The Man On The Silver Mountain

Обичам да чета книги и имам много книги у нас, които вече започнаха да ми пречат. Започнаха да се появяват разни идеи какво да правя с тях, даже изнесох и една презентация в Клуб „Спри и помисли!“, но на първо време реших, че най-доброто, което мога да направя, е да започна да ги подарявам с повод или без.

Първата серия от книги, които искам да подаря, са книги, които определено не харесвам. Тук някой сигурно ще каже: „Този си изхвърля боклуците“, на което аз ще отговоря, че боклукът за един е съкровище за другия. Нямам скрупули или угризения за това, че не харесвам тези книги – наистина се надявам, че за други хора те биха били интересни и ще ги пожелаят. Но условието да получите книгите няма да бъде скоростта на реакция, тоест дадена книга няма да я получи онзи, който пръв я е пожелал, а онзи, който най-добре е обосновал своето желание. Така че, ако имате интерес да получите някоя от представените книги, моля напишете в коментар защо сте си пожелали точно тази книга.

Аз отивам на почивка (като междувременно ще направим и любимата ни домашна лютеница), така че до 11.09 имате време да споделите вашето желание и мнението си за тези книги. След това, като се завърна в София, ще определя кой ги е спечелил и ще ги раздам. За желаещите от София ще се радвам да ви ги дам лично и да се видим на по кафе, а в провинцията ще ги изпратя по пощата. Мисля, че сделката е честна.

(Актуализация: Новите собственици на книгите вече са определени. Вижте по-долу кой печели всяка от тях. Ще се свържа по имейл с читателите, които печелят книги, за да им ги дам. Ако някой не ми отговори, ще дам книгата на друг.)

***

Повечето от книгите, които съм набелязал за подаряване, могат да бъдат класифицирани като исторически или автобиографични. В следващите издания ще има и книги от друг характер. И така, ето за кои заглавия става въпрос:

Мариана Димитрова – „Американски синдром“

Нейната история е много тъжна. Мариана Димитрова беше добра българска актриса, но личният й живот е бил объркан и сложен. Постоянно е търсела себе си и накрая си е мислела, че ще открие щастието като емигрира в Щатите, но и там животът и сякаш не е предложил онова, което е търсела. Завършва живота си със самоубийство, което за мен показва дълбоката й неудовлетвореност от него и от неуспеха да намери своето лично щастие.

Книгата представлява серия от писма до читателите, в които разказва за нещата, които е открила или преживяла като емигрант в Америка. Повечето от информацията са или факти, които днес всеки може да открие в Гугъл или Уикипедия, или градски легенди, които нея силно са я впечатлили. Авторката звучи като малко дете, което се впечатлява от всичко шарено, което забелязва около себе си. От книгата лъха много наивност, но и сякаш се усеща един изкуствен оптимизъм, с който е искала да прикрие разочарованието си от живота. На мен лично ми звучи песимистично и затова не бих я прочел втори път. Предполагам, че би била интересна за нейните почитатели като актриса, които биха искали да научат повече за личния й живот и за преживяванията и в Америка.

(Резултат: Книгата печели Ивелина Димитрова за този коментар) Има още →

Както мнозина може вече да са забелязали, опитвам се да създам традиция да раздавам награда за всеки хиляден коментар в този блог и за щастие се получава. Този път печелившата е Райна Цветкова, а аз дори уцелих точния момент, в който се появи нейният коментар и успях да го регистрирам на снимка:

5000-ия коментар на Райна

Интересното е, че този път Райна целенасочено беше решила да спечели подаръка – автобиографичната книга на Антъни Кийдис „Белези“ – и беше приложила „научно-изследователски“ методи да уцели момента на 5000-ия коментар. Признавам, че не ми беше хрумвало, че е възможно да се броят коментарите, но пък не видях никаква измама в нейния подход. Напротив, възхитих се на нейната упоритост и постоянство и смятам, че наградата е напълно заслужена.

Райна и Майк с книгата „Белези“

С нея се видяхме на една от традиционните блогърски срещи, известни като #twitterbloggerbeer и с огромно удоволствие й връчих подаръка. Надявам се книгата да й хареса, а традицията да раздавам награди за всеки 1000 коментара ще продължи и ще се радвам все повече хора да се включват в дискусиите със свое мнение и идеи.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.

Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.

Каквото повикало, такова се обадило

Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.

Има още →

Лятото е сезонът на почивките и тъкмо поради това (ако сте били на почивка в последните седмици), може и да не сте забелязали, че през този период не съм писал нищо в блога. За съжаление, не мога да се похваля, че и аз съм бил на почивка, но явно съм навлязъл в период на творчески застой, тъй като в един момент се почувствах претоварен и загубих вдъхновение.

Не знам дали от това, че имах повечко работа (и междувременно направих два семинара по планиране на проекти), или от жегата, която просто стопява силите ми, но музата ми за писане в блога временно ме беше напуснала.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Човек наистина има нужда от презареждане от време на време и мисля, че сега беше моят момент за освежаване и пречистване на мислите. Казвам „беше“, защото чувствам, че времето за презареждане вече отминава и съвсем скоро ще се завърна с нови идеи и постове, в които да ги споделя с вас. Ще продължа традиционните рубрики „Петъчна притча“ и „Седмичен блог дайджест„, а може и нещо ново да се появи.

Stay tuned! (както казват в Холивудско 🙂 )

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Днес в рубриката „Петъчна притча“ няма да ви представям истинска притча, а ще ви насоча вниманието към един въпрос, който задава Радислав Кондаков в своя блог „Богатство.нет“: Ако ви срещне просяк и решите да му дадете пари, как бихте го направили?:

• (А) явно, за да видите благодарния поглед в очите му или
• (Б) тайно, просто за да направите добро.

За мен е интересен и отговора на въпроса „Защо?„.

Можете да споделите своето мнение тук или в блога на Ради. А за вдъхновение, все пак ви предлагам една притча от по-преди: Човекът и неговата сянка.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.