Събития, събития… Част 2 – БГ сайт 2011

Прави ми впечатление, че напоследък се провеждат все повече и повече събития, на които организаторите ни канят да присъстваме. Мен често ме канят като блогър или като обикновен клиент, а самият аз също организирам събития – обучения по управление на проекти, на които каня други хора. Настава истинска лудница! Всеки иска да „отнеме“ от ценното ни време и внимание. Понякога ми се струва, че целия този социален бум ще се срути, защото на хората ще им писне от събития и много повече от поканите за участие в тях 🙂

В последните седмици имах възможността да участвам в някои събития, а в други не успях, затова, както и предишния път, реших да споделя впечатления и от едните, и от другите (забележете!), с надеждата да ви бъда полезен, за да решите кому да отдадете от скъпоценното си време следващия път.

Конкурсът БГ сайт б2011 беше събитието, за което се говореше и коментираше доста. Самата класация течеше дълго време и се състоеше от различни етапи, в които участниците се регистрираха, после се гласуваше, а накрая имаше награждаване. Гласуването беше както от подбрано жури от „изтъкнати специалисти в бранша“, така и от посетителите на всеки сайт-участник в класацията. Благодарен съм на организаторите, че тази година бях поканен за член на журито, което е някакво признание, че и аз съм сред специалистите в бранша, и че имах възможност да видя процеса малко по-отвътре.

Има още

Публикувано в Събития | С етикет , , , , | 2 коментара

Турне от семинари по управление на проекти

Както вече писах, моята първа професия е управлението на проекти. Опитът ми в тази област ми дава увереност да помагам на хората, които работят по проекти, да ги консултирам и да водя семинари по различни теми в тази област. Доскоро всички семинари и обучения ги правех в София, но често чувах коментари, че и извън столицата има много хора, които имат нужда от подобни обучения, но нямат възможност да пътуват до София или просто им излиза твърде скъпо.

Това ме накара да си спомня за старата поговорка за Мохамед и планината и да предприема риска да проведа няколко семинара в провинцията. Речено-сторено. Следващата седмица заминавам за Варна, където ще проведа два семинара по управление на проекти, а още една седмица по-късно ще направя същото и в Русе. Ето програмата:

  • Семинар „Управление на проекти за простосмъртни„: на 15.11.2011 във Варна и на 22.11.2011 в Русе. Семинарът разкрива основните понятия и принципи в проектното управление. Той представя същността на понятието “проект”, неговите основни компоненти, цели и особености. Давам множество интересни примери, а по време на дискусиите ще коментираме значението на проектите в бизнеса, критериите за успех и провал на проекта, изборът на подходящата методология и стъпките за неговото успешно реализиране.
  • Семинар „Управление на риска в проекти„: на 16.11.2011 във Варна и на 23.11.2011 в Русе. Това е един практически уъркшоп, фокусиран върху конкретните стъпки, които проектния екип трябва да извърши за идентифициране, анализ и противодействие на рисковете, с което да си гарантира значително по-висока сигурност в крайния успех на проекта. Ще работим върху един примерен проект и ще разкрием и анализираме всички потенциални рискове, които могат да възникнат в него.

Има още

Публикувано в Събития | С етикет , , , , , , | 4 коментара

DiVino.Taste – форум на божествения нектар

Не съм голям пияч, нито пък разбирам много от алкохол. Пия малко – и като избор, и като количество. Винаги съм смятал, че човек трябва да бъде грамотен в избора си както на храна, така и на питие. И ако храната ни е нужна, за да съществуваме, и понякога се налага да правим компромиси с качеството й, за да си напълним стомаха, то към пиенето човек може да подхожда доста по-избирателно и да предпочете качествените напитки. За мен е важно удоволствието от пиенето, а не да се насвяткам безпаметно.

Точно поради това бях много приятно изненадан да разбера за предстоящия форум DiVino.Taste. На него не само ще бъдат изложени за дегустация качествени български вина, но и ще има специализирани обучения (мастър класове), както и свободни лекции, посветени на виното.

Винаги съм смятал, че виното е божествена напитка – нектарът, за който разказват още в древногръцката митология, но не винаги успявам да уцеля онзи сорт, онзи вкус, който най-добре би ми паснал на настроението и на храната, която консумирам. Смятам, че към виното трябва да се подхожда внимателно, нежно и с любов, и за разлика от много мои приятели предпочитам „купешкото“ вино пред домашното. Дори и да е скъпо, една чаша добро вино може да ти сгрее не само стомаха, но и душата, което не може да се каже за домашния киселоч, който трябва да се разрежда с лимонада, за да можеш да го пиеш 🙂

Има още

Публикувано в Събития | С етикет , , , , | Вашият коментар

KWIAT – модерната българска марка очила

Обичам да нося слънчеви очила. И не защото вече се появиха ситни бръчки покрай очите ми, а просто защото не понасям силната слънчева светлина. Странно за човек от зодия Лъв, чийто символ е слънцето, но наистина когато слънчевите лъчи ми блестят в очите, направо спирам да мисля, а това е нещото, което не мога да си позволя 🙂

Затова и почти винаги, когато излизам навън нося слънчеви очила, а когато шофирам през деня е просто задължително. Досега не обръщах особено внимание на очилата, които носех – важното беше да не ми убиват и да спират силната слънчева светлина – друго не ми трябваше. Затова избирах и евтини модели, за които да не се притеснявам ако паднат и се счупят.

Изненадващо наскоро бях поканен на среща с господин Павел Цветков – управител на фирма KWIAT, от когото научих доста интересни неща за тяхната фирма, за очилата и тънкостите на тяхната изработка. Бях впечатлен колко много особености има в оцветяването на стъклата, в тяхната UV пропускливост, в нюансите на цветовете и затъмняването. Имах възможност да пробвам различни модели от тяхната най-нова колекция и установих, че удобството и комфорта при носенето на очилата са важна част от онова, което отличава една марка от безименните продукти на пазара.

Мая е много красива с очила

Специалното внимание, което отделят дизайнерите на KWIAT на детайлите е онова, което ги отличава като марка и демонстрира качеството на техните продукти. Докато мерих различните модели очила, си харесах няколко модела, които така добре „залепваха” за лицето ми, че дълго се чудех кой точно да си избера.

Има още

Публикувано в Продукти | С етикет , , , , , , | 7 коментара

Webit Congress 2011 – един различен поглед

Присъствал съм на всички издания на Webit досега и винаги съм бил леко скептичен – струваше ми се твърде помпозно събитие, твърде снобско, прекалено много ориентирано към големите корпорации и твърде малко полезно за обикновения човек или малкия бизнес. Тази година погледнах на събитието с други очи и мнението ми започна да се променя.

Да, събитието е огромно и сякаш не подхожда на малка страна като нашата, където всички в онлайн бизнеса се познаваме лично и сме пили бира заедно. Тази година имаше толкова много презентации и направления, че бяха ангажирани цели 5 зали, което от една страна даде възможност на много хора да отделят внимание само на онези теми, които са им интересни, но от друга страна много интересни презентации се застъпваха и човек трябваше да избира коя да посети и коя да пропусне.

Това, което на мен ми направи най-силно впечатление тази година, беше фактът, че повечето хора не идваха на лекциите да научат нещо, което не бяха чували досега. Те идваха, за да получат вдъхновение и увереност, че в работата си са на прав път. Не идваха заради големите имена и големите титли на презентаторите, а заради опита им, заради конкретните примери и казуси, които споделяха, заради фактите и данните, които изнасяха пред аудиторията.

Духът на конгреса беше силно приповдигнат и ако друг път забелязвах как хората стояха предимно по местата си в залите, за да слушат лекторите, този път видях страшно много хора по фоайетата и в изложбената част, където се срещаха и разговаряха, споделяха чутото и коментираха научените факти. Участниците се отдадоха на активен нетуъркинг и смятам, че това беше един от големите плюсове на събитието.

По време на лекциите научихме, че все повече компании се насочват към уеб сферата да рекламират своите продукти и че все повече рекламни агенции наричат себе си „digital“. В това няма нищо учудващо. Интернет непрекъснато доказва себе си като среда за ефективна комуникация, а това е в центъра на съвременния маркетинг и хубавото е, че все повече хора започнаха да го разбират.

Има още

Публикувано в Събития | С етикет , , , , , , , , | 6 коментара

Да ни е честита победата на новата (силова) демокрация!

Новият ни президент (снимка: Mediapool)

За човек като мен, който досега е бил силно аполитичен, да пиша в блога си за политика е невероятно изключение. Ако погледнете и Фейсбук профила ми, ще видите, че покрай миналите избори за президент и местна власт съм излял много емоции в социалната мрежа.

Истината е че се страхувам.

Страхувам се за бъдещето, което ми изглежда все по-черно и все по-познато. Страхувам се, че онова, което ни чака, вече сме го виждали преди повече от 20 години. Никога не съм смятал, че демокрацията е добра за българите, но полицейската диктатура е още по-лоша алтернатива.

Вчерашните избори показаха, че ние не се учим на нищо от миналото. За първи път от 22 години изборите ги решиха не червените бабички, а младите хора – между 18 и 28 години, които нищо не помнят от комунистическото минало и които лесно повярваха, че властта на силовите структури е много по-добра алтернатива от властта на пременените в демократични костюми комунисти.

Отминалите избори са уникални и с това, че за първи път от 22 години поставиха цялата власт в държавата в ръцете на един-единствен човек. И не е толкова страшно това. Страшното е, че мнозинството от българския народ смята това за добро. Оттук нататък каквото и да се случи, никой няма да има смелостта да му се опълчи. Поне за още 45 години.

Има още

Публикувано в Общество и нрави | С етикет , , , , , | 42 коментара

Меритокрация и диктатура, елитаризъм и демокрация

Когато бях по-млад бях идеалист и вярвах, че обществото трябва да се управлява от умни и кадърни хора. По-късно открих думата меритокрация, която в най-общ смисъл означава същото – да има обективни критерии за личностни и професионални качества и само онези, които ги покрият, да могат да работят в държавната администрация. Това, разбира се, е или твърде идеалистично и непрактично (как например да формулираш изискване кандидат-президентът да не е плужек?), или приложимо само в ограничени области на живота (както древните китайци въвели държавните изпити за имперските бирници).

Проблемът на меритокрацията е, че онези, които не отговарят на условията, ще се нахвърлят срещу системата. Те никога не биха признали, че не са достатъчно квалифицирани за да заемат избраната позиция, а ще хвърлят вината върху онези, които дефинират правилата. Оттук изводът се налага от само себе си – една меритократична система може да бъде наложена само със сила в обществото. Примерите от историята го потвърждават: Чингис хан и Наполеон са хора, постигнали властта си с военен диктат и направили много, за да наложат меритократични принципи в държавното управление.

Излиза, че за да постигнем едно управление на кадърните (меритокрация), ни е нужно управление на силните (диктатура). Обратното, за съжаление, не е вярно. Диктатурата, към която се стреми всяка силна власт (като управляващата партия в момента у нас начело с богоподобния си лидер) много рядко има за цел отглеждането на кадърни специалисти и поставянето им на ключови позиции в държавната администрация. Когато човек докопа голямата власт и усети нейните благинки, вероятността той да тръгне да работи за успеха и просперитета на народа и държавата, е нищожна. Имената, цитирани по-горе, са изключения, макар че точно това е била причината да останат в историята на човечеството завинаги.

Има още

Публикувано в Общество и нрави | С етикет , , , , , , | 4 коментара

Моята детска мечта – сгъваеми мебели и падащи легла

Когато бях малък, 5-членното ни семейство живееше в тесен двустаен апартамент, в който не само че си нямах моя стая, но даже си нямах и собствено ъгълче. Учех и си пишех домашните на кухнеската маса, на леглото си или направо на земята. Тогава си мечтаех за дом със сгъваеми мебели – маси, бюра и легла, които се прибират в стената. Хем да имам собствено бюро, хем като не го ползвам да не пречи на другите и да прибира някъде в стената.

В интерес на истината, баща ми беше купил сгъваеми маси, които ползвахме често, но от много употреба бързо станаха буквално на парчета. А в новото ми семейство също използваме сгъваема маса за хранене, защото архитектите, проектирали блока, в който живеем, не са предвидили място за голяма трапезарна маса и за хората, които ще седят около нея.

Преди време попаднах на този клип и бях много изненадан и впечатлен докъде са стигнали някои компании в идеите за сгъваеми мебели, които хем да пестят място, хем сгъването да става без много физически усилия, хем цялата система да бъде стабилна и издържлива. За сравнение – нашата кухненска маса стои в една ниша и за да я ползваме, трябва някой силен човек да я извади оттам (познайте кой?) и да я разпъне, за да можем да седнем около нея.

Оказва се, че днес на бизнеса със сгъваемите мебели се гледа много сериозно. Продуктите, които се предлагат, не са просто заместители на „истинското“ легло или маса, а по-скоро са средства за освобождаване на жизнено пространство, което при съвременните цени на недвижимите имоти, се оказва изключително находчиво. Ако можеш през деня да махнеш един от най-големите мебели в къщата – леглото – можеш да си освободиш невероятно широко пространство, което да ползваш за други цели, или просто да ти даде усещане за простор.

Има още

Публикувано в Лични, Продукти | С етикет , , , , , , , , | 8 коментара

Лицето на фирмата

Преди няколко дни из интернет пространството се завъртя един клип, в който служителите на М-тел благодарят на своите клиенти за доверието и търпението през изминалата почти година, откакто започна смяната на софтуерната система и започна ходенето по мъките на техните клиенти.

Идеята е похвална. Много хора ненавиждат компанията, за това, че е монополист и че в политиката й вместо загриженост за клиента всички усещат стремеж към забогатяване. Малко хора осъзнават, обаче, че в тази компания има много служители, които си вършат работата с желание и отдаденост и че трудностите, които изпитваме ние, в никакъв случай не подминават и тях.

Аз съм човек с късмет и досега не съм имал сериозни проблеми в обслужването от страна на М-тел. Имах веднъж една малка грешка в сметката, която бързо беше коригирана, а отношението на всички служители винаги е било много любезно. Затова разбирам добре посланието на този клип, оценявам загрижеността на служителите на фирмата, приемам тяхната благодарност и на свой ред им благодаря за положените усилия. Защото хората, с които общуваме ежедневно, са лицето на фирмата и от техните действия ние си съставяме мнение за цялата компания. Благодаря ви!

Но има и друго.

Има още

Публикувано в Обслужване | С етикет , , , , , , , | 7 коментара

Моята професия – управление на проекти

Напоследък, в срещи с много хора, откривам, че малко хора знаят коя е „истинската“ ми професия – какво работя, с какво си вадя хляба. Това е разбираемо. От повече от 4 години се занимавам с много неща, голяма част от които са видими в интернет и всеки мой приятел, читател или познат си прави различни изводи от онова, което е прочел за мен или от мен в Мрежата.

Не случайно думата „истинска“ е в кавички. Така наричам дейността, с която се занимавах преди да стана блогър и това да ме направи популярен в интернет (най-вече с петъчните притчи и рецепти за лютеница 🙂 ) и това са професионалните обучения и семинари в областта на управлението на проекти.

Имах дълга и интересна кариера като софтуерен разработчик, след което реших, че искам да имам по-голямо влияние върху успеха на проектите, върху които работя, и се преквалифицирах на проектен мениджър. В работата си виждах много проекти, които не успяваха да постигнат зададените им ограничения и това ме тормозеше много. Търсех решения на всички проблеми, с които се сблъсквах, четях много – и книги, и статии, и блогове, а откакто открих блоговете, се запознах и с най-авторитетните автори в света. Научих много, а скоро започнах и да пиша за онова, което ме вълнуваше от професията, защото исках да споделя наученото с колкото може повече хора.

Така ми дойде и идеята да водя семинари и да разкривам на своите колеги хитростите и тънкостите на професията, които съм научил с годините. Вярвам, че това, което правя, е добро и е полезно. Моята висша цел е да създам професионална общност от хора, които се вълнуват от тази професия, които работят своите проекти с мерак и които се стремят да постигнат резултатите, удовлетворяващи нуждите на клиента. Искам да събера около себе си хора, които обичат работата си и търсят удовлетворение от нея.

Има още

Публикувано в Лични, Събития | С етикет , , , , , , | 5 коментара