Играта „Коя блогърка от твоя блогрол би изчукал?“ стигна и до мен. В същото време, по повод на тази игра, попаднах и на „Първия закон на блогърските игри„, който гласи, че всяка подобна инициатива започвала със следното извинително-обяснително встъпление:

По принцип не си падам по такива неща, но…
блаблабла блабла

което в превод означавало:

Абе да се застраховам, че не съм тъпак, не се водя по акъла на масите и по принцип съм над тия неща, ама… сега ме сърбят ръчичките…

Аз пък ще отговоря, че много си падам по такива неща и имам поне три причини за това:

• Първо, обичам да попълвам лексикони. Това идва още от детството ми, когато другите деца си правеха едни големи лексикони и си ги даваха едни на други да ги попълват. Друг е въпроса, че само мен ме пропускаха, защото за тях съм бил напълно безинтересна личност. Явно имам неизживяно детство.
• Второ, много обичам да разказвам за себе си. Просто не познавам по-интересен и по-любим човек от самия мен. Каква душевност! Какъв характер! И всеки ден откривам нови и нови неподозирани черти на своята невроятно богата личност.
• Трето, подобни игри, ако се проведат правилно, носят полезни линкове на сайта. Това е тема, която има съвсем практическо (SEO) значение и вероятно ще я развия по-подробно в друг пост.

С други думи, ужасно много обичам да участвам в такива игри.

Само че тази ще я пропусна.

И ще обясня защо.

• Първо, тази игра е много сексистка. Прави се само между мъже и се говори за жени, които би искал да изчукаш. Звучи сякаш си купуваш кон от пазара и го оглеждаш дали е достатъчно здрав и силен. Не че защитавам позициите на феминистките, но наистина такава игра не ни прави чест, а се бараме интелигентни хора.
• Второ, жените, които чета в блогрола си са малко, но пък за сметка на това пишат хубаво. И това е причината, поради която се намират там. Аз ги харесвам защото са оригинални блогъри, а не защото имат дълги крака или големи цици. Между другото, голяма част от тях нямат снимки, така че нямам никаква представа за външния им вид, камо ли да се възбуждам от него.
• Трето, отношенията ми с тях се основават на уважението. Ценя това, което пишат и което мислят, и ги харесвам като личности. Много бих се радвал да бъдем и приятели, а това за мен е много по-ценно от едно изчукване. Дори и само хипотетично.
• Четвърто, аз съм щастливо женен мъж, а те също са или омъжени, или си имат постоянен партньор, така че защо трябва да си усложняваме живота, ненужно провокирайки ревността на невинни хора и създавайки излишни сътресения в тези хармонични връзки?

С две думи – обичам жените и ги уважавам и ценя като хора. Блогърките не правят изключение. Не съм феминист, а по-скоро искам да бъда джентълмен. За съжаление, ме нарекоха „чичара“. Няма угодия! 🙂

Надявам се, че създателите на играта и по-специално Bla, от когото получих топката, няма да се разсърдят, че не я продължавам. Може да съм чичара, но и аз си имам принципи!

Това е.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.