The Man On The Silver Mountain

В предишния пост бях споделил с вас за предстоящия практически семинар, наречен Вечерна работилница “Email Kama Sutra” и по този повод реших да задам на водещия на семинара Борил Богоев няколко въпроса касаещи приликите и разликите между имейл маркетинга и спама, от който всички в България гневно се възмущаваме. Мисля, че неговите отговори ще ви помогнат да си изградите по-добра представа за ползите от имейл маркетинга и за важните характеристики, които го отличават от спама. Прочетете цялото интервю надолу.
Майк Рам: Казват, че имейл маркетингът е най-успешният маркетингов инструмент. На какво, според теб, се дължи това?

Борил Богоев: Да, наистина, много статистики показват, че както по света, така и у нас, имейл маркетингът е най-успешният инструмент от гледна точка на ефективността. Разбира се, това е така, ако кампаниите се планират и проведат достатъчно качествено. Тук въобще не говорим за т. нар. SPAM. Според мен, тази успеваемост на имейл маркетинга се дължи на няколко причини. От една страна, практически всеки, който ползва интернет, разполага и с електронна поща, която проверява ежедневно (понякога – по няколко пъти). Това означава, че нараства вероятността да види съобщенията от нашата кампания. От друга страна, имейлът е някак си „по-интимна“ форма на комуникация. Хората възприемат имейл пощенската кутия като нещо лично, тяхното пространство, където получават писма. По този начин, ако навлезем в това пространство по един достатъчно тактичен начин, разполагаме с много по-голямо внимание и положително отношение. И трето – имейлът е много удобен за използване, писмата просто си идват при нас.

М.Р.: У нас хората са много чувствителни към спам-съобщенията. В закона те се наричат „непоискани търговски съобщения”. Според мен на практика повечето имейл съобщения са непоискани, а голяма част от тях са търговски. Каква е твоята дефиниция за спам?

Б.Б.: Аз мисля, че всъщност хората у нас проявяват завидна търпимост към спам съобщенията. Има западни държави (като например Холандия), където за едно „безобидно“ (според нашите стандарти) търговско съобщение, фирмата, която го праща, може да се озове в съда. Иначе моята лична дефиниция за спам е „съобщение, което не съм се съгласил да получавам“. Какво имам предвид? Аз съм запален привърженик на т.нар. система “double opt-in”.  Тя е широко разпространена в цивилизования свят и е практически единственият начин за позитивен имейл маркетинг. При тази система, ние считаме, че имаме позволението на даден човек да му изпращаме имейли, само ако той е потвърдил два пъти това. Първия път, когато собственоръчно попълни и изпрати форма за регистрация (онлайн). И втория път – когато потвърди с кликване върху специален линк. В този случай ние знаем, че имаме разрешението му да му изпращаме информация. Въпреки това, задължително трябва да предоставим на регистрирания потребител възможност да се отпише от нашия имейл списък и вече да не получава съобщения от нас, ако така реши в следващ момент. Интересното е, че ако се реализира тази практика, тя покрива изискванията на ЗЕТ и можем да бъдем спокойни и от правна гледна точка. По-важното за мен, обаче, е че запазваме добрите отношения с абонатите си и повишаваме вероятността да ги превърнем в наши клиенти или в дългосрочни лоялни клиенти.

М.Р.: Кое отличава добрия имейл маркетинг от спама? Можеш ли да посочиш няколко основни правила, които да ни гарантират, че нашето маркетингово съобщение ще бъде прието с внимание и няма да предизвика гняв или досада у получателя?

Прочетете остатъка от публикацията »