The Man On The Silver Mountain

Напоследък, в срещи с много хора, откривам, че малко хора знаят коя е „истинската“ ми професия – какво работя, с какво си вадя хляба. Това е разбираемо. От повече от 4 години се занимавам с много неща, голяма част от които са видими в интернет и всеки мой приятел, читател или познат си прави различни изводи от онова, което е прочел за мен или от мен в Мрежата.

Не случайно думата „истинска“ е в кавички. Така наричам дейността, с която се занимавах преди да стана блогър и това да ме направи популярен в интернет (най-вече с петъчните притчи и рецепти за лютеница 🙂 ) и това са професионалните обучения и семинари в областта на управлението на проекти.

Имах дълга и интересна кариера като софтуерен разработчик, след което реших, че искам да имам по-голямо влияние върху успеха на проектите, върху които работя, и се преквалифицирах на проектен мениджър. В работата си виждах много проекти, които не успяваха да постигнат зададените им ограничения и това ме тормозеше много. Търсех решения на всички проблеми, с които се сблъсквах, четях много – и книги, и статии, и блогове, а откакто открих блоговете, се запознах и с най-авторитетните автори в света. Научих много, а скоро започнах и да пиша за онова, което ме вълнуваше от професията, защото исках да споделя наученото с колкото може повече хора.

Така ми дойде и идеята да водя семинари и да разкривам на своите колеги хитростите и тънкостите на професията, които съм научил с годините. Вярвам, че това, което правя, е добро и е полезно. Моята висша цел е да създам професионална общност от хора, които се вълнуват от тази професия, които работят своите проекти с мерак и които се стремят да постигнат резултатите, удовлетворяващи нуждите на клиента. Искам да събера около себе си хора, които обичат работата си и търсят удовлетворение от нея.

Има още →

Преди няколко петъка един от моите любими блогъри – Раджеш Сети – публикува много ценна статия с полезни съвети как да забогатеем бързо. Въпросът бил поставен на един семинар и в резултат получил доста интересни отговори. Ето някои от тях:

1. Пусни фиш от тотото (и спечели шестица)
2. Обери банка (успешно)
3. Ожени се за някой богат (и остани женен за него)
4. Сближи се с богат (и стар) вуйчо (и се надявай… добре де, забрави)
5. Отиди в Лас Вегас (залагай и спечели джакпота)
6. Напечатай фалшиви пари
7. Продай мост (на някой, който би искал да го купи)
8. Вземи назаем (много) пари и не ги връщай
9. Стани инвеститор (Хмммм…)
10. Моли се на Бог (и тъй като си късметлия, молитвите ти ще бъдат чути)
11. Започни да копаеш в задния си двор (кой знае – може да откриеш злато или нефт?)
12. Пусни много реклами и искай от хората да ти пратят пари (между другото, това е сработило за много хора)
13. Създай финансова пирамида (и гледай да не те хванат)
14. Напиши книга, успешна като сериите за Хари Потър (да, това трябва да е лесно, нали?)

Всички тези са доста добри начини за бързо забогатяване, само дето е възможно да се появят странични ефекти, като например да ви арестуват (защото не всички са законни). Ето какво казва Радж Сети по този въпрос:

Истината е, че ако се абстрахирате от ограниченията и не се притеснявате за последствията ако се провалите (като например да влезете в затвора), вие можете да имате много отговори. Но тъй като не можете да игнорирате ограниченията и ТРЯБВА да се притеснявате за последствията от евентуалния провал, отговорите на този въпрос са силно ограничени.

Какъв е изводът?

Изводът се налага от само себе си. Раджеш го формулира така:

Можеш да забогатееш бързо само ако си се подготвял за това бавно.

Това е истината.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Днес гост-автор в блога е Румяна Илиева, инструктор по домашен фитнес, диетолог и автор на здравословни диети. Познавам Руми от доста време и когато ми предложи да публикувам нейна статия в блога си, чак се изненадах как не се бяхме сетили за това преди. Всички, които ме познават, знаят, че имам доста килограми за сваляне, а напоследък започнаха да ме мъчат и разни здравословни проблеми, така че започнах да изпитвам остра нужда от някакъв полезен съвет за промяна на начина на живот към по-здравословен.

От друга страна, обаче, никой не обича драстичните промени в живота си, затова и аз не съм особено склонен да отделям часове за тренировки във фитнеса и за готвене на специално подбрани храни. Когато прочетох статията на Руми, разбрах, че точно това е нещото, с което мога да започна – без да променям драстично живота си, а в същото време да постигна значително подобрение на физическата и здравната си форма. Четете по-надолу – няма да съжалявате. Представям ви Румяна Илиева:

Трудно ли е да се живее здравословно?

Всеки може да бъде в добра физическа форма, без значение дали е млад или стар. Единственото, от което имате нужда е желание да изживеете живота си по най-добрия начин. Никога не е късно да започнете! Само след няколко седмици физически упражнения вие и околните ще забележите разлика в енергията, която кипи от вас, ще се усещате по-жизнени и здрави.

Нека днес е първият ден, в който съзнателно правите нещо за здравето си.

Вместо да ви казвам какво да не правите, искам да ви вдъхновя да направите 2 неща днес, и двете няма да ви костват време и усилия, просто ги правете в продължение на 1 седмица и после оценете резултата.

1. Правете 5 минути упражнения сутрин, на гладно.

Намерете 10 минути сутрин, за да направите тренировката във видеото по-долу. Самата тренировка е 5 минути, но загрейте 3 минути преди и разтегнете 2 минути след нея.

Състои се от 10 упражнения, като няма значение колко пъти ще направите всяко упражнение, защото ще тренирате за време – 20 секунди упражнение, 10 секунди почивка, т.е. всяко упражнение е 30 секунди, а 10 упражнения са 5 минути. Това се нарича интервална тренировка и ползите от нея са, че за кратко време постига оптимални резултати. Започвайки деня си по този начин, повдигате метаболизма си за поне 1 час след тренировката, което е идеалното време да изядете закуската си, която с радост ще се приеме от тялото ви.

Интервалната тренировка е предизвикателство за дихателната, нервната и сърдечно-съдовите системи. Т.е. с подобен начин на трениране не само пестите време, но и допринасяте за здравето си.

Има още →

Може вече да сте научили от други блогове и социалните мрежи, но ако не сте – сега е моментът да ви кажа, че компанията Webface Consult, ръководена от Борил Богоев, започва второто издание на изключително успешния онлайн курс „Летящ старт в интернет маркетинга„, който ще стартира на 31.10.2011 г.

Аз бях писал подробно и за неговото първо издание и даже няколко човека успяха да се запишат за участие на доста изгодна цена. Сега също има промоция, която изтича утре, на 30.09 и която ви дава възможност да се регистрирате с 50% отстъпка – за 240 лева с ДДС, вместо официалната цена от 480 лева. Единственото условие е да използвате промо-кода MIKERAMM и да го въведете в съответното поле при регистрация. След тази дата цената леко ще се вдигне, но със същия промо-код отново ще имате възможност да ползвате значително намаление.

Защо курсът е полезен?

Защото Борил е човек с голям професионален опит и защото нещата, които преподава са успешни практики, доказали своята ефективност в множество кампании по целия свят. Курсът е много удобен заради това, че се провежда по интернет и не е нужно да присъствате на живо, но пък е желателно да отделите време и да положите усилие да изгледате всички материали и да направите всички упражнения, за да постигнете наистина полезни за вас резултати.

Има още →

Този пост се каня да го напиша сигурно от половин година. Колебах се толкова дълго, защото ми беше трудно да отделя тези три неща от заглавието, да ги осмисля и да разбера разликата между тях. А сигурен съм, че мнозина от вас също ги смятат за синоними.

Всичко започна с един пост на Събина, в който тя изброява успехите, които е постигнала преди 30 години. Когато аз бях на 30 години, си мислех, че съм постигнал някакъв успех с това, че работех любимата си професия, пътувах често до чужбина и имах прекрасно семейство. Хората около мен, обаче, започнаха да ми показват, че всичко това е нищо в сравнение с техните успехи и аз просто реших, че на мен ми е съдено да успея по-късно. Затова и в горния пост написах коментар с подобно звучене.

Ана пък много се учуди от това, коментирайки в друг пост, че в нейните очи съм бил толкова известен, че някои нейни познати искрено й завиждали за това, че сме приятели, сякаш се познава с някоя истинска поп-икона (Мадона беше цитирана там). Тук започнах да усещам разликата. Според Ана излиза, че щом си известен някъде, значи си постигнал голям успех. Според мен съвсем не е така. Успехът е нещо друго, за което ще пиша по-нататък, а известността е временна, преходна и винаги е сред някакъв ограничен кръг. Пък и с какво съм известен аз? Нито съм написал книга, нито съм спечелил „Х-фактор“, нито пък съм се оженил за някоя манекенка (и слава Богу!). Аз съм просто един блогър, който пише онова, което му дойде на ума.

А Нора беше писала, че в България няма известни блогъри.

Доказателство – питайте някой, който няма блог и Twitter, кой е Еленко. Това е като преследването на еднорози – знаеш, че ги има…. ама май само ти си го знаеш това.

Най-хубавото в цялата история е, че на Еленко не му пука и си съществува въпреки хората, които не са чували за него.

Това, последното, е наистина мъдро. Аз също се опитвам да съществувам въпреки онези, които не са чували за мен. А също така не знам и кой е Коко Динев, но мисля, е и той не страда от това.

Има още →

Мая и Цвети – Резово, 2010

Преди известно време получих покана от Силвия Илиева от дигитален център Фотоленд да се възползвам от едно специално предложение на тяхната компания – да отпечатам 100 снимки на хартия през техния сайт и да споделя мнението си за услугата, като част от тяхната кампания „Моите уловени прекрасни мигове“. Зарадвах се изключително много, тъй като това предложение дойде точно в момента, в който ми трябваше.

От много години вече в нашето семейство ползваме цифрови фотоапарати и гледаме снимките си на компютъра. Даже успяхме да регистрираме един откраднат, един тотално повреден и два изгубени фотоапарата 🙂 Е, не сме кой знае какви снимачи, но пък лесно си създаваме спомени, които след това си припомняме с удоволствие.

С Мая на Крушунските водопади

Проблемът е, че родителите ни – моите и на жена ми – си нямат компютър, а и не са много на „ти“ с техниката и някак си останаха забравени – нямат си нито една нова снимка на нас и нашите деца и това много ги мъчеше. Поне досега. Точно затова се израдвах на поканата на Фотоленд, защото си търсех някаква такава фирма, която да може да ми отпечата цифровите снимки на хартия. Нещо повече, при тяхната услуга можете да си изберете къде да бъдат доставени снимките – на постоянния ви адрес, на адреса на получателя или до поискване в офиса на куриерската служба. Аз лично избрах третия вариант, понеже в този момент бях на почивка и нямаше как да ги доставят у дома.
Има още →

Преди няколко дни получих писмо от известния политически блогър Ангел Грънчаров, който, като философ по образование, е създател и издател на философското списание ИДЕИ. В писмото си той ме помоли да подкрепя с някаква реклама това начинание, което „има за задача да работи за духовното, личностното и гражданското израстване на българската младеж“.

Е, каузата е благородна, но както писах наскоро, аз не правя реклама на всеки и на всичко, особено пък безплатна. От друга страна, г-н Грънчаров (с който не сме особено близки приятели) все пак отправи към мен лична молба, така че нямаше как съвсем да му откажа. Затова, в крайна сметка разгледах няколко броя на списанието, прочетох няколко статии и реших да споделя мнението си, като насоча и вашето внимание към този уникален продукт.

Трябва да призная, че въпреки че обичам да теоретизирам и да разсъждавам над абстрактни теми, и че много от приятелите ми ме наричат „дървен философ„, философията като наука ми е почти непозната. Затова и не мога да коментирам по същество съдържанието на списанието от научна гледна точка. Това, което ми направи впечатление, обаче, е, че текстовете са на доста високо академично ниво и за лаик като мен, голяма част от статиите са напълно неразбираеми. Списанието покрива много широк спектър от философски проблеми и течения, но езикът му е твърде абстрактен и като цяло създава усещане за елитарност, което естествено ограничава кръга на неговите потенциални читатели.

Като човек с огромни интереси в книгоиздаването и с някакъв опит в интернет маркетинга, смятам, че бих могъл да бъда полезен с няколко маркетингови съвета и идеи. Има още →

След дългата лятна почивка, през която сякаш блог-пространството у нас беше замряло, през последните дни активността на българските блогъри започна чувствително да се повишава и се появиха много интересни материали за споделяне.

Лятото, обаче, няма намерение да си ходи и въпреки че вече е средата на септември и първият учебен ден чука на вратата, навън е жега и все още има време за забавни летни щуротии. Точно това ни предлага Бу в нейния пост 7 забавления за децата в края на лятото. Нещата не са нито сложни, нито скъпи, а са невероятно забавни. Иска се само да отделим малко време за себе си и за семейството си. На мен лично най-много ми хареса идеята за калната локва и за туристическата разходка в града, в който живеем. От много отдавна се каня да направя това в София и наистина съжалявам, че не съм го направил. Просто през почивните си дни все гледаме да се махнем от големия град, а знам, че понякога и той може да бъде много хубав и интересен.

***

Дачи (LeeAnn) е написала много интересен пост за музея на вятърните мелници и историята на тези съоръжения, илюстрирана с много интересни снимки:

***

Минавайки към полико-икономическите теми, се спирам на поста на Йордан Матеев, посветен на Кризата. Да, онази, с главна буква, дето след като обикаляла навсякъде по света, дошла в България и си казала: „Колко е хубаво да си дойдеш у дома!“ (вицът е от поста на Матеев). Авторът предлага много добър анализ на действията на последните две правителства срещу кризата, който силно препоръчвам. А ето как завършва:

Единственият начин политиците да правят това, което трябва, е като ги притискаме да го правят. И след време някое щастливо правителство ще установи, че втори мандат се печели не с популизъм, а с реформи.

***

Има още →

Тази публикация трябваше да се появи малко по-късно, но се наложи да я напиша сега. Възнамерявах да напиша серия от постове за блогърите, за известността, за влиянието, за личното мнение и за успеха, но ето че серия от спамерски коментари под един от по-старите ми постове, ме принуди да започна с темата за личното мнение и рекламата.

Преди време написах един пост за най-добрата лютеница. В нашето семейство всички ядем много лютеница и лютеницата на фирма Булконс е най-предпочитаната от всички в семейството. Истината е, че заглавието е подвеждащо – най-добрата лютеница на света е домашната лютеница, която правим на село по бабината рецепта, но за съжаление, много бързо я изяждаме и се налага да купуваме и от магазина.

Но не за това иде реч в този пост. Група първомайски патриоти ме нападнаха с коментари, че фирмата, чиято лютеница харесваме, всъщност работи много некачествено, а тяхната конкурентна фирма била много по-добра и даже имала германски сертификат за качество. Имаше и обидни квалификации по мой адрес – мръсник, продажник и други епитети, с които не бих искал да замърсявам съдържанието на блога си. Естествено, най-грубите коментари бяха изтрити – тук е моя територия и няма да цепя басма никому.

Има още →