Невро-лингвистичното програмиране (НЛП) е странно нещо. Някои го наричат наука и твърдят, че неговите методи дават точни и предсказуеми резултати също както методите на физиката и химията. Други пък го отричат като пълна шарлатания. Аз самият, преди да се запозная по-отблизо с него, за което ще ви разкажа в този пост, също имах много силно негативно чувство към тази дейност. Истината, разбира се, е винаги някъде по средата.
НЛП е съвкупност от техники, голяма част от които заимствани от други психологически течения и методологии, за които създателите му са установили, че имат доказан в практиката ефект върху съзнанието и подсъзнанието на човека. Тези техники могат да бъдат полезни за преодоляване на някакви страхове, за влияние върху другите, както и за повишаване на вътрешната мотивация и чувството за щастие. Препоръчвам ви описанието на НЛП в англоезичната статия в Уикипедия, което е доста по-обширно и информативно, отколкото в българската версия.
Моите първи контакти с НЛП бяха от някои книги на американски автори, които толкова много възхваляваха ефекта, че пропускаха да обяснят добре същността на някои техники и явления, и в крайна сметка създадоха у мен усещането, че тук има някаква измама. Това усещане се засили още повече, когато започнах да се занимавам с продажби и покрай тази си дейност посетих няколко специализирани семинара и обучения, в които съвсем в прав текст се казваше, че такива техники могат и трябва (!) да се използват, за да подтикнем потенциалния клиент да купи нашия продукт или услуга.
Това ми се видя чудовищно! Сякаш ме караха да прилагам някаква черна магия върху невинни хора само и само да им измъкна паричките. Това ме накара да се почувствам ужасно и явно това беше причината, поради която не се справях добре с продажбите. И сега смятам за неморално да подтикваш някого да си купи нещо, което не му трябва или което не желае.
В един момент обаче попаднах на Ден на отворените врати на Института по НЛП в България. Бях поканен от един познат, а като отидох там, се оказа, че страшно много мои приятели и колеги се интересуват от НЛП и даже вече са преминали някои от курсовете на обучение към Института. Основателят на Института по НЛП и главен водещ на повечето обучения, Ангел Лазаров, ни представи едно съвсем нормално, открито и човешко лице на тази система и започнах да проумявам, че тук няма магия, че НЛП е просто един инструмент, с който можем да влияем на човека, и че с него трябва да се борави внимателно.
Има си екологични принципи, с които всеки, практикуващ НЛП, трябва да се съобразява и дори да успеем да повлияем на някого да извърши нещо против волята му (което е доста трудно постижимо в действителност), това наше действие ще си има своите негативни последици за нас самите, които ще трябва да понесем. Така че, всеки трябва да действа според съвестта си.
Подтикнат от любопитството си, а и уверен от многото си приятели, че страховете ми са безпочвени, се записах на курса “НЛП Практик” към Института по НЛП. Отидох с голяма доза подозрение и недоверие, също като Тома Неверни. Даже открито им заявих, че не съм сигурен дали ще стана НЛП практик, но със сигурност в момента съм един НЛП скептик.
Нещата обаче се обърнаха. Днес съм почти на финала на обучението си и съм изключително доволен, че се реших на тази стъпка. Моята цел никога не е била да стана голям факир в продажбите и да продавам всичко на всеки. Целта ми беше насочена към самия мен. Исках да намеря сили да се мотивирам да работя повече – както в бизнеса си, така и върху здравето и личностното си развитие. Исках да открия как да се преборя с някои страхове, които ми пречеха да вървя напред и как да се освободя от вечното отлагане, заради което работех с изключително нисък капацитет.
Оказа се, че всичко това е постижимо и резултатите са невероятни. Промених драматично начина си на живот – започнах да се храня здравословно и да спортувам редовно, което чувствително занижи нивата на кръвната захар (аз съм диагностициран диабетик) и ми създаде невероятно мощен тонус за работа. Започнах да спя качествено и да се събуждам рано. Ако преди имах проблеми със съня и не можех да заспя до 2-3 часа през нощта, сега падам на възглавницата в 22:30 и умирам. Сутрин обаче ставам в 6:30 и съм свеж като репичка, изпълнен със сили и желание за работа.
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога 
