Седмичен блог дайджест – 51

четвъртък, 26 януари, 2012

 

Нова година – нов късмет. Надявам се да е така и с блоговете и да донесе нови теми и нови, интересни блог публикации. Минавам директно напред без повече уводни думи и ви представям най-интересните блог постове, които приковаха вниманието ми през последните няколко седмици.

***

Започвам с богатите и много емоционални впечатления на Анастасия Карнаух от първото й запознаване с България. Винаги ми е било любопитно как един човек, идващ от друга страна, с друга настройка и с друг роден език, усеща и възприема нашата страна. Настя е много богат духовно човек и нейните впечатления от България и българите са много интересни и приканващи към размисъл.

Ана Динкова пък разказва за проблемите на семейните хора, които след раздяла трябва да започнат отново да се социализират индивидуално и да ходят на срещи, за да се запознаят с нови хора. Като се замисли човек, не само в работата, но и в семейството човек може да се „институционализира“ и да стигне дотам, че всяка промяна в живота си да посреща с панически страх. Възниква въпросът: дали ние, семейните хора с дълъг брак „да си налягаме парцалите“ и с всички сили и средства да се стремим да опазим браковете си, или просто да поддържаме активен социален живот заедно и поотделно от брачната си половинка?

***

Тодор Христов споделя интересни разсъждения за нишовия и масовия маркетинг. Според една негова анкета, се оказва, че повечето хора се занимават с нишови продукти, отколкото с масови. Нишовият бизнес може да бъде много ефективен в днешните времена на неограничени възможности за комуникация, както споделя и Крис Андерсън в своята книга „Дългата опашка“, за която и аз писах, но в малък пазар като нашия, той може и да не е особено печеливш. Затова и аз споделям извода, до който е достигнал Тодор, че добър подход за малките фирми у нас е да се занимават с няколко отделни ниши, от които биха могли да получат приемлив доход.

От малко по-друга гледна точка тръгват разсъжденията на Денислав Георгиев за фокусирането, но сякаш стигат до същия извод. Много популярни бизнес автори съветват да се фокусираме в една дейност, в едно начинание, за да можем да станем перфектни, но Денислав оспорва тази идея с аргумента, че така можем да пропуснем много възможности и че тясното специализиране / фокусиране в една област може да ни попречи да разкрием потенциала си в други. Мисля си, че може би е прав, тъй като и самият аз много трудно успявам да се фокусирам само в една дейност. Интересувам се от много неща и все още си мисля, че не съм открил онова, в което съм най-добър. Затова и продължавам да експериментирам, а това ми доставя удоволствие :-)

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора: Д-р Румяна Василева – стоматолог по призвание

вторник, 24 януари, 2012

Едва ли има човек, който обича да ходи на зъболекар. И аз не обичам. Като всеки мъж съм ужасно страхлив от бръмченето на бормашината и не мога да понасям болка, особено в зъбите. Обаче понякога се налага да посещаваме кабинета на стоматолога, колкото и да е неприятно.

Не знам дали е късмет, но аз много рядко съм имал проблеми със зъбите и поради това на практика си нямах личен стоматолог. Когато ми се наложи да потърся помощта на зъболекар, което се случваше на 5-6 години веднъж, всеки път съм попадал на различен лекар, дори и да съм ходел в едно и също здравно заведение. Просто хората не се задържат толкова дълго на едно място.

Случи се веднъж да ми се счупи един зъб и тогава трябваше да потърся спешна помощ. За късмет, дъщеря ми Цвети ми подсказа, че наблизо до нас видяла някакъв надпис, пътувайки в тролея. Запътих се към това място и там открих стоматологичния кабинет на д-р Румяна Василева. Трябваше да стана на 40 години, за да открия своя личен стоматолог, който вече няколко години се грижи за зъбите на всички членове на моето семейство.

Д-р Василева ме впечатли с невероятно грижовното си отношение към пациентите, а аз като капризен и страхлив пациент мога много добре да оценя това. Когато се налага да работи с бормашината, предварително обяснява какво ще направи, дали ще ме заболи и често прави почивки, за да си възстановя дишането и да се успокоя от болката. Това поведение силно контрастира с множеството зъболекари, на които съм попадал и които дълбаят здраво и упорито като Брус Уилис, когато поставя сонда с атомна бомба в метеорит.

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Паулу Коелю за авторските права и пиратстването

понеделник, 23 януари, 2012

В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта „Аз чета“, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Книги, Общество и нрави | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Моето малко приятелче – котаракът Тоби

сряда, 18 януари, 2012

Тоби

Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози :-) ).

Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.

Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре :-)

Все с неподходящи играчки си играе

Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.

Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

13 Коментара | Лични | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

„Изкуството на мултиплицирането“ – семинар на Ранди Гейдж

петък, 13 януари, 2012

Понякога не ви ле е искало да се клонирате?

Затрупани от работа и задачи, които не можем да свършим навреме, често ни се иска да имаме още едно копие на себе си, което да поеме част от натоварването ни, за да можем да отделим време за близките и за себе си. Имаше и един такъв филм – „Мултиплициране“ с Майкъл Кийтън и Анди МакДауъл, в който въпреки успешното мултиплициране, главният герой се провали. За щастие, това все още е невъзможно в действителност, но създаването на екип, който да може да върши вашата работа, е нещо изключително полезно. И това е идеята на семинара на Ранди Гейдж, който ще се състои на 18.02.2012 г. в НДК.

Ранди Гейдж е известен като един от най-успешните партньори в мрежовия бизнес. Той печели милиони от тази си дейност, и доказва, че тя може да бъде много доходоносна, но не за всеки. Мрежовият маркетинг или МЛМ е много привлекателен както на запад, така и у нас. Много хора се изкушават от възможностите за лесно забогатяване и се втурват в различни МЛМ начинания. Най-голямата заблуда в този бизнес е идеята, че голямото богатство се прави от много лични продажби и поради това повечето хора започват неистово да предлагат своите продукти на най-близките си хора, с което често ги отблъскват както от продукта, така и от себе си.

Ранди Гейдж обяснява мултиплицирането, защото само създаването на голям екип от продавачи може да ви донесе много пари в мрежовия бизнес. Големите милиони не идват толкова от личните ви усилия да продавате, колкото от усилията на вашата „армия от клонинги“, образно казано.

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Събития | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 50

вторник, 10 януари, 2012

Отминаването на една година и настъпването на новата са повод за равносметки и предвиждания на бъдещето. Такива бяха и повечето блог публикации в края на 2011 година и аз го намирам за чудесна тема за 50-тото, юбилейно издание на блог дайджеста. Надявам се, че през новата година ще имаме още много и качествени блог публикации и тази рубрика все още ще ви бъде интересна и ще ви вълнува.

***

Георги Ангелов представя една статистика от Евростат за доходите на човек в европейските страни за 2010 г., от които се вижда съотношението в стандарта на живот между българските граждани и другите европейци. Според тези данни най-бедната страна в Европа е Албания, а България е най-бедната страна в ЕС. За съжаление, тази информация е доста стара – явно статистиците на ЕС действат много бавно. Вече е 2012 г. и би било интересно да видим как изглеждат тези данни за отминалата 2011 г.

Иван Стамболов-Sulla споделя своята класация с топ 5 събития за 2011 г. Прави ми впечатление включването и анализа на международни събития, които сякаш напоследък официалните български медии пренебрегват (може би защото премиерът Борисов не участва в тях).

Най-интересни за мен бяха статиите, посветени на социалните мрежи. Димитър Цонев прави предсказания за социалното осъзнаване на българина през 2012 г., а Иво Илиев дава своите предвиждания за дигиталните тенденции през новата година. Василена Вълчанова представя 5 нива на усвояване на социалните мрежи като маркетингов инструмент и установява, че повечето българските компании не достигат и до средното трето ниво. Тя, обаче, намира това като повод за оптимизъм, защото смята, че тенденцията е да се движим нагоре, така че през новата година можем да очакваме значително по-ефективно и по-масово използване на социалните мрежи в бизнеса.

***

Жюстин Томс защитава мнението, че блоговете все още имат своята стойност и значимост в социалното общуване (с което аз съм напълно съгласен) и че социалните мрежи няма да ги изместят, а по-скоро ще ги допълват. Велян Стайков допълва тази идея, представяйки българските „влогъри“, т.е. видео блогъри – хора, които записват публикациите си на видео, а не като текст. Това е една нова за България форма, но явно набира скорост и предизвиква все повече интерес. Това за мен е поредното доказателство, че блогването се обогатява и развива, но не само не запада, а печели все повече последователи.

Павлина Върбанова представя своята теза за блога като платформа за споделяне на знания, което тя прави с много професионализъм и любов към читателя. И независимо, че нейната статия е посветена на знанията по български език, блогът е идеалната платформа за споделяне на всякакъв вид знания, стига авторът да е наистина компетентен и да има заинтересувана аудитория.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

„Breaking The Waves“ – апотеоз на любовта и себеотдаването

сряда, 4 януари, 2012

Lars Von Trier е много особен режисьор. Едни го обожествяват, други го смятат за пълен идиот. Това е хубаво. Както казва великия маркетинг гуру Гай Кавазаки, важно е да поляризираш мненията на хората. Ако са безразлични към теб и твоето творчество – значи нищо не си постигнал.

Е, аз трудно мога да се причисля към едната или другата група, просто защото в мен неговите филми предизвикват и двете чувства. Хем го харесвам, заради темите, които разглежда и начините, по които ги представя, хем се дразня на техническите средства, които използва, на мудното развитие на действието и на постоянно подскачащата камера, от която на моменти ми се завива свят.

„Breaking The Waves“ е филм, в който духовното се сблъсква с плътското, религиозният фанатизъм се пречупва пред чистата вяра в Бога, егоизмът се пречиства чрез жертвоготовност, а истинската любов наистина може да прави чудеса. Интересен похват на режисьора е използването на умствено увреден човек, с което вероятно иска да покаже, че за да можеш да се отдадеш истински на вярата и любовта си, трябва да се отърсиш от всичките мисли, предразсъдъци и правила, които обществото ти налага.

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Филми | С прикачен етикет: , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

За важността на блога

вторник, 3 януари, 2012

Признавам, че напоследък малко се укрих от публични изяви или, както казва един приятел, потопих се като вражеска подводница :-) Причината е проста – никога не съм обичал да пригласям в общия хор, независимо колко позитивна и благородна е темата, а празници като Коледа и Нова година за мен винаги са били повод за размисъл и пренастройване на мислите и целите, а не на лигави пожелания за здраве и късмет. Не че не го желая на всички близки, приятели и читатели, но звучи ужасно банално, когато го чуеш за 315-ти път.

Повод за новия поток на мислите ми бяха лекцията, която изнесох в курса по оптимизация за търсачки на Академия Телерик, от която сам се вдъхнових за стойността и важността на блога, новата ми работа като маркетинг мениджър във фирма Български софтуерни технологии, която произвежда продукта CadIS – софтуерна система за кадастър и модерно земеделие, и влошеното ми здравословно състояние, което налага радикални мерки за промяна на начина ми на живот и хранене, ако искам да живея още малко.

Затова за тази година си поставих малко цели, за да мога да се фокусирам по-лесно  върху тях и да мога да ги изпълня. Харесва ми идеята на Крис за 100 дни да напише 100 поста в различни блогове. Това може и да е малко прекалено, но определено смятам и аз да пиша повече, макар и по-кратки публикации в блоговете си. Напоследък бях много по-активен в социалните мрежи, но написаното там отминава и се забравя бързо. Написаното в блога остава и може лесно да бъде открито, дори и след повече време. От много време планирам да стартирам нов сайт и блог, в който да пиша за общуването в интернет, за маркетинга – личен и фирмен – и за онова, което ни прави хора в новото време. Сега обещавам публично, че ще го направя до края на януари и след това ще публикувам поне по една статия седмично в него, както и във всичките си останали блогове. Май и при мен ще се окаже, че ще трябва да пиша по една статия всеки ден, но като са в различни блогове и по различни теми, се надявам да не ви омръзва.

Важното е да успея да създам образ на добър професионалист за себе си в публичното пространство и да спечеля доверието на своите читатели, които да превърна в клиенти или в пропагандатори на моите продукти и услуги. Когато успея да създам в себе си дисциплината да пиша редовно, мисля, че ще бъда готов и за следващите стъпки от големия план, които засега ще премълча.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Какво означава за вас „Да си изкараш хубаво вечерта“?

петък, 16 декември, 2011

Валери Величков – един мой виртуален приятел във Фейсбук публикува преди време следния статус:

Само с един единствен въпрос може да се определи пола, възраста и социалния статус на човека:
- Какво означава за вас „Да си изкараш хубаво вечерта?“

Мислех си, че ако това твърдение е вярно, то мъжете сигурно ще предпочитат да отидат на кръчма с приятели и да се веселят, а жените – да бъдат у дома с цялото семейство. По-младите може би ще предпочетат романтична среща на свещи, а по-възрастните – просто разговор с близки хора. Затова зададох публично въпроса на моите приятели в социалната мрежа и получих много интересни отговори.

Разбира се, някои са действали като чукчите и не са прочели отговорите на другите, поради което някои отговори според мен са идентични, въпреки че са казани по различен начин. Поради това реших да ги обобщя малко в няколко категории. Общият брой на гласовете е 166, но някои хора са посочили няколко отговора.

Първа категория – кротко събиране с приятели

Тук по-скоро идеята е не в шумния купон, а в тихия разговор, в споделянето на проблемите и в намирането на подкрепа в лицето на най-близките приятели. Ето и конкретните цифри:

  • Добри приятели, хубава приказка, близост, уют, липса на лицемерие – 69 гласа
  • Умерено хапване, смях и сладки приказки с добри приятели – 18 гласа

Общо – 87 гласа или 52% от всички отговори.
Прочетете остатъка от публикацията »

3 Коментара | Лични, Общество и нрави | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог-дайджест – 49

вторник, 13 декември, 2011

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан „JD“ Хлебаров разсъждава над израза „Не си гледай само в краката„, който е точно обратното на нашата поговорка „Гледай си в краката“. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Leave a Comment » | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

« Предишни
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers