Така се пееше в една песен на ФСБ, така се чувствам и аз.

Цяло лято отдадох на най-новия си проект – Клуб „Спри и помисли!“. Какво е това? Това са една група хора, които се събират, за да споделят идеи, да се научат да общуват по-добре и в крайна сметка да обогатят живота си с полезни и приятни преживявания.

Какво печеля? Като пари – нищо. Но това даде нов смисъл и на моя живот и ми показа колко е хубаво да имаш приятели, с които можеш свободно да споделиш онова, което те вълнува и от които да научиш много нови и интересни неща. И най-важното – усещането да бъдеш полезен за тях. А приятели спечелих много и стойностни, което ме прави щастлив.

В началото на месеца решихме да си дадем малко почивка и да прекараме отпуската си пътувайки из страната и малко по-откъснати от компютрите и интернет.

На 01.09 посетихме Пловдив с моята прекрасна съпруга и прекарахме един чудесен ден, отпразнувайки 19-тата годишнина от сватбата си под звуците на „Concerto“-то на Маестро Jon Lord, макар и леко подочути покрай оградата на Античния театър (понеже не можахме да си купим билети). Учудващо за нас беше да осъзнаем колко хубав град е Пловдив  и колко е приятно да се разхождаш безгрижно и влюбено по центъра, вместо да се шашкаш в командировки.

Разбира се, посетихме родителите си и изпълнихме задължителния за този сезон ритуал по приготвянето на домашна лютеница – семейният деликатес, заради който дори и мързелив човек като мен, се захваща с тежък домакински труд 🙂 Този път направихме рекордно количество – цели 4 дози, което се изразява в смилането, изпичането и изваряването на 120 килограма суров зеленчук – но пак си мисля, че зимата ще изядем всичко и ще трябва да опрем до услугите и на консервните фабрики.

На 05.09. посетихме оново Каварна и концерта на групата Over The Rainbow – едно супер приятно изживяване, за което вероятно ще пиша отделно. Посетихме Балчик и неговата ботаническа градина – едно вълшебно място, покорило ни със своята красота и спокойствие; минахме и през Варна, където отново прекарахме един чудесен ден и се срещнахме с нови и интересни приятели.

За съжаление, хубавите неща вървят заедно с лошите и по едно време паднах покосен от невярна болест – някакъв вирус ме събори на легло за два дни, което малко обърка плановете ни, но по-важното е, че вече съм на линия и изпълнен с мерак да пиша и да споделям с вас интересните неща, които откривам край себе си.

Липсваше ми блога и връзката с онлайн света. Надявам се пак да открием онези неща, които са ни интересни и да продължим да общуваме на страниците на този блог.

„Завръщам се пак обичан и желан“

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.