The Man On The Silver Mountain

Въпреки че отсъствах през половината от отминалата седмица, не бях съвсем откъснат от събитията у нас и успявах да проследя интересните теми в българското блог-пространството. Нямах много време за пространни коментари, но все пак успях да ви подготвя един дайджест на най-интересните блог-постове. Приятно четене!

Понеделник, 09.08.2010

Седмицата започна с икономически публикации: Калоян Колев разкрива дилемата в отношението на Швейцария към Европейския съюз – дали да запази гордата си необвързаност с други организации и да запази икономическата си сила, или да влезе в съюза и да се превърне в негов солиден донор. Павел Янчев пък коментира съмнителната икономическа изгода от провеждането на големи спортни събития като олимпиадите:

Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.

Гафът на министър Божидар Димитров, нарекъл народа ни „шибан“, беше политическото събитие на предишната седмица. Коментари имаше много и все емоционални, затова и нито един от тях не влезе в предишното издание на дайджеста. Тази седмица попаднах на коментара на Христо Христов „Кой кого шибна и защо?„, който разглежда ситуацията от различни ъгли и без излишни емоции. Има над какво да помисли човек, като го прочете.

Поли Козарова разкрива 5 качества на българския бизнесмен, които му пречат да успява в маркетинга. Анализът е добър, но си мисля, че тези качества пречат не само на бизнесмените и не само в маркетинга. За съжаление, струва ми се, че това са дълбоко вкоренени в нашия национален манталитет мисловни модели и трудно бихме могли да ги променим изведнъж.

Пламен Петров споделя своите прозрения за истинските и неистинските приятели:

Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.

Струва ми се, че изразът „неистински приятели“ всъщност е оксиморон – такова животно нема! Един човек или ти е приятел (тоест истински), или не е. Няма средно положение.

Снимката на деня е от индийския храм Акшардам, наречен осмото чудо на света. Прочетете повече за него в блога „Разходка.ком“.

Има още →

Вчера преживях най-хубавия си рожден ден от незапомнени времена! Получих поздрави от над 150 човека, като само на стената си във Фейсбук бях преброил 103-ма приятели, отправили ми пожелания за честит рожден ден! Отделно онези, които писаха в блога, обадиха ми се по телефона, по мейла или по Скайп. Велико!

Пламен написа статия за мен, която много ме трогна, а тя взе, че се появи дори в сайта на vesti.bg!

Вечерта празнувахме със стари приятели, с които си направихме страхотен купон – пяхме, танцувахме и се веселихме до късно през нощта. От много време не бях се чувствал толкова освободен, толкова щастлив.

Получих чудесни подаръци, но най-важното е, че открих колко много приятели имам, които дори и непознати, ми изпратиха своите позитивни пожелания и ми създадоха прекрасното настроение в този ден.

Благодаря на всички! Искрено и от сърце!

Днес отивам да релаксирам и да се плацикам в едно басейнче близо до София, а следващата седмица отново ще бъда ваш 🙂 Надявам се след още 42 години отново да сме заедно и да си прекарваме добре.

Пожелавам ви слънчево настроение и много приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Много съм щастлив, че подаръкът, който бях обявил за автора на 4000-ия коментар в блога – автобиографията на Марк Твен – вече е доставен на новия си собственик, при това лично!

Ваня Вангелова написа следния коментар под 14-ия седмичен блог дайджест:

Майк, тази седмица четох много, но пак съм пропуснала много интересни постове. Благодаря ти. 🙂

Добри думи, които дават смисъл на моята работа и които й спечелиха книгата-подарък.

Най-много се зарадвах на факта, че живее в София и че вместо да й изпратя книгата по пощата, тя предложи да се видим на по бира и да й я дам лично. Какво по-хубаво от това?

Речено-сторено и ето, че снощи се срещнахме, запознахме се на живо и си поговорихме като стари приятели за живота, вселената и всичко останало. Ваня е човек, с когото може да се говори за много неща, а освен това е и блогър, който обича да споделя мнението си за нещата от живота. Тя дори писа за срещата ни преди мен 🙂 Оказа се, че обича да чете книги и се надявам, че книгата, която й подарих, наистина ще й хареса.

Радвам се, че блогът ми е повод да се запознавам с интересни хора; радвам се, че интернет и съвременните технологии ни дадоха възможност на интересните хора да споделят мислите си със света, а по този начин и ние по-лесно да ги откриваме и да ги опознаваме. Това ме мотивира силно да продължавам да пиша и да споделям своите мисли и идеи – така откривам нови приятели и съмишленици и това осмисля всеки мой ден.

Благодаря на всички читатели, че ви има!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Въпреки, че пререгистрацията на фирмите в новия Търговски регистър тече от доста време, аз, като типичен българин все отлагах този момент, намирайки си най-различни оправдания. Все пак, реших да го направя 150 дни преди крайния срок (който е краят на годината), и това ме отличава от масата сънародници, които ще тръгнат да вършат тази работа три дни преди Коледа. 🙂

Въпреки доброто желание на Агенцията по вписванията, информацията на сайта им не е достатъчно подробна, а аз днес се пържих няколко часа в най-голямата жега и реших, че ще бъде полезно да знаете какво трябва да се направи в случай като моя. Пък може и за други случаи да бъде полезно.

Важно е да се знае, че пререгистрацията може да се направи по електронен път или на живо. Аз избрах на живо, защото исках да разговарям със служителките, които приемат документите и да получа най-точната информация. Но ако сте ЕТ, надявам се, че след като прочетете този пост, ще можете лесно да се справите и по електронен път, а там плащате по-ниски такси и си спестявате чакането по опашките. Моят разказ е за това как става пререгистрацията на ЕТ на живо, тъй като фирмата ми – RammSoft – е едноличен търговец.

Стъпка първа е да си извадите удостоверение от Окръжния съд по регистрация на фирмата. За София това е стая 79 в Софийски Градски Съд. Същото е като удостоверение за актуално състояние, но ако е за пререгистрация, се издава безплатно. Важно е в съда да си носите копие на картончето от Булстат – нещо, което не се е изисквало досега, но без него няма да ви приемат молбата. Бланки за молби (поне в София) дават на самото гише. Удостоверението се издава за една седмица.

Докато в съда ви издават заветния документ, вие трябва да посетите сайта на Агенцията по вписванията и да си свалите бланките за необходимите ви документи. Тъй като при подаване на документите в Търговския регистър се чака ужасно много (от 12 гишета в момента работят само 3), ви препоръчвам да си попълните всички документи предварително, за да не губите ценно време там.

Има още →

Свобода, креативност, успешни и неуспешни бизнес подходи, малко политика и много красота – това са темите на отминалата седмица, намерили място в този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 26.07.2010

Това, че сме хора с ниско самочувствие, го знае вече всеки, но колко ниско е то наистина? Михаил Кенанов споделя резултатите от едно проучване, направено от Галъп, според което българите се поставят на 137-мо място от 155 държави! Да не говорим, че в Европа сме последни. Като го прочетох, се замислих дали наистина сме песимисти-негативисти и коя е причината за националното ни отчаяние? Дали не сме просто невежи и не знаем колко по-добре живеем от много други народи по света, или пък сме мрънкачи, които гледат да си изпросят някаква малка облага, представяйки се за много по-зле, отколкото в действителност са?… Последното го мисли и Михаил:

Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската. […]

Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…

Като контрапункт Радислав Кондаков ни посочва един сайт, който измерва относителното ни лично богатство и ни поставя в уникална класация по доходи на всички хора по света. Оказа се, че аз, с моите скромни напоследък доходи съм на 798 204 822-ро място по богатство в света, което ме поставя сред най-богатите 13,3% от хората! Май наистина трябва да преосмислим националното си самочувствие!

Борил Богоев ни разкрива 10 тайни на разбиващия нетуъркинг. Не мисля, че са кой знае колко секретни тези тайни, но синтезират наистина най-важните неща, които човек трябва да знае, когато посещава публични събития и как да извлече най-голяма поза за себе си и за своя бизнес. В интерес на истината, открих, че спазвам почти всички съвети – явно за това съм толкова популярен по конференциите 🙂

Някога, когато бях по-млад, четях много поезия (даже се опитвах и да рецитирам). Обичах красивите чувства, изказани с красиви думи. В блога „Позитивното“ попаднах на стихотворението на Давид Овадия „Аз вярвам в мълчаливата любов„ и отново се върнах в юношеството. Някои неща са наистина вечни. Прочетете го непременно!

Снимката на деня е от пътеписа на Стойчо Димитров от Дубровник. Имах мерак това лято да се разхода дотам, но плановете ми се промениха. Все пак, благодарение на снимките и разказа на Стойчо можем всичко да се потопим в атмосферата на този забележителен град.

Има още →

Да ти влезе майстор в къщата си е проклятие и повечето от нас са си страдали от него. За съжаление, в живота често се налага да правим такава саможертва и почти винаги сме недоволни от изпълнението на майсторите. Аз самият минах през този кръг на ада преди 6 години и след като похарчихме много време и несметно количество пари, не останахме никак доволни от свършеното.

Тази година, въпреки яростната ми съпротива, семейният съвет реши, че се налага да правим нов ремонт. Вярно, че беше относително малък – само на банята – но пък цялостен и при това ние вече живеем в този дом. А да правиш ремонт в къщата, в която живееш, си е наистина екстремно преживяване!

За щастие, мой приятел и колега прави ремонт в офиса си и за първи път имахме късмета някой да ни препоръча майстори. Той ми каза: тези са добри – работят бързо и качествено, а шефът им следи всичко да е наред и аз да съм доволен. Брей, казах си, това звучи направо като по филмите! Може ли да бъде истина?

Така се запознах с Павката от Перник и неговия екип.

Има още →