Първо, трябва да започна с това, че спечелих тази книга от мини-конкурса на блога „Операция Кино“, посветен на новоизлезлия (тогава) филм „Писател в сянка“, базиран на романа на Робърт Харис „Сянката“, за което много благодаря на организаторите. Книгата я прочетох почти веднага, но разни работни ангажименти ми попречиха да напиша коментар за нея, още повече, че бях решил това да се превърне в нова и активна рубрика в моя блог. Коледните празници, покрай които работата спря и коледният грип, който отново ме вкара в леглото, са причините, които ми осигуриха времето да напиша този кратък пост.

Жанрът на книгата е политически трилър. Това би трябвало да даде отговори на много въпроси. Има някаква заплетена криминална история, която главният герой се опитва да разплете (това е трилъра), а обектът на неговите разследвания е бивш министър-председател на Великобритания, който се оказва замесен в политически скандали и е марионетно зависим от ЦРУ (това пък е политическата част). И ако едната страна на романа е наистина интересна и героят на автора е малко познат за нас образ – писател в сянка – то другата страна – политическата – е доста банална. Признавам, че финалът на книгата с нищо не ме изненада и попадна в категорията на традиционните политически клишета. Да, не се сетих кой е главният двигател на всичко (макар че не беше много далеч от ума) и няма да ви го издам, за да ви е интересна книгата и на вас 🙂

Това показва, че авторът е добър разказвач и умее да държи читателя в плен на историята. Съгласен съм с колегите от „Операция Кино“, че книгата има добър ритъм и е страшно увлекателна, а бих добавил, че Харис е голям майстор на словото и има страхотни попадения, които повдигат настроението и правят четенето истинско удоволствие.

„Сянката“ е книга, с която можете да си прекарате чудесно няколко часа, след което спокойно можете да я забравите. Тя няма да ви разтърси или да ви накара да се замислите над живота и политическите игри (това би трябвало вече да сте го направили след гледането на новините по телевизията), но може да насочи мислите ви към съдбата на писателите в сянка и множеството други подобни професии, които създават публичните образи на „звездите“, а самите те остават някъде зад кулисите и никога не получават заслужено признание. Понякога така е много по-добре, както ще разберете от книгата.

Не съм гледал филма „Писател в сянка“, но като се има предвид, че негов създател е Роман Полански, който въпреки съдебните проблеми си остава голям режисьор, а след рецензията в блога „Операция Кино“ мисля, че е представил историята по малко по-различен и може би по-въздействащ начин. Участието на класни актьори като Пиърс Броснан и Юън Макгрегър е гаранция за качествено изживяване, така че със сигурност ще го гледам, за да сравня двете гледни точки.

В заключение: книгата е добра и си струва, но едва ли ще посегна към нея втори път. Затова, след като всички в семейството я прочетат, вероятно ще я подаря на някого, за да могат повече хора да й се насладят.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.