Снощи бях поканен на блогърски рожден ден – екипът на блога на ПИБ за пореден път покани свои приятели-блогъри на купон по повод втората годишнина на блога на банката.

Срещата беше много приятна (като изключим жегата) – видяхме се на живо с много от популярните български богъри и имахме възможност да си поговорим на най-различни теми, което показа, че блогърите не са захлупени интроверти, а най-нормални и много общителни хора.

Точно това използва екипа на банката – да създаде приятелски отношения с хората, които влияят на общественото мнение в интернет и да покаже, че са отворени за всякакви въпроси. Подходът на открита комуникация на ПИБ, поддържането на активен и интересен блог и изключително дружелюбният и отзивчив екип са гаранция за стабилен успех на тази банка и пример за всяка компания, която желае да поддържа директен контакт със своите клиенти и със силните гласове в обществото.

Не мога да не изкажа огромната си благодарност към ПИБ и специално към маркетинговия директор Анелия Мирчева и нейния екип за това, че активно участват в обществения живот, сплотяват социално активните хора в интернет и подпомагат стойностни начинания, в това число и Клуб „Спри и помисли!“ – делото, на което съм се посветил напоследък.

На снимката по-горе сме: Анелия Мирчева (http://twitter.com/Anelche), аз (http://twitter.com/mikeramm), Христо Иванов (http://twitter.com/cipisec) и Събина Панайотова (http://twitter.com/Saaabina). Вижте още снимки от събитието.

***

Другата случка е едно писмо-анкета, което получих от агенция Apeiron по повод тяхната нова инициатива – Social Media PR (SMPR). Самото прессъобщение беше посветено на “Дните на креативността” – едно събитие, което предстои да се случи наскоро. Нямаше да пиша за това, ако не бях видял, че някои колеги вече са публикували своите отговори на анкетата – Тодор Христов, Василена Вълчанова и Бисер Вълов. Аз самият изпратих своите отговори по имейла – така, както ги получих, още повече, че никъде в писмото не се казваше, че се очаква да ги публикувам в блога си.

Аз не съм очарован от подхода и споделих това в отговора си до агенцията. Учудвам се, че колегите-блогъри са толкова възхитени – аз не намерих нищо впечатляващо в този подход – просто едно стандартно прессъобщение, само че с линкове към някои социални мрежи. Затова съм и по-критичен към организаторите, с надеждата, че все пак е по-добре да чуят обективна критика, отколкото само заслепяващи хвалби.

Ето част от моите отговори на анкетата (с леки корекции и добавки):

• Беше ли чувал за SMPR?
  – Не. Дори не знам какво е – не съм видял дефиниция на това понятие, а и не виждам съществена разлика от „обикновения“ PR
• Какво мислиш за изпращането на стандартни прессъобщения от PR специалисти и маркетинг отдели до блогъри, които не са журналисти, но пишат по дадената тема?
  – Стандартните прессъобщения вече не вършат работа, независимо до кого са изпратени. Съобщенията трябва да бъдат по-лични и да предлагат полезна информация.
• Смяташ ли, че подобна информация е полезна и ценна?
  – Самият факт, че е изпратена до блогър не я прави полезна. Тя трябва да е персонализирана и да предлага полза за читателите на съответния блог.
• Би ли публикувал и защо информация, изпратена от фирми, които имат комерсиален интерес?
  – Да, ако съвсем ясно е изразена ползата за потребителя и ако аз по някакъв начин бъда убеден в това, за да мога искрено да убедя и своите читатели.
• Смяташ ли, че SMPR е по-добър вариант за общуване с блогъри?
  – Най-добрият вариант е личното общуване. В това писмо, например, само моето име е специфичната информация, което ме навежда на мисълта, че писмото все пак е циркулярно. Това не е лично общуване.
• Би ли използвал информация от SMPR за свой пост?
  – Да, ако преценя, че информацията е полезна за читателите.
• Какво би променил, за да оптимизираш формата на предложения SMPR?
  – Ако наистина сте поканили само 20 блогъра, не е проблем да напишете по едно лично писмо до всеки, като предложите информация, конкретно насочена към аудиторията на блога.

Надявам се, че не разкривам конфиденциална информация за агенция Apeiron. Щом другите колеги са публикували своите отговори, предполагам, че целта е била да се направи реклама на агенцията и на престоящото събитие, което те организират. Правя го и аз, макар и не толкова хвалебствено.

И още едно нещо, което ми направи впечатление – искате да направим реклама на ваше събитие – ами предложете нещо в замяна! Ние, блогърите, не сме алчни – това може да бъде отстъпка за участие (за нас или за читателите) или някаква друга, дори и символична награда.

Събитието е уникално – това не е хляб, който консумирам всеки ден, не е нещо, което ползвам и познавам, за да го похваля и рекламирам от собствения си положителен опит. Продуктът е съвсем нов и се появява на пазара за пръв път. Не мога да представя на своите читатели нещо, което не съм виждал и да бъда искрен. Трябва да имам възможност да го опитам, преди да го похваля. Другият вариант е да го рекламирам като традиционните медии – т.е. да ми бъде заплатено за това. Принципът и в двата случая е един и същ: „Дай, за да получиш!„. Иначе не става.

Колкото до самото събитие – то изглежда интересно. Аз мисля да посетя една част от него – семинара „Арена на креативността“, ако не ми мине котка път. Надявам се да си струва.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.