Признавам, че съм заклет кино-любител и че в търсене на забавление често посещавам родните торент-тракери, за да открия някой интересен филм. Като оставим за момент настрана темата за пиратството, ще открием, че торент сайтовете са една интересна социална мрежа, в която всеки регистриран потребител може да сподели мнението си за даден филм под формата на коментар и така да създаде дискусия, която би трябвало да даде полезна информация на непредубедения читател. Проблемът е, че това съвсем не се получава.

Когато попадна на някой не много известен филм, се сблъсквам със следния проблем: официалното описание е прекопирано от някой некадърен прес-рилийз, който не дава абсолютно никаква информация за филма, а коментарите се разделят точно на две категории в съотношение 50:50. Едните казват „Филмът е супер!“, а другите – „Филмът е голяма боза – не си губете времето!“. Когато попадна на такива оценки, обикновено се доверявам на едната половина коментатори и решавам да си изтегля филма и да го гледам. След това се оказва, че съм сбъркал. Трябвало е да се доверя на другата половина 😦

Такова беше преживяването ми и с филма „El Dorado“ (или „В търсене на Ел Дорадо“), който е повода за написването на този пост. Филмът е мини-сериал в две части, като аз успях да изгледам първата, а за втората все още се колебая 🙂

В него се разказва за търсачи на съкровища, които издирват легендарния град на инките Ел Дорадо, в който било събрано всичкото им злато и който и до днес не е открит. Вярно е, че имаше коментатори, които казваха, че филмът е много бледо копие на „Индиана Джоунс“, но друго си е човек да се убеди от първа ръка 🙂 В него си има всичко, което можете да очаквате – приключения, преследване, готин пич, хубава мацка, древни мистерии и загадки – всички клишета на класическата холивудска продукция. Обаче е много плосък. Много.

Това ме подсети за една мисъл на големия руски кино-теоретик Всеволод Пудовкин, който още в началото на миналия век беше казал:

Най-важното изискване към един филм е той да бъде реалистичен.

Можете да показвате колкото си искате измислени и фантастични истории, но те трябва да бъдат представени така, че зрителят да ви вярва. За него повествованието трябва да изглежда възможно и реалистично. В момента, в който усети, че го баламосвате, сте го изгубили завинаги и неговата реакция не може да бъде друга, освен: „Това е голяма боза!“

В този филм всички герои искат да намерят Ел Дорадо – градът на златото, но всички се водят от някакви странни идеалистични подбуди: добрите искат да го намерят за славата да бъдат най-великите откриватели, а лошите – за да го унищожат (това пък защо – така и не разбрах). Никой, ама никой не се изкушава от простата човешка алчност.

Това иди-дойди, но по-интересното е, че и едните, и другите намериха скрития от векове храм просто ей така – тръгнаха през джунглата и направо отидоха там. Дори нямаха карта! Какво от това, че 500 години никой друг не е успявал да го намери – нашите са истински пичове!

Но сцената, която ме порази беше следната: добрите, трима на брой, бягат от лошите през джунглата. Лошите, един въртолет хора – около 8 на брой – преследват добрите. Нашите попадат в едно индианско село, а не след дълго там ги последват и лошите. Започва престрелка, в която от лошите биват избити десетина човека. Останалите 15 войника продължават да гонят добрите към храма. Е, няма такава математика!

В заключение – филмът става за гледане – има хубави пейзажи и една много красива жена – Натали Мартинес, – но дори и тя не може да го спаси и той си остава съвсем плосък и безсмислен като съдържание. Не знам дали си струва човек да убие три часа от живота си само заради това.

И тук е моментът да се обърна към авторите, издателите, разпространителите и всички защитници на авторските права и борци против пиратството:

Другари и господа!
Публикуването на този филм на торент сайтовете не носи абсолютно никакви загуби за вас! Никога, ама съвсем никога не бих дал пари, за да го гледам! Така че вместо да преследвате пиратите за пропуснати ползи, трябва да им благодарите, че разпространяват един посредствен филм, направили са си труда да преведат субтитрите и в крайна сметка правят реклама на двама-трима добри актьори, чийто талант е напразно похабен в този филм. Затова премислете позициите си и осъзнайте, че от пиратстването на такива филми, само можете да извлечете полза.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.