Ей, вече за 40-ти път ви представям блог дайджеста! Това е голямо постижение за мен и ме прави много щастлив! Мислех си, че може да остане нещо мимолетно, но ето че 40 пъти ми е интересно да откривам и да споделям с вас интересните неща от българските блогове, а и виждам, че вие продължавате да го следите с интерес, значи това, което правя, е наистина полезно. Тази седмица има много шарени и разнообразни публикации, така че – вижте ги сами. Приятно четене!

***

Сандо, блогуващия с пилци, е написал един разтърсващ разказ за сбъднатите мечти и за дребната завист и духовна слепота, които владеят душите на българина. И сякаш като контрапункт на него е постът на Ясен Праматаров за сплотеността на японската нация пред голямата трагедия, която ги сполетя през март, за съпричастността към страданието на ближния, за уважението, с което се отнасят както към живите, така и към мъртвите.

***

Градинко цитира изказване на вътрешния министър Цветанов, според който една страна е толкова по-напреднала в борбата с престъпността, колкото повече затворници има. Няма да го коментирам, защото е отчайващо глупаво. Само ще цитирам черния виц, който авторът е използвал като сравнение на безумното министерско изказване:

Това е проблемът с физкултурниците — всичко виждат като състезание. “Ти колко крака отрязани имаш?” — “Един.” — “Хе хе, аз пък имам два!“

***

Общуването с държавната администрация е мъчително за всички, но Жюстин Томс ни предлага една друга гледна точка. Тя смята (и аз я подкрепям), че в администрацията хората са нещастни. Ето как подкрепя това своя твърдение:

влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни.

Тъжно, но пък ни дава надежда, че ако първи се усмихнем, може би ще разчупим леда и ще пробудим човешкото в тези хора. Кой знае? Струва си да опитаме.

***

Комитата е публикувал интересна таблица за това, което не ни трябва и онова, което ни е нужно, оригинално взета от Harvard Business Review. Някои неща са малко трудни за разбиране, с други вероятно няма да се съгласите, но си струва поне да помислим върху тях. На мен лично най-много ми харесват:

• Себепознание вместо самореклама
• Поемане на отговорност вместо обвинения
• Разбиране вместо осъждане
• Изказване на благодарност вместо конструктивна критика.

***

Елена Вълева публикува в блога „Нова работа“ интересна статия, посветена на младите специалисти – Дипломирах се… ами сега?. В нея младите хора, които все още нямат практически опит, могат да открият полезни съвети как да направят първите стъпки към бъдещата си професионална кариера. Радислав Кондаков пък дава връзки към няколко полезни електронни книги (на английски език) със съвети за кариерата, полезни не само за току-що завършили студенти, а и за хора с по-голям опит.

***

Калоян Колев предлага едно интересно икономическо сравнение между Ирландия и Португалия и дава примери за действия, които са помогнали на ирландците бързо да постигнат висок икономически статус, и които португалците не са посмели да направят, което им е отредило мястото на най-изостаналата страна от западната част на ЕС. Интересно, обаче, защо ирландците фалираха въпреки икономическия си напредък и дали подобно заплаха грози и други страни в Европа?

***

В блога за архитектура попаднах на интересна статия, която отново разглежда въпроса за Паметника на Съветската армия, но този път от професионална, архитектурна гледна точка и разглеждайки целия парков комплекс като едно неделимо цяло. Хареса ми, защото в случая на този казус се гледа през очите на професионализма, а не на политическата злоба и аргументите в полза на запазването и поддържането на паметника и градинката са доста убедителни. Категорично подкрепям автора, който в заключение казва:

паметниците са за това – носят спомен за отминали времена и е варварско да се рушат. Да не говорим, че имат и възпитателен ефект, който е най-добрата превенция срещу повторни грешки.

***

Преди да продължим към следващите теми, ви предлагам един пътепис от Френска Полинезия – място, което винаги ме е привличало със своята романтика и красота и където съм мечтал да отида още от детството си, когато четях книги за великите морски пътешественици. Като гледам снимките, кръшните полуголи девойки все още ги има и все още играят своите танци, така че не е късно да отида там 🙂

Френска Полинезия

***

Едно интересно събитие, което отмина наскоро, беше TEDxNBU. Идеята на конференцията TED и локалните събития под нейната шапка се възприема все по-широко у нас и ето, че ентусиасти от НБУ решиха да си направят свое такова събитие. Като горещ привърженик на принципите на TED и като човек, допринесъл (поне малко) като преводач за разпространението на добрите идеи, съм много щастлив, че такива събития продължават да се появяват и интересът към тях е голям. За съжаление, липсата на предварителна програма и твърде малкото места в залата бяха причината да не мога да се регистрирам и да пропусна събитието, но пък доста други хора написаха обширни коментари, с което ни направиха поне донякъде съпричастни.

Вижте споделеното от Комитата, от Мария (Bamfi) и от Събина Панайотова (като зрител и като лектор). Познавам част от лекторите и вярвам, че е било наистина вълнуващо. Надявам се, че следващия път Деси Бошнакова, която беше главен организатор на събитието, ще покани и мен – все пак и аз някога съм бил преподавател в НБУ 🙂

***

Продължавам активно да следя блога NicoFree на моя приятел Ваньо Каменов, който се оказа много полезен за мен, когато реших да спра да пуша (вече повече от 4 месеца!), защото продължавам да откривам нови и нови полезни материали. Ако вие или ваш близък имате намерение да спрете да пушите цигари – блогът на Ваньо е най-добрата отправна точка, защото за разлика от всякакви други хора, които ще се нахвърлят срещу вас с обвинения и гняв, Ваньо подхожда с разбиране, с търпение и с много обяснения. За мен лично напоследък беше много полезна серията, посветена на напълняването след спиране на цигарите и тук ще ви препоръчам втората и четвъртата част от нея, които дават много добри обяснения и съвети.

***

Завършвам с рубриката „Хумор, сатира и забава“, в която най-напред ви предлагам публикацията на Иво Илиев 101 начина да вбесите уеб програмистите. Макар и да звучи малко професионално, на практика днес почти всеки от нас е имал вземане-даване с такива специалисти и малко или много е участвал в някоя от описаните ситуации. Ето ви няколко примера:

• Възможно ли е сайта да има втори, по-тъмен дизайн, и да се програмира така, че когато се гледа на по-светъл монитор дизайна да се сменя с тъмния вариант?
• Когато мина върху някой бутон от сайта се показва ръчичка, нали? Ок! Може ли тази ръчичка да е женска, с маникюр и лак?
• Иска ми се да направим нещо като Фейсбук, но по-добро!
• Ако проведете кратко обучение дали жена ми няма да се справи с поддръжката на сайта?
• Програмирайте го на Web 2.0. Искаме да сме в крак с модата, все пак това е „лицето“ ни пред нашите клиенти, а те са грамотни хора и ще разберат ако сайта е изостанал!

Следва поредната, девета част от Twitter бисерите на Ники Стойнов (aka Smatko). Поздравявам го за ентусиазма и постоянството да ги открива и споделя с нас! Ето една представителна извадка от тях:

• Вие европейците имате часовници, ние тук имаме време @Heth
• Истинските обирджии правят свои банки, а не крадат от чужди. @asystolette
• На всеки мъж, който използва някоя жена само за секс, се падат две жени, които използват някой мъж само за приятелче. @suncho
• „Поп икона“ в България може да бъде наричан само Хисарския поп.
• Хората си приличат дори по това, че всеки си мисли, че е различен.
• вече внимавам за Е-та и в регистрационните номера на колите @renigrueva
• „Богатството е за предпочитане пред бедността, но само по финансови причини“ (Уди Алън)
• Пожелавам си да харесвам хората повече, а на хората не знам какво да пожелая без да ги обидя. @CrlDscDll
• по телевизията даваха интервю с български експерт по цунами. тоя сигурно работи по-малко и от мен. @svesten

И последният забавен пост е от Миглен Евлогиев от Перник, който с голяма доза самоирония ни споделя тайните на пернишките коктейли:

Бейлис (Bayleys)
Резлива боза с домашна ракия.

Космополитан (Cosmopolitan)
Водка и компот от боровинки. Ако нямате компот от боровинки става всякакъв друг компот важното е да сме космополитни.

Кукер (Kuker)
Домашно вино разредено със спирт. Дезинфекцира и гони всички болести като кукер по Сурва.

Винкел (Vinkell)
100 градусов чист спирт. Не се разрежда, пие се без мезе на гладно. Правиш се винкел и всичко ти е равно.

Дето се вика – няма значение какво пием, важното е да сме космополитни 🙂 Наздраве!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.