доста коментари, които също си заслужават да бъдат прочетени.

Малко в противоречие на тезата си за защита на личната свобода, Събина е публикувала в личния си блог чудесни снимки от скорошното си пътуване до Лондон, с което потвърждава правилото, че блогърът обича да се хвали с местата, които е посетил, независимо от формата. Снимката на Tower Bridge отдолу е впечатляваща, а като видя типичните тесни и криволичещи английски улици с къщи от тъмнокафяви тухли не знам защо винаги в ушите ми зазвучава тежката и монотонна музика на Black Sabbath. Все пак, Лондон е забележителен град и наистина трябва да се посети.

Улиците на Лондон

Вторник, 16.11.2010

Ден на интересни откровения – Вили Фарах се пита дали любовта трае наистина до три години, както казва поверието или има нещо повече, което ни убягва. Ето и част от нейния отговор:

Любовта не трае три години. Истинското чувство продължава да живее и да се развива. То става все по-силно и все по-неподправено. Истинската любов изисква усилия. Трудно е да я намериш. Още по-трудно е да я запазиш жива. Днес сме научени да разчитаме на лесното. Бързо захвърляме това, за което е нужно да се потрудим.

Често ме питат защо се занимавам с консултации и обучения и защо някой трябва да ми плаща за това – да не би да съм по-умен от другите? В отговор написах един пост в блога „PM Stories“, озаглавен „Защо водя семинари по управление на проекти?„, в който споделям своето виждане за работата си и за нейния смисъл. В моите семинари не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Вярвам, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис, който да удовлетворява всички.

Тодор Христов разказва за една добра идея за рекламиране на България като туристическа дестинация в поста „Джон Лоутън и посланиците в маркетинга„. В историята става въпрос за серия филми, представящи различни кътчета от страната ни, в които водещ е известния рок певец, който не само разказва увлекателно историята на България, но разкрива красотата на природата ни с истинско възхищение и ентусиазъм, който неминуемо би впечатлил не само неговите сънародници, а и други чужденци, споделящи тръпката на откривателството и доверяващи се на искреността на един известен човек. Подкрепям мнението на Тодор, че този подход би дал много по-добри резултати за популяризирането на България като туристическа цел, в сравнение с безсмислените и скъпи рекламни клипове, които се завъртяха напоследък по телевизиите.

Радислав Кондаков от „Писалка.нет“ е решил да организира част от блог постовете си в електронни книги и да ги предложи напълно безплатно на своите читатели. В това не виждам нищо лошо, даже напротив – така много лесно човек може да прочете разкази от една колекция, вместо да се рови дълго из блога. Изданието, което Ради ни предложи във вторник беше „74 признака и други щуротии“ – една изключително забавна компилация, която се чете бързо и която със сигурност ще ви разсмее от сърце. Лично на мен най-много ми харесаха разказите „12 признака, е трябва да се хванете здраво на работа“, „Странични ефекти при визуализация“ и „Как да четем обяви за недвижими имоти“. Култово! 🙂

Има още →

Публикувано в Седмичен блог дайджест | С етикет , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 8 коментара

Лични и болнични

Публикувано на сряда, 1 декември, 2010 от Майк Рам

Ако следите този блог редовно, вероятно сте забелязали, че съм се умълчал напоследък. Случи се така, че последната седмица беше богата на събития – и приятни, и неприятни – толкова много, че отнеха всичкото ми време и дори редовната рубрика „Седмичен блог дайджест“ беше изоставена временно (което си е много опасно, както всички знаем за временните неща).

Първо, имах два семинара, планирани от доста време, в които трябваше да се изявявам като лектор. Единият беше в сряда, на 24.11 и беше представяне на семинарите по управление на проекти, които съм подготвил и провеждам от името на моята фирма RammSoft. Лекцията беше озаглавена „Пътят на проекта – към успех или провал„ и представяше моята визия за това кои са основните елементи на успешния проект и основните слабости, които които хората допускат при тяхното управление. Лекцията беше безплатна и първоначално участие в нея бяха заявили доста хора, но в крайна сметка дойдоха едва половината от тях. За пореден път се оказа, че е много по-лесно да дадеш едно обещание, отколкото да го изпълниш. Благодаря на участниците и се надявам, че за тях презентацията ми е била наистина полезна.

Вторият семинар, който се проведе в петък, на 26.11, беше посветен на фрийланс работата или работата като свободен специалист. Един от организаторите на семинара бе Ложата на фрийлансърите – една организация, която се опитва да обедини усилията на самотните играчи, за да постигнат по-високо качество на работата си и да повишат своята ефективност. Изключително съм доволен, че в залата имаше толкова много хора, занимаващи се с фрийланс и че лекциите бяха интересни и полезни за всички. Мисля, че това беше едно от най-качествените събития, на които съм присъствал тази година и го казвам съвсем обективно, независимо, че аз бях един от лекторите.

Има още →

Публикувано в Лични, Събития | С етикет , , , , , , , | 15 коментара